Атипична епилепсия

Към групата на атипичните епилептични прояви, установени главно с помощта на електроенцефалограма, е правилно да се приписват такива форми на припадъци, в клиничната картина на които преобладават пароксизмални нарушения на която и да е функционална област.

Висцерална епилепсия. Мълдър и колеги съобщават за 100 пациенти с „висцерална епилепсия“ с пароксизмални раздразнения в стомашно-чревния тракт (гадене, оригване, позиви за повръщане, къркорене в червата, рядко дефекация), дихателни и кръвоносни (задух, натиск под лъжицата), сърцебиене, брадикардия, бланширане, зачервяване, цианоза, хиперхидроза), както и пикочно-половата система (уринарна инконтиненция, генитални усещания). В този случай в повечето случаи се наблюдават промени в съзнанието, както и измами на сетивата. При 50 пациенти (от гореспоменатите 100) са отбелязани големи гърчове, при 67 на електроенцефалограмата са отбелязани едностранни или двустранни промени в темпоралния полюс. По време на операции, аутопсии, както и с помощта на електроенцефалография или рентгеново изследване, в 75 случая са открити огнища в темпоралните лобове, в 5 случая - в предната паразагитална област и в 1 случай - във фронталната, теменни и тилни лобове.

Вестибуларна епилепсия. В рамките на „вестибуларна епилепсия“ Берман разграничава три групи: а) със световъртеж; б) с вестибуларни нарушения преди припадъци или в интервалите между тях; в) с вестибуларни явления, изпъкнали само в интервалите между припадъците. Загубата на съзнание и припадъците могат да се появят отделно или заедно. Вестибуларната аура при пациенти с епилепсия, както Джаксън вече писа, може да се дължи на заболяване на темпоралния лоб или дразнене на кохлеарната или вестибуларната система; в последния случай внезапните движения на главата могат да причинят лабиринтни смущения.