Армейска болница (част 1)

Докато бях в армията, получих силна болка в гърлото.Бях задържан в поделението до етапа на ала плюех кръв. Накрая бях достатъчно умен, за да заведа бедния войник в болницата.

Откъде започва армейската болница? (Да не се бърка с пунктовете за първа помощ и т.н. и т.н.). Сестрата почти под лакътя ви води до мазето

От вас се иска да се съблечете по гащите с чорапи и ви се дават. РОБУ. Да кажа, че съм ял малко, означава да не кажа нищо. Синя роба с малък джоб на гърдите (и не се допускат други джобове, армията). Той взе със себе си военен документ, пари, мобилен телефон (разбира се, изобщо беше невъзможно, но любезната медицинска сестра каза, че ще го даде на поста и ще го скрие във възглавница, така или иначе няма да търсят).

След като се преоблекох и се погледнах в огледалото, стана тъжно. Типичен затворник от филми. Плешив, блед, в халат. Дайте спално бельо и кърпа с чехли, сапун.

Подът се изкачи. Заведоха ме в отделението. В отделението има трима души като мен, халати, плешиви глави. Едно спално място е безплатно. Разпръснати, срещнати. Кой е от къде, кой къде е. Първоначално си мислех, че ще има редовно шоу, ала "Служих по-дълго", но не всичко е адекватно, нормално.

Тъй като ме доведоха вечерта и за вечеря имах хрян, стомахът активно протестираше срещу пропускането на храна във вече непълно тяло. Трапезарията беше на същия етаж. Е, чувайки, че някой друг копае наоколо, реши поне да поиска хляб

Готвачката се оказа готина жена. Когато чу, че не съм ял от половин ден, тя сложи картофи и риба и дори сок с бисквитки, което беше малко шок за мен. Преди да свърша, чух името си да крещи. Тичах (армия, хули).

Оказа се, че на всеки 2-3 часа сестрите правят линия и проверяват дали всички са на мястото си. Мрънкайки, главната медицинска сестра ме погледна и каза, че ме чакат да работя утре, за да чакат всички да чакат. Мислех, че е шега, каква работа при температура 39,5 и плюене на кръв? Разпръснат по отделенията, той веднага заспа. В армията дават малко сън, в болницата, напротив, не искам да спя, всичко току-що започна.

Най-добре отгоре
Първо отгоре
Актуален връх

Е, да, разбира се, тази болница не е захар, но можем да кажем това. (1 част)

Как вие с болки в гърлото (запазени отчасти до етапа на ала кашлица кръв) можете да ядете?

и говоренето с такава болка в гърлото е трудно

@Likmishka темата е интересна, но има твърде малко информация за еднократно подаване (не текст, а информация). Беше възможно да се удържи едно изречение от рода на: „Разболях се тежко в армията, взеха ме само когато„ ала плюя кръв “, закъснях за вечеря, но все пак ми дадоха нещо за ядене . Краят. " Все пак. това е само моето мнение.

Обадете се на 1-10. По време на експлоатационния живот ми се наложи да посетя веднъж OMP (отдел за медицинска помощ), където там се настаняват "нетежки" хора. Като цяло, преди 6 години влизането в оръжието за масово унищожение/болница не беше камилфо, обикновено всички смятат, че сте били уволнени от служба в болницата. При мен, слава Богу, това се случи, защото не можех да ходя нормално поради упражнения артрит. Цялото лечение в армията се свежда главно до една стратегия „ще мине от само себе си“, от таблетките само парацетамол и аспирин, имах малко повече късмет и ми дадоха още хапчета. Не знам как някой, но за мен е по-добре в компанията, отколкото в болницата. Ден втори, тогава просто не знаете какво да правите със себе си, в зоната вероятно е същото. По време на 10 дни в OMP си спомням точно, че станах шампион по шах, прегледах целия прашен DVD архив и заспах от сърцето си. Но всички тези знаци плюс са за нищо, в сравнение с всеобщата скука, която цари в болницата. Авторът е писал за измама, вероятно зависи от мястото на службата и от хората. ОМП имаше свои гости, те бяха изброени като болни от самото начало на службата там, всъщност те не бяха изписани от началника на ОМП Не знам за какви заслуги, но те бяха постоянно там, за да донесат/дадат/go f * ck не се притеснявайте. Като цяло те бяха потушени. И както си спомням, те искаха да ме принудят да си измия очилата)) Заплашиха с физическо насилие и потапяне на главата ми в тези очила. Тъй като те са уволнени от служба там, тези хора не са много волеви и след един терапевтичен удар по телешкото със самата кърпа, която ми беше предложено да взема, пламът им изчезна и когато бе намерен доброволец Данил Доброволски ( как такива психично болни хора обикновено се водят в армията) конфликтът като цяло е уреден и отпада. По-късно същите тези загаски ми предложиха да се присъединя към техните редици и угаснаха с тях, не знам за какво ме харесаха, но трябваше да откажа предложението. В крайна сметка оръжията за масово унищожение бяха на територията на поделението и имаше редовни проверки. Има и болница, а именно болница. Обикновено там се водят сериозни случаи. Той дойде с мен в звеното и дори влезе в компания с мен в същия съученик, след което дори хвана пневмония и беше откаран в болницата. Там отрепка беше потушен и самата демобилизация. Е, той никога не е бил специален приятел за мен. Слава Богу. Така че в болницата обикновено има пълно разтваряне. Разбира се, те вършат някаква работа там, но за това те имаха пълна свобода на действие. И докараха курви и пиха точно там на място. Не знам как се отнасяха към мен, но бях лекуван за кампанията, тъй като делата са трудни за провеждане там. За синята роба, да. Тя беше такава. Само два цвята, син и пясъчен. По телевизията видях дори психолози в съветските болници в тях. Не е добре, какво, не е в болницата да отидеш да се лекуваш. Съвсем логично е. Karoch няма нужда да се скита из болниците, там няма нищо добро и интересно. Не се разболявайте другари.