Анемия при кърмачета

за новородени е 130 g/l,
за деца на 3 месеца - 95-100 g/l,
на 1-3 години - 110 g/l,
На 4-12 години - 115 g/l
и от 12 до 16 години - 120 г/л.

Ако при дете от първите три години от живота нивото на хемоглобина се понижи до 110 g/l, то това състояние се счита за преанемично.

Лечение на анемия при кърмачета

Лечение на анемия при деца трябва да бъде изчерпателна и да се основава на четири принципа:

нормализиране на режима и храненето на детето;
възможна корекция на причината за дефицит на желязо;
назначаването на железни препарати;
съпътстваща терапия.

Абсорбцията на желязо се инхибира от танини, съдържащи се в чая, карбонатите, оксалатите, фосфатите, етилендиаминтетраоцетната киселина, използвани като консервант, антиациди, тетрациклини. Аскорбинова, лимонена, янтарна и ябълчена киселини, фруктоза, цистеин, сорбитол, никотинамид подобряват усвояването на желязо.

Нуждаете се от дълги разходки на чист въздух, нормализиране на съня, благоприятен психологически климат, профилактика на остри респираторни вирусни инфекции (ARVI) и ограничаване на физическата активност. Диетата на детето трябва да бъде балансирана и да включва храни, богати на желязо и вещества, които подобряват усвояването му в червата. Децата с анемия с дефицит на желязо трябва да въвеждат допълнителни храни 2–4 седмици по-рано от здрави деца. Препоръчително е да започнете въвеждането на месо допълващи храни на 6 месеца. Необходимо е да се откаже въвеждането на зърнени храни като грис, ориз, мечо грозде в диетата на детето, като се дава предпочитание на елда, ечемик, просо.

Тези мерки обаче са недостатъчни и не водят до излекуване на желязодефицитна анемия, поради което добавките с желязо са в основата на терапията. Основните, използвани през устата, включват: железни съединения - хидроксид-полималтозен комплекс - малтофер, малтофер фол, ферум лек и железен протеин-сукцинилат - фелатум; железни железни съединения - актиферин, фероплекс, тардиферон, хемофер, тотем, железен фумарат, феронат и др.

Започвам лечение на анемия при деца трябва да се приемат през устата и само ако те се понасят зле (гадене, повръщане, диария), синдром на малабсорбция, резекция на тънките черва и др. - железните препарати се предписват парентерално. При предписване на орални форми трябва да се дава предпочитание на нейоногенни железни съединения - протеини (ferlatum) и хидроксид-полималтозни комплекси Fe3 + (maltofer, maltofer fol, ferrum lek). Тези съединения имат голямо молекулно тегло, което затруднява дифузията им в мембраната на чревната лигавица. Те навлизат в кръвта от червата в резултат на активно усвояване. Това обяснява невъзможността за предозиране на лекарството, за разлика от солевите съединения на желязото, чиято абсорбция се осъществява по градиента на концентрацията. Взаимодействието им с хранителни компоненти и лекарства не възниква, което позволява използването на нейоногенни железни съединения, без да се нарушава диетата и терапията на съпътстваща патология. Тяхната употреба значително намалява честотата на страничните ефекти, които обикновено се наблюдават при назначаването на перорални железни препарати (гадене, повръщане, диария, запек и др.). В допълнение, лекарствената форма на лекарството е от голямо значение при малки деца. На тази възраст е удобно да се използват капки и сиропи, което освен всичко друго осигурява възможност за точно дозиране на лекарствата и не предизвиква негативно отношение на детето.

Когато се предписват каквито и да било железни препарати, е необходимо да се изчисли индивидуалната нужда от него за всеки пациент, като се основава на факта, че оптималната дневна доза елементарно желязо е 2–4 mg/kg. Средната дневна доза желязо при лечението на желязодефицитна анемия при деца е 3 mg/kg. Използването на по-високи дози няма смисъл, тъй като количеството абсорбция на желязо не се увеличава.

