Бъдете спокойни като Буда. Кули

- Това е услугата за поддръжка. Казвам се Владимир, слушам те! - с глас, пълен с положително, той каза в микрофона, въпреки факта, че истерични писъци вече идват от тази страна. Писъците бяха толкова интензивни и високочестотни, че трябваше да махна слушалката от главата си и да я държа на една ръка разстояние, докато потокът от съзнание, изливащ се от високоговорителите, утихна.
- Да да. Случва се - човекът се съгласи с бащинска доброта - Моля, проверете дали Nim Lok е активиран на клавиатурата ... Той е от дясната страна на клавиатурата, която прилича на калкулатор ... Над числото седем ... Да. Тук. Свети ли светлината? Опитайте да въведете паролата си отново. Страхотен! Приятен ден!
- Поредната глупава истерика? - попита колега, когато Володя „отблъсна“ разговора.
- Хайде, Колух, нормална леля, може би сутринта не се получи, може би трябва да се направи спешен доклад и след това този проклет Ним Лок. - възрази момчето, поставяйки марка в тетрадката.
- По дяволите, приятелю, завиждам ти. Такъв откъс. След половин година започнах да бушувам от тази глупост, а вие не се интересувате от нищо!
- Е, тъй като сте луди, това явно не е вашата работа. Защо си разваляте нервите? Намерете друго нещо, което да направите. И всъщност имам малка тайна: аз съм будист.
- а? - Николай погледна учудено съседа си.
- Да. И като будист ще ви кажа: „не оставяйте злото в главата си“. Ако не мислите за лошото, то не може да ви навреди. Не възприемате негативността на потребителите, което означава, че това не ви разваля живота. ясно?
Хм нали. - Коля кимна утвърдително, като погледна оценително приближаващата се нимфа.
- Здравейте момчета! - нимфата плесна с мигли и изтръска две бутилки минерална вода - И ти донесох питие.
- Благодаря ти, Надя, какво бихме направили без теб? - Володя й се усмихна в отговор.
- О, момчета, чували ли сте за новите зверства на маниака Расколников?
- Така! Надя, спри! - Николай вдигна ръце нагоре - Без негатив! Ставам будист и не искам да оставя злото в главата си! Казах всичко! Просто оставете тези журналисти да разказват за гадни неща. И какъв прякор са измислили "Расколников"!
- Но ...
- Надя, това е! Достатъчно! Благодаря ти за водата, дай ми целувка и се махай оттук. Между другото, какво правиш тази вечер?
- Исках да ви поканя на среща, но вече промених решението си! - нимфата показа езика си и си тръгна с бедрата.
- Еха! Пожар! Яп я ... Какво мислиш, Володя, може да изгори?
- В живота ни всичко може да бъде, най-важното е да не седим точно на е * не. - ухили се Володя, приемайки поредното предизвикателство.
- Служба за поддръжка, Владимир. Слушам те! - слушалки изпънати встрани, маркирайте в тетрадката - Да. Нека да разберем сега. Какво караш на монитора? Нищо? Имате ли ток? Не, само лаптопите работят без електричество и дори тогава не за дълго. Всичко най-хубаво!
- Те дават! - засмя се Николай, като от своя страна прие предизвикателството.

Вечерта беше топла и нежна. Той вдъхнови мисли за селско прясно мляко и босо детство. Исках да се потопя в потъмняващото небе и да играя скок с първите звезди.
Тримата излязоха на улицата. Коля доброволно придружи Надя до спирката и веднага побърза да сложи ръка на кръста й, а секунда по-късно спусна дланта си малко по-надолу. За което веднага получи шамар по главата от Надя, но любезно, чисто за да запази благоприличие.
Володя ги погледна и се усмихна. Момчетата ще успеят, реши той. И от този вид мисъл душата запя.
Той извървя няколко пресечки. Влязох във входа на стария Хрушчов. Качих се на третия етаж. Проверих бележките си в тетрадката си. Той взе брадвичка от раницата си с надпис „Буда“ на дръжката. Звъни на вратата.
- Кой е там?! - чу се нацупен женски глас иззад вратата.
- Людмила Николаевна? Притеснявате се от службата за поддръжка.