Артериална хипертония при деца

По-редки (не свързани с възрастта) причини за вторична артериална хипертония са системният васкулит, дифузните заболявания на съединителната тъкан, както и ендокринните заболявания (феохромоцитом, невробластом, хиперпаратиреоидизъм, вродена надбъбречна хиперплазия, първичен хипералдостеронизъм, ендогенен или екзогенен синдром на Кушинг). Повишаването на системното кръвно налягане може да бъде придружено от хипертонично-хидроцефален синдром и злоупотреба с адренергични агонисти [ефедрин, салбутамол, нафазолин (например нафтизин) и др.].

Диагнозата е първична, т.е. съществена, артериална хипертония се поставя след изключване на всички заболявания, които могат да причинят повишаване на кръвното налягане (вторична симптоматична артериална хипертония). Етиологията на есенциалната артериална хипертония е свързана с много фактори, предимно наследствеността. Рисковите фактори за развитието на артериална хипертония включват:

  • постоянен психоемоционален стрес, конфликтни ситуации в семейството и в училище;
  • лични характеристики на детето (тревожност, подозрителност, склонност към депресия, страхове и др.) и реакциите му към стрес;
  • наднормено тегло;
  • метаболитни характеристики (хиперурикемия, нисък глюкозен толеранс, нарушение на съотношението на фракциите на холестерола);
  • прекомерна консумация на готварска сол.

Рисковите групи включват също деца с наследственост, обременени от артериална хипертония, юноши с високо нормално кръвно налягане (90-95-ти центил).

Патогенеза

Артериалната хипертония често се развива при наличие на генетични аномалии (някои от които са надеждно установени, например мутации в гена на ангиотензин, мутации, водещи до експресията на ензима алдостерон синтаза). Въздействието на провокиращите фактори допринася за нарушаването на механизмите на авторегулация, които обикновено поддържат баланса между сърдечния дебит и периферното съдово съпротивление.

Смята се, че ролята на задействащия механизъм за развитието на артериална хипертония при децата се играе от множество негативни психоемоционални влияния, които на фона на такива личностни черти, характерни за подрастващите като тревожност, подозрителност и др., Причиняват постоянно пренапрежение на симпатоадреналната система, придружена от спазъм на гладката мускулатура на артериолите. Впоследствие в процеса участват циркулиращи (ангиотензин II, антидиуретичен хормон (ADH)) и локални (ендотел) вазоконстрикторни фактори, на действието на които се противопоставят антихипертензивните системи (натриуретични пептиди, PgE2 и PgE12, каликреин-кининова система, азотен оксид и т.н.). Кръвното налягане започва да се повишава с прекомерно повишаване на вазоконстрикторната активност или с изчерпване на вазодепресорните системи.

Продължаващото пренапрежение на симпатоадреналната система е придружено от активиране на симпатиковата инервация на бъбреците и спазъм на бъбречните съдове, което допринася за включването на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, водещ патогенетичен механизъм за развитие на вторична бъбречна хипертония, в патогенезата.

Първоначално преходният и след това постоянен спазъм на артериолите води до хипертрофия на гладкомускулните клетки, която се поддържа чрез увеличаване на вътреклетъчната концентрация на свободен йонизиран калций.

В патогенезата на артериалната хипертония са важни и други метаболитни нарушения, което ни позволява да говорим за началото на формирането на така наречения метаболитен синдром при деца, който е характерен за възрастните. Така че при юноши с персистираща хипертония и наднормено тегло често се открива хиперурикемия, увеличаване на концентрацията на липопротеинов холестерол с ниска плътност и намаляване на концентрацията на липопротеин с висока плътност, хипертриглицеридемия, нарушен глюкозен толеранс.

Класификация

Няма общоприета класификация на хипертонията при деца. При възрастни класификацията се основава на нивото на кръвното налягане и степента на увреждане на целевите органи; има три стадия на заболяването. При децата хипертонията се класифицира според нивото на систоличното кръвно налягане в различни възрастови групи (Втора работна група за мониторинг на кръвното налягане при деца; САЩ, 1987 г.).

По време на артериалната хипертония на всяка възраст обикновено се разделя на доброкачествени и злокачествени форми.

Критерии за артериална хипертония при деца в зависимост от възрастта