Антиоксидантни свойства на етерични масла от цъфтящи растения Текстът на научната статия по специалността "Биология"

Статията е посветена на изследването на антиоксидантната активност на етеричните масла от цъфтящи растения по метода на хемилуминесцентния анализ. Чрез промяна на концентрацията на етерични масла е възможно да се придадат предписани свойства на лекарствените и хранителните продукти.

Текстът на научната работа по темата "Антиоксидантни свойства на етерични масла от цъфтящи растения"

АНТИОКСИЛАНТНИ СВОЙСТВА НА ЕТЕРИЧНИ МАСЛА ОТ ЦВЕТНИ РАСТЕНИЯ *

Г-ЦА. Шарапаева, М, С. Спиридонова

Етеричните масла са уникални химически смеси от органични вещества, които придават на растенията приятна миризма. Съставът на етеричните масла включва алкохоли, естери, кетони, лактони, ароматни компоненти и др., Но преобладават терпеноидните съединения от подкласа на миотерпеноидите ("ароматни терпеноиди", фенилпропаноиди и др.) [Baraboy 1976; Сало 1975; Теслов 1995].

В момента етеричните масла се използват широко като ароматизатори в хранителни и козметични продукти. Сложният химичен състав на тези вещества позволява не само да придават приятна миризма на продуктите, но и да проявяват антиоксидантни или прооксидантни свойства. В литературата практически няма данни за антиоксидантния потенциал на етеричните масла, следователно оценката на тяхната инхибиторна активност е от значение. Това ще позволи на продуктите да бъдат надарени с желаните химични свойства. По този начин антиоксидантите са в състояние не само да увеличат срока на годност на храната, но и да коригират процесите на свободните радикали (SR) в човешкото тяло.

В момента етеричните масла от цитрусови растения и иглолистни дървета са особено популярни сред изследователите. Растенията, използвани в хранителната и козметичната промишленост, са представени главно от билки и цъфтящи растения. Целта на тази работа е да се оцени антиоксидантната активност на етерични масла от такива цъфтящи растения като георгин Далия перисто (от групата на кактусови георгини), обикновен бял равнец Achillea millefolium L. (семейство Asteraceae) и звънец Campanula Latifolia L. тези растения не бяха случайни. Далията се използва за хранителни цели от древни времена, но данните за химичния й състав в литературата са оскъдни. В допълнение, далията е популярно цъфтящо растение сред градинарите не само в Централна Русия, но и в сибирските и далекоизточните региони. Белият равнец и камбаната са избрани поради широкото им разпространение в Красноярската територия и високата популярност на тези растения в билколечението.

Обекти и методи за изследване

Обекти на изследването бяха етеричните масла от далия, бял равнец и звънец. Екстракция на етерични масла от далия, бял равнец,

Работата е извършена с финансовата подкрепа на безвъзмездна финансова помощ от KSPU im. В.П. Астафиева (проект № 27-06-2 (IP)).

звънецът се провежда с диетилов етер по стандартния метод, последвано от изолирането му от разтворителя [Gorozhanskaya, Михалевич 1990]. Етеричните масла, приготвени в изотоничен разтвор на натриев хлорид, се използват при физиологични концентрации от 0,1%; 0,01%; 0,001% [Подколзин, Гуревич 2002]. Вкусът, цветът и мирисът на етеричните масла се определят органолептично.

Антиоксидантната активност на етеричните масла от цъфтящи растения е изследвана чрез хемилуминесцентен анализ съгласно Tono-Oka e. A. (1983), модифициран с помощта на сериен софтуерен и хардуерен комплекс, разработен в Nauka SDTB SB RAS, работещ в режим на преброяване на фотони и позволяващ изследване на кинетиката на окислителните реакции, развиващи се под въздействието на екзогенна стимулация на кръвните клетки или в неговата отсъствие [Barabai 197c; Земсков и др. 1987].

Модел на фагоцитни човешки кръвни левкоцити е използван като източник на свободни радикали. Продължителността на записване на кинетиката на XJI реакцията е 90 минути. Въз основа на този модел е проучена антиоксидантната активност на етеричните масла. Антиоксидантният потенциал на етеричните масла (ЕМ) е изследван с помощта на липозомен модел чрез фотоелектроколориметрия (FEC) [Vladimirov et al. 1991]. За това се приготвя липозомна суспензия чрез смесване на изсушения жълтък на едно пилешко яйце с разтвор на натриев хлорид (0,85%). Получената суспензия се центрофугира в продължение на 30 минути при 2000 rpm. Полученият супернатант се разрежда с разтвор на натриев хлорид, за да се получи оптична плътност на суспензията, равна на 0,96 при дължина на вълната 460 nm. За изследване на антиоксидантната активност е създаден осмотичен стрес с помощта на 2 n. разтвор на сярна киселина. Контролните показания бяха получени с използване на устройство FEK с добавяне на физиологичен разтвор вместо етерични масла. Антиоксидантната активност на Е. м. Оценява се по степента на забавяне на процеса на разрушаване на липозомния модел, когато той се въвежда в реакционната смес. Резултатите са обработени статистически с помощта на софтуерните приложения Statistica 6.0 [Yunkerov, Grigoriev 2002].

Резултати и тяхното обсъждане

Етеричното масло от далия (Dahlia pinnate) има жълт цвят, тревиста сладка миризма и сладникав вкус. В зависимост от концентрацията, лекарството оказва различен ефект върху осмотичната стабилност на липозомната суспензия (фиг. 1).

По този начин, под въздействието на E. m. Dahlia при концентрация от 0,01%, се наблюдава значително увеличение на разрушаването на липозомите. При концентрация от 0,001%, това етерично масло имаше значителен антиоксидантен ефект, предпазвайки липозомите от разрушаване по време на осмотичен стрес. Етеричното масло от георгини в концентрация от 0,1% не оказа значително влияние върху осмотичната резистентност на липозомите.

Този ефект на Е. м. Далия може да се обясни с ефекта на разреждане, в резултат на което степента на дисоциация на повечето водоразтворими органични вещества (алкохоли, органични киселини и др.) Се увеличава, следователно, броят на биологично активни лиганди, способни да взаимодействат с рецепторите на клетъчната мембрана на фагоцитите се увеличава [Podkolzin, Gurevich

2002]. Следователно бимодалният ефект на влиянието на Е. м. Далия се дължи на присъствието в разтвора на прооксиданти в концентрация 0,01% и аншоксиданти в концентрация 0,001%, следователно може да се използва като ароматизиращ компонент с посочени химични свойства.

pgashfshzish (^ 0 ntr 0l b

Фигура: 1. Влияние на E. m. Dahlia с различни концентрации върху осмотичната стабилност на суспензия от липозоми (n -10)

Резултатите от CL анализа потвърдиха данните, получени на липозомния модел (Фиг. 2). Под въздействието на 0,1% етерично масло от далия, няма значителни промени в сравнение с контролата. При концентрация 0,01%

Е. м. Далия имаше значителен прооксидант ефект. Етеричното масло от далия в концентрация 0,001% е имало максимална антиоксидантна активност; освен това в негово присъствие нивото на производство на HR намалява до средната статистическа норма (* p

Сертификат за регистрация на средства за масова информация El No FS77-52970