Амбулаторна практика за лечение на пациенти с язва на стомаха и дванадесетопръстника Текстът на научната статия по специалността "Гастроентерология и хепатология"

Изследвани са особеностите на диагностиката на язвена болест, откриване на H. pilori и рационалността на предписаната терапия. Анализират се недостатъците на лечението на пациенти в амбулаторната практика и се посочват начини за отстраняване на забелязаните тактически грешки.

ПРАКТИКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ ВЪРХУ ПАЦИЕНТА НА ЧЕХЛИЧНИ И ДВУОДЕНАЛНИ ЧЯСТИ

Изучени бяха особеностите на амбулаторната практика за диагностициране на язвена болест, откриване на H. pylori и рационалност на прилаганата терапия. Анализирани са недостатъците на лечението на пациенти в амбулаторните практики и са идентифицирани начините за справяне с тактическите грешки.

Текст на научната работа по темата „Амбулаторна практика за лечение на пациенти със стомашна язва и язва на дванадесетопръстника”

Амбулаторна практика за лечение на пациенти с язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника

Рустам Абасович Абдулхаков, Саяр Рустамович Абдулхаков

Катедра по болнична терапия (ръководител - проф. И. Г. Салихов), Катедра по обща медицинска практика (ръководител - проф. О. Сигитова) Казански държавен медицински университет,

Характеристиките на диагностиката на язвена болест, идентифицирането на

H. pap и рационалност на предписаната терапия. Анализират се недостатъците на лечението на пациенти в амбулаторната практика и се посочват начини за отстраняване на забелязаните тактически грешки.

Ключови думи: стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, ерадикационно лечение.

Язвената болест продължава да бъде едно от най-често срещаните заболявания на стомашно-чревния тракт и се среща при 5-7% от хората в популацията [1, 4]. Ако до началото на 80-те години на XX век основното внимание в патогенезата на язвената болест се отделя на състоянието на киселинно-образуващата функция на стомаха, то от откриването през 1983 г. Б. Дж. Маршал и Дж. Уорън от микроорганизма Helicobacter pylori (H.pyloi) възгледите за етиологията, патогенезата и подходите за лечение на това заболяване са се променили значително.

Основният документ, който дефинира индикациите и подходите за лечение на инфекция с H. pylori днес, е Маастрихтският консенсус-2, приет през 2000 г. [11]. Публикуван през 2005 г., Маастрихтският консенсус-3 направи някои допълнения към разпоредбите на второто споразумение от Маастрихт, но основните точки по отношение на лечението на свързани с H. pylori заболявания останаха същите [12].

Основният критерий за избор на терапевтичен режим срещу хеликобактер е очакваната му ефективност. Споразуменията от Маастрихт дефинират, че ефективният режим на терапия срещу хеликобактер трябва да осигури унищожаването на H. pylori при поне 80% от пациентите, да бъде ефективен с продължителност на курса не повече от 7-14 дни и да не води до принудително отмяна на терапия от лекаря или самия пациент поради риск от

елиминиране на страничните му ефекти [11].

Основата на лечението е използването на основно лекарство (в комбинация с два антибиотика), основано на използването на блокери на протонната помпа или бисмутови препарати. Като терапия от първа линия, комбинация от инхибитор на протонната помпа (или ранитидин бисмутов цитрат) в стандартна доза 2 пъти на ден, кларитромицин в доза 500 mg 2 пъти дневно в комбинация с едно от следните антибактериални лекарства: амоксицилин (1000 mg) 2 пъти дневно се препоръчва дневно или метронидазол (500 mg) 2 пъти дневно. Що се отнася до инхибиторите на протонната помпа, споразумението от Маастрихт препоръчва използването на някое от известните лекарства: омепразол, лансопразол, пантопразол, рабепразол или езомепразол [11, 12].

Целта на изследването беше да се оценят характеристиките на диагнозата язвена болест, откриването на H. pylori и рационалността на предписаната терапия, проведена в амбулаторната практика на Казан.

Проучихме 200 амбулаторни досиета на пациенти над 16-годишна възраст, които са кандидатствали в поликлиники в Казан за язва на стомаха и дванадесетопръстника в рамките на една година, включително 94 (47%) жени и 106 (53%) мъже. Средната възраст на пациентите е 45,2 ± 3,2 години. При 43 (21,5%) пациенти за първи път е диагностицирана язвена болест. Средната продължителност на заболяването преди настоящия епизод е била 5,9 ± 1,7 години. При 34 (17%) пациенти язвата е локализирана в стомаха, при 164 (82%) - в дванадесетопръстника, при 2 (1%) - както в стомаха, така и в дванадесетопръстника. Усложнения на язвена болест в анамнезата са регистрирани при 24 (12%) пациенти. Сред съпътстващите заболявания най-често са имали 127 пациенти

артериална хипертония (18,9%), хроничен гастрит (13,4%), исхемична болест на сърцето (11%), гастроезофагеална рефлуксна болест (7,9%).

В процеса на анализ на амбулаторните досиета бяха оценени следните показатели: дали H. pylori е открит при всички пациенти; методи за тяхното откриване, използвани в амбулаторната практика, дози, време и комбинации от предписани лекарства, честота на контрол на терапевтичния ефект на ерадикационната терапия и лечение от втора линия.

Статистическата обработка на данните е извършена с помощта на програмата Biostat, използвайки критерия% 2. При изчисляване на надеждността на разликите беше изчислен коефициентът на надеждност (p); стойностите на p бяха взети като статистически значима разлика

Сертификат за регистрация на средства за масова информация El No FS77-52970