Античен театър

Лекции по история на световната култура на musike.ru:

В ерата на гръцката класика, в лицето на трима велики трагици - Есхил, Софокъл и Еврипид - и комика Аристофан, театралното изкуство също направи своя най-висок възход.

Раждането на гръцката драма и театър е свързано с религиозни и култови обреди, посветени на умиращите и възкресяващи богове на плодородието, предимно Дионис 1 .

В гръцката митология Дионис (или Бакхус) е богът на плодните сили на земята, растителността, лозарството и винопроизводството. От древни времена на тържествата в негова чест се организираха тържествени шествия до храма. Хората, облечени в кози кожи, вързани рога, копита и опашки, изобразяващи сатири, спътници на Дионис, и изпълняваха тора в хор­женските химни са похвали. Оттук и името „тра­гедия ", което буквално означава„ песен на козите ". Заедно с дитирамбите, кукерското обкръжение на Дионис пееше весели карнавални песни и правеше много забавления. Постепенно от танцовия хор ряже­водещият певец се открояваше - светило, чието парти нарастваше все повече и повече.

С течение на времето тези театрални представления стават част от официалните празници, един от които през 534 г. пр. Н. Е. Атинският поет Thespides за първи път, в допълнение към припева, той представи един актьор-рецитатор. Актьорът влезе в диалог с хора и водещия певец, даде обяснения по време на представлението, изобрази различни герои, тоест стана носител на действието. Ето защо 534 г. пр. Н. Е. счита за годината на раждане на световния театър.

И така, ранната гръцка трагедия беше един вид диалог между актьора и хора. Съдържанието му било свързано с митовете за Дионис, с изобразяването на неговите „страсти“, смъртта и възкресението. Тогава започнаха да се използват и други митове и исторически сюжети.

Още през втората половина на 6 век пр.н.е. трагедията получи смисъл­солидно развитие. Кулминацията си достигна в демократична­Ких Атина през 5 век пр.н.е.

Единното пеене на хорото, придружено от музикални инструменти, предимно флейти, се редуваше с говорими диалози и рецитация на речта, които също биха могли да имат музикален съпровод. В произведенията на Еврипид се появява соло пеене, така наречената монодия („песен на един“) под акомпанимента на флейта или цитара.

Всяка трагедия е борба, тя е трудна и трагична. Препятствията, които възникват по пътя на трагичния герой, са непреодолими, те са издигнати от съдбата - сила, срещу която човек е безсилен. Трагичният герой обаче е готов да умре заради своите вярвания.

В древния театър старите трагедии обикновено не се повтарят, поради което броят на написаните произведения е огромен: всяка от атинските трагедии създава около 100 трагедии. Времето обаче е запазило само малка част от написаното.

Сред произведенията на Есхил, дошли до нас (7 трагедии), „Окованият Прометей“ заема специално място. Образът на Прометей е един от са­най-яркият в цялата древна трагедия, той се превърна в символ на тиранията,

Ако Есхил стана основател на гражданска трагедия в нейния звук, тогава Софокъл повече привлечени от морални проблеми. Неговият ге­рояците са въплъщение на моралния идеал на древността, хората, надарени с огромна сила. Такъв е Едип („Цар Едип“, „Едип в дебелото черво“) - виновен без вина, неволно е извършил ужасен грях и, за да го изкупи, извадил очите си. Такава е Антигона ("Антигона"), отиваща заради любовта на брат си към подвиг и смърт.

Трагедията изтъква друг герой Еврипид, което показва какво­човек с всичките му слабости и пороци, не се опитва да превъзнася, „издига“ над обичайното. Изследване на човешката природа, Еври­pid подчертава дълбоки противоречия в него, умствено объркване, борба­бу страсти. Персонажите му са обсебени от любов, ревност, понякога за лично­и късмет те отиват на престъпление. Именно при Еврипид темата за страстта към любовта за първи път се основава на трагично действие. И така, „Аз­deya "- трагедията на обидената любов и ревност," Hippolytus "- трагедията на престъпната любов (любовта на Федра към собствения си доведен син).