Употребата на парентерални железни препарати е показана за бързо постигане на ефект при тежка анемия; патология на стомашно-чревния тракт, съчетана с малабсорбция; язвен колит; хроничен ентероколит; с тежка непоносимост към орални форми на лекарства. Към днешна дата само едно лекарство е разрешено за интравенозно приложение в Руската федерация - венофер (железен захарат), за интрамускулно приложение може да се използва ферум лек.

Трябва да се помни, че при малките деца дефицитът на желязо никога не се изолира и често се съчетава с дефицит на витамини С, В12, В6, РР, А, Е, фолиева киселина, цинк, мед и др. Това се дължи на факта че хранителният дефицит и нарушената чревна абсорбция, водещи до дефицит на желязо, също влияят на насищането с тези микроелементи. Следователно, мултивитаминните препарати трябва да бъдат включени в комплексната терапия на желязодефицитна анемия.

Относно ефективността на терапията желязодефицитна анемия при деца може да се съди след 10-12 дни по увеличение на ретикулоцитите 2 пъти в сравнение с първоначалния брой (т.нар. ретикулоцитна криза). Също така се изчислява повишението на хемоглобина, което трябва да бъде +10 g/l или повече за един месец от началото на приема. Съответно постигането на целевото ниво на хемоглобина се наблюдава средно 6-8 седмици след началото на терапията, в зависимост от тежестта на анемията. Лечението с железни препарати обаче трябва да се извършва в достатъчни дози и продължително време (поне 3 месеца), дори след нормализиране на нивото на хемоглобина, за да се попълнят запасите от желязо в депото.

Ако в рамките на 4 седмици няма значително подобрение на параметрите на хемоглобина, тогава е необходимо да се установи защо лечението е било неефективно. Най-често говорим за: неадекватна доза железен препарат; продължаваща или неизвестна загуба на кръв; наличието на хронични възпалителни заболявания или новообразувания; съпътстващ дефицит на витамин В12; неправилна диагноза; глистна инвазия и други паразитни инфекции.

Профилактика на анемия при кърмачета

Профилактика на желязодефицитна анемия при деца ранната възраст включва: антенатална (правилен режим и хранене на бременна жена, навременно откриване и лечение на анемия при бременна жена, превантивно предписване на железни добавки на жени в риск от развитие на желязодефицитна анемия);

след раждането (спазване на хигиенните условия на живота на детето, дългосрочно кърмене и навременно въвеждане на допълващи храни, адекватен избор на формула за деца, които са смесени и изкуствено хранени, предотвратяване на рахит, недохранване и ARVI при дете).

Необходимо е профилактично назначаване на железни препарати:

жени в репродуктивна възраст, страдащи от обилно и продължително менструално кървене;
постоянни донори;
бременни жени, особено многократни бременности, следващи с кратък интервал;
жени с дефицит на желязо по време на кърмене.

Профилактичното предписване на железни препарати е показано за деца в риск от развитие на желязодефицитна анемия:

недоносени бебета (от 2-месечна възраст);
деца от многоплодна бременност, сложна бременност и раждане;
големи деца с високи темпове на наддаване и растеж;
деца с конституционни аномалии;
страдащи от атопични заболявания;
тези на изкуствено хранене с неадаптирани смеси;
с хронични заболявания;
след загуба на кръв и хирургични интервенции;
със синдром на малабсорбция.

Дозата желязо, предписана за профилактични цели, зависи от степента на недоносеност на детето:

за деца с тегло при раждане под 1000 g - 4 mg Fe/kg/ден;
за деца с тегло при раждане от 1000 до 1500 g - 3 mg Fe/kg/ден;
за деца с тегло при раждане от 1500 до 3000 g - 2 mg Fe/kg/ден.
За кърмачета - профилактична доза 1 mg/kg.