АУДИТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ, НАЧИНИ

Оптичният тракт, след образуването си, е насочен отзад и навън, огъва се около мозъчния ствол и в неговите външни части е разделен на три корена, които завършват в страничното геникуларно тяло, в възглавницата на таламуса и в горния зрителен хълм. При хората и висшите бозайници основната крайна точка на оптичния тракт е страничното геникулатно тяло и след това възглавницата на таламуса; не зрителните влакна отиват към горните хълмове, а рефлекторните влакна, които завършват в третия си слой, но дават множество клони нагоре и надолу. Възходящите влакна влизат в контакт с клетките на повърхностния слой, докато низходящите влакна се спускат в средния и дълбокия слой.

Първичните зрителни центрове са свързани с тилната кора чрез центростремителни и центробежни влакна; тези влакна са разположени в бялото вещество, заобикалящо задния рог на страничната камера на мозъка, и в т.нар. бъбречната част на вътрешната капсула (pars retrolenticularis capsulae internae). Центростремителните влакна, идващи от страничното геникулатно тяло и възглавницата на таламуса, първо образуват полето на Вернике, изрязано във визуално излъчване и заемат външния сагитален слой в бялото вещество на тилната част (stratum sagittale ext.); центробежните влакна, насочени от кората на тилната част до покрива на средния мозък и до възглавницата на таламуса, заемат вътрешния сагитален слой (stratum sagittale int.). Влакната на зрителното излъчване завършват в тилната част, Ch. обр. на вътрешната му повърхност, в двете устни на шпоровата бразда (sulcus calcarinus); тази област на кората има специална структура и се отличава с името на ивичестото поле (area striata) - 17 поле според Бродман (вж. Архитектоника на мозъчната кора).

Лечението е насочено към лечение на основното заболяване. Според показанията се предписват противовъзпалителни, десенсибилизиращи средства, спазмолитични, дехидратиращи лекарства. При необходимост се извършва операция - отстраняване на тумор, киста. При хрон, заболявания е необходимо диспансерно наблюдение на пациента, провеждане на курсове на терапия, допринасящи за предотвратяване на рецидив на заболяването.

Библиография: Сараджишвили П. М. и Гургенидзе Р. В. Елементи на топографската анатомия на периферен неврон на зрителния път в клиничната практика на офталмоневролог, Тбилиси, 1965, библиогр .; Трон Е. Ж. Болести на зрителния път, Л., 1968, библиогр .; Физиология на сензорните системи, изд. Г. В. Гершуни, част 1, Л., 1971; D e n n у-B rown D. a. Chambers R. A. Физиологични аспекти на зрителното възприятие, Arch. Неврол. (Шик.), В. 33, стр. 219, 1976, библиогр .; Дени-БраунD. а. Fischer E. G. Физиологични аспекти на зрителното възприятие, пак там, P. 228, библиогр.