Най-изразителни в Еврипид са женските образи - Медея, Федра, Електра, Ифигения. Особено изтъкнат в тази поредица е възвишеният героичен образ на младата Ифигения (Ифигения в Аулис и Ифигения в Таврида) - дъщерята, жертвана от собствения си баща. Цялата й умствена сила е насочена към доброто на родината. Темата за патриотизма, готовността за героизъм беше предложена на Еврипид от събитията от съвременната му реалност: в ерата на Пелопонеската война, която беше болезнена за цяла Гърция, поетът призова да мисли за спасяването на родината си.

Подобно желание е да се изрази в художествена форма най-належащите социални, етични, философски проблеми на своето време.­меню - цялата древна трагедия е проникната.

Наред с трагедията, античният театър познавал и комедията. За нея­шествието също произхожда от ритуални действия в чест на Дионис с шествие от весела тълпа кукери, техните песни и шеги (с тях и­Дадено е името на жанра, което може да се преведе като „песен на гуляите“). Разцветът на древногръцката комедия е свързан с творчеството на Аристофан, където е дадена дръзка сатира за политическото и културно състояние на Атина по времето, започнало през 4 век пр.н.е. криза на демокрацията ("Конници", "Мир", "Жаби", "Облаци").

Подобно на трагедия, античната комедия беше музикална: тя беше придружена от хорови и солови песни, весели танци. Според­поради общия характер на жанра - рязко сатиричен, понякога груб, спокоен - музиката също беше лека и жива.

Театралното представление се счита за събитие с национално значение в Древна Гърция. Театрални представления на Прово­се извършвали по време на националните празници и продължили 3 - 4 дни от ранната сутрин до залез слънце. Спиране на целия бизнес за това време­съдилищата бяха затворени, дори затворниците бяха освободени от затворите. Публи­ка на такива изложби беше представен от всички слоеве на обществото, а бедните дори получаваха пари от властите, за да влязат.

Театър в Древна Гърция се провеждаше на открито. Е­пълнители, изпълнявани на кръгла таранна платформа - оркестър. Той се намирал в подножието на хълм, по чийто склон­спускаха се пейки за зрители - театърът. Зад оркестъра имаше скена - малка дървена или каменна конструкция, където се съхраняват костюми и декори, а актьорите се подготвят за нова роля. С течение на времето, предната част на скена, обърната към публиката, сто­ла изобразяват сцената на действието. Под Софокъл се появяват декорации - рисувани дъски или платна. Липсваше завесата.

Най-старият театър в Атина е Дионисовият театър на югоизточния склон на Акропола. Първоначално той е бил направен от дърво и е построен само за времето на представленията. През 4 век пр.н.е. театърът на Дионис е построен от камък. Той побира до 17 хиляди зрители.

Основното нещо, което отличаваше древногръцкия актьор, беше маска, за­обхващаща почти цялата глава. За всяка роля имаше специална маска, чрез която зрителят отгатваше кой е пред него: цар или свещеник, мъже­на или жена. Женските роли се изпълняваха от мъже. Наличието на маска изключваше израженията на лицето от театралната игра, толкова повече внимание беше отделено на жеста. Гръцките актьори са работили много върху изразителността на тялото, изкуството на движението. Освен това трябваше да пеят добре, да танцуват­целувка.

За да се открояват от припева, актьорите носеха специални обувки на висок ток.­някои платформи - koturny. Трагичният актьор беше с туника - ши­скалиста ленена риза, върху която беше носено наметало - мантия.

Художествените идеи на античния театър с неговия неразривен синтез на поезия и музика завинаги са останали в паметта на поколенията и са послужили като основа за по-нататъшното развитие на сценичните изкуства.

1 подобни представления бяха организирани в други страни от Древния свят. Пример за това са древните египетски мистерии, посветени на­бог Озирис.