Банкиране

Международен валутен фонд

През 1994 г. в Бретън Уудс (САЩ) се проведе международна финансова конференция, на която беше взето решение за създаване на Международния валутен фонд (МВФ). Първоначално броят на членовете беше 35 държави, през 1993 г. броят им се увеличи до 174. Република Казахстан, както вече беше споменато, също е член на МВФ.

Присъединявайки се към МВФ, всяка държава внася определена сума пари, наречена квота (абонаментна вноска), вид членски внос. Вноските на страните членки в капитала на Фонда се състоят от две части: 1) вноски в злато в размер или на 25% от квотата на дадена държава, или в размер на 10% от нейните златни и доларови резерви; 2) вноски в национална валута в размер на останалата част от квотата.

Квотите имат най-различни значения. Първо, те формират обединените парични резерви, които МВФ използва, за да предоставя заеми на своите членове във финансови затруднения. На второ място, те определят сумата, която член, който допринася, може да вземе назаем от МВФ или да получи от периодично разпределение на специални активи, известни като СПТ. Колкото по-висока е вноската, толкова по-значителни заеми, ако е необходимо, може да получи държава членка. Трето, те определят тежестта на гласа на всеки член. Колкото по-богата е страната, толкова по-голяма е нейната квота. Размерът на квотата се определя въз основа на анализ на благосъстоянието и функционирането на икономиката на страната. На всеки пет години размерът на квотите се преразглежда и може да се увеличава или намалява в зависимост от нуждите на МВФ и икономическия просперитет на страната. През 1945 г. 35 членове на МВФ изплащат 7,6 млрд. Долара, през 1992 г. 156 членове на МВФ изплащат около 130 млрд. Долара, а през 1993 г. 174 държави плащат 140 млрд. Долара.

Най-много гласове при определянето на политиката на МВФ имат страните, които допринасят най-много пари. Доминиращата позиция в МВФ е заета от САЩ, които притежават 17% от всички гласове. На второ място е Япония - 7%, следвана от Германия, Франция, Великобритания - 5-6%.

Върховният орган за вземане на решения на МВФ е Съветът на гуверньорите, където всяка държава е представена от губернатор (обикновено финансов министър или председател на Централната банка) и заместник-губернатор. Тъй като управителите и техните заместници са или министри на финансите, или управители на централни банки, те са оправомощени да говорят от името на своите правителства. Управителният съвет заседава само веднъж годишно. Неговите функции:

разработване на препоръки относно функционирането на международната парична система;

съвети на най-бедните страни по отношение на икономическа реорганизация, разработване на мерки;

приемане на нови членове, промяна на квоти, проверка на страните членки на МВФ.

могат да отпускат заеми само за производствени цели, които трябва да допринесат за икономическия растеж на страната-членка;

заемите трябва да бъдат гарантирани от съответните правителства;

решението за отпускане на заеми трябва да се основава на икономически мотиви.

Присъединявайки се към МВФ, страната се задължава: постоянно да информира другите страни за предприетите стъпки за определяне на стойността на парите си спрямо парите на други страни, да се откаже от ограниченията при обмена на национални пари за чуждестранни и да следва икономическа политика това ще доведе до растеж по подреден и конструктивен начин, както неговото национално богатство, така и обществото като цяло. Членовете се ангажират да следват тези кодекси за поведение.

Първоначално при създаването на Международния валутен фонд беше поставена основната цел за изпълнението, контрола върху състоянието на платежния баланс и обменните курсове на страните членки. Това се дължи на факта, че страните членки на МВФ се съгласиха да установят паритета на валутите си в злато или щатски долари и да не го променят без съгласието на фонда с повече от 10%, а при провеждане на текущи операции, не се отклоняват от този паритет намалява или се увеличава с повече от 1-1,5%.

В момента, след срива на Бретън Уудс, когато обменните курсове вече не са фиксирани в МВФ, контролът върху състоянието на платежния баланс на страните членки и създаването на условия за тяхното балансиране, вкл. и предоставянето на необходимите краткосрочни заеми са основните дейности на тази международна организация. Поради факта, че повечето страни-членки на МВФ изпитват постоянни трудности при уреждането на платежния баланс, МВФ се стреми да увеличи и диверсифицира предоставянето на кредити.

Заемите от МВФ са изискуеми и условни. Резервните заеми (stand-by) са най-често срещаният тип заеми, предоставяни за затваряне на краткосрочния дефицит на платежния баланс. МВФ предоставя и други видове заеми: удължен, разширен достъп, за структурна адаптация, компенсаторни, за покриване на загуби, причинени от непредвидени обстоятелства. Единственият „безусловен“ вид заеми, които държава членка може да получи автоматично, е заем в рамките на кредитния дял (траншове). Делът на тези заеми обаче е много незначителен.

Страните членки на МВФ също са участници в системата на СПТ и могат да получават заеми в тази валутна единица. СПТ съществуват като запис в разплащателната сметка на член на МВФ, но те могат да бъдат заменени за всяка национална валута. Въпреки всички усилия на членовете на МВФ, СПТ не станаха „световната валута“. Специалните права на тираж представляват 5-6% от международните валутни резерви. Днес има 21,4 милиарда СПТ на стойност около 30 милиарда долара.

Тъй като всеки член има право да взема назаем от МВФ в размер, няколко пъти по-голям от квотата, платена от него чрез абонамент, квотите може да не предвиждат изискванията на членовете им в брой в период на повишено търсене на кредитни ресурси. В случай на такава възможност, от 1962 г. насам МВФ има кредитна линия (в момента около 25 млрд. Долара) с редица правителства и банки по света. Тази кредитна линия, наречена Общ регламент за заеми, сега се подновява на всеки 5 години. МВФ плаща лихва по всички заеми, взети в съответствие с тази разпоредба, и се задължава да изплати заемите за 5 години. Правата на МВФ обаче да отпуска такива заеми са ограничени до 60% от общия обем на квотите.

В допълнение към мониторинга на международната парична система и предоставянето на финансова подкрепа на нейните членове, МВФ им помага, като има институт за обучение във Вашингтон - IED (Институт за икономическо развитие), където чрез каналите за техническа и образователна помощ, страните-членки получават съвети и препоръки за създаване на институции, необходими за нормалното функциониране на пазарната икономика.

Помощта на МВФ за държавите се осъществява в три основни форми:

1. Редовно служителите на МВФ провеждат консултации и разработват препоръки по различни аспекти на икономическата политика и след това обсъждат резултатите от развитието на тези страни на заседания на Изпълнителния съвет на МВФ.

2. МВФ предоставя помощ, насочена към разрешаване на проблемите с платежния баланс. Подобна помощ се предоставя като част от внимателно разработени икономически програми, предназначени да увеличат паричните резерви и да дадат възможност на тези държави да плащат за вноса, от който се нуждаят. Освен това одобрението на програма за правителствена реформа от МВФ често играе каталитична роля при предоставянето на допълнителна финансова помощ от други официални органи или търговски институции.

3. МВФ предоставя техническа помощ и обучение на тези страни.

Основните методи за управление на националната икономика, предложени от експерти на МВФ.