7 тайни на романа "Ние"

Портрет на Пушкин, космати ръце на главния герой и други подробности, които помагат да се разбере какво е имал предвид Замятин

1. Мистерията на сцената

В романа на Евгений Замятин никога не се казва директно на територията на коя държава се развива сюжетът на произведението - съобщава се само, че след дългогодишната двестагодишна война, Съединените щати, където главният герой на D -503 живота, е ограден със Зелена стена, отвъд която жителите на щата са строго забранени. „Запис 6“ от романа обаче разказва как D-503 и бъдещият му любим I-330 посещават Древната къща и там, в един от някога обитаваните апартаменти, D-503 вижда по чудо запазен портрет:

„От рафта на стената, асиметрична физиономия на някои от древните поети (мисля, Пушкин) леко ми се усмихна в лицето“.

За разлика от Достоевски, Толстой и Чехов, Пушкин не е бил известен с предшествениците си­дела на Русия толкова много, че на някой му хрумна да сложи изображението си на рафта (може би копие от портрета на Push­филм на Константин Сомов през 1899 г .: на него поетът се усмихва и гледа зрителя право в лицето). Така Замятин ненатрапчиво намеква за­към читателя: действието на неговия роман „Ние“ се развива на територията на бивша (съветска) Русия.

2. Мистерията на "безкрайните асирийски редици"

В края на Record 22, D-503 ентусиазирано казва, че е чув­самият той е вграден в „безкрайните, асирийски редици“ на гражданите на Единната държава. Преди това асирийският мотив се появява два пъти в началото на същия запис:

„Ходихме както обикновено, тоест както са изобразени войниците в Асирия­паметници: хиляда глави - два интегрални, интегрални крака, две интегрални, метещи се ръце. В края на булеварда, където акумулаторната кула бръмчаше заплашително, срещнахме четириъгълник: отстрани, отпред, отзад - пазачи ... "

И малко по-нататък: „Все още бяхме стабилни, асирийският ходеше ...“ За това, което Замятин трябваше да насочи вниманието на читателя към асирийския произход на онзи „четириъгълник“, който се движи из града­въобще не? За да се направи паралел между дълбоката древност на­света и неговото възможно нещастно бъдеще. Новата асирийска империя (750-620 г. пр. Н. Е.) Се счита за първата империя в историята на човечеството. Нейните власти потискаха враговете си с помощта на перфектно организирана армия, в която, както в държавата от романа на Замятин, се култивира красотата на геометричната еднородност. Въведени бяха униформени оръжия, а войниците бяха разделени на така наречените кисири (отряди). Всеки kisir naschi­дадоха от 500 до 2000 души, разбити от петдесет, от своя страна се състоеха от десетки.

3. Тайната на сексуалната привлекателност на героя

Невъзможно е да не обърнем внимание на факта, че всички жени, за които поне с някои подробности в романа (I-330, O-90 и Yu), различават D-503 от останалите мъже, или, по-точно, чувствайте се еротично към него. Каква е тайната на привлекателността на героя на романа? В това, че той неволно се откроява от дестилираната Съединена държава със своя мъжествен, животински магнетизъм, чието материално въплъщение­Косматите ръце на D-503 стават възбудени в романа. Този мотив се среща в pro­публикувано от Zamyatin три пъти. В Запис 2 героят характеризира ръцете си като „маймуни“ и признава:

„Мразя, когато гледат ръцете ми: всички са в косите си, рошави - някакъв нелеп атавизъм“.

В запис 22 тази метафора е директно дешифрирана:

„Усетих върху себе си хиляди очи, закръглени от ужас, но това само придаде още по-отчаяно весела сила на тази дива коса­саторичният, който избяга от мен, и той тичаше все по-бързо и по-бързо. ".

А в „Запис 28“ D-503 трудно може да задържи в себе си друг човек - „с разтърсващи космати юмруци“. Малко по-нататък в същия запис I-330 проявява специално внимание към ръцете на героя, разкривайки тайната на магнетизма D-503. Оказва се, че той е потомък на диви и свободни хора - хора зад Зелената стена:

„Тя бавно вдигна към светлината, моята ръка - моята космата ръка, която толкова много мразех. Исках да извадя, но тя се държеше здраво.
- Твоята ръка ... В края на краищата ти не знаеш - и малцина знаят, че съпруги­хората от тук, от града, случайно ги обичаха. И вероятно имате няколко капки слънце, горска кръв ".

След D-503 и очевидно в неговите следи, героят на романа на Джордж Оруел "1984" ще придобие своя индивидуалност чрез своята сексуалност.

4. Тайната на стила

Юрий Николаевич Тинянов описва „принципа на стила“ на тази работа по следния начин: „... икономичен образ вместо нещо ... ... Всичко е затворено, изчислено, претеглено линейно“. И друг велик филолог, Михаил Леонович Гаспаров, определи стила на романа „Ние” като „геометрично подобен на тел”. Всъщност в работата на Замятин има еволюция на стила, който­Тя може да бъде разделена на три етапа. Първият етап (стил „геометрична жица“) е началото на романа, когато героят се чувства като част от мултимилион­крак "ние":

„Обичам - сигурен съм, че няма да сбъркам, ако кажа: обичаме - само такова стерилно, непорочно небе. В такива дни - целият свят е хвърлен от една и съща непоклатима, вечна чаша, като Зелената стена, като всички наши сгради ".

Но вече в началните бележки на романа внимателният читател открива включвания от съвсем различен стил - метафоричен и излишен, връщайки се към прозата на символистите и Леонид Андреев (героят съдържа „дупка на духа“ на индивидуалността):

„Пролет. Зад Зелената стена, от дивите невидими равнини, вятърът носи жълтия меден прах на някои цветя. От този сладък прах устните изсъхват - всяка минута прекарвате език с тях - и, трябва да бъде, сладки устни на всички жени, които срещате (и мъжете също, разбира се). Това донякъде пречи на логичното мислене ".

В средата на романа (героят придобива индивидуалност, става „аз“), този цветен стил започва да доминира:

„Преди - всичко беше около слънцето; сега знаех, че всичко около мен е скъпа­мързеливо, блажено, със затворени очи ... "

И накрая, във финала на романа (героят губи своята индивидуалност: той губи своето „аз“ и отново се слива в „ние“), геометрично-жичният стил се връща и става толкова твърдо установен, че няма място за повторения на „символиста ”Стил:

„Но на кръста, 40-ти булевард, беше възможно да се построи временна Стена от високоволтови вълни. И се надявам да спечелим. Още: Сигурен съм, че ще спечелим. Защото умът трябва да победи ".

5. Тайната на детето

Всичко щеше да завърши напълно мрачно и безнадеждно, ако не беше един, в лентата­периферен изглед, сюжета на романа и повече от едно копие на I-330 от запис 34. Факт е, че D-503 незаконно „дава“ (както е формулирано в „Запис 32“) O-90 дете, а след това с помощта на I-330 това дете, заедно с майка си, е транспортирано през Зелената стена отвън Съединените щати­състояние:

„... Снощи тя дойде при мен с твоята бележка ... Знам - знам всичко: мълчи. Но детето не е ли ваше? И я изпратих - тя вече е там, зад Стената. Тя ще живее ... "

Замятин без акцент дава на внимателния читател надежда: да, D-503 в крайна сметка претърпя съкрушително поражение в битката срещу Съединените щати. Най-доброто от него обаче може да бъде възкресено в детето му зад Зелената стена.

6. Тайната на дневника

Романът „Ние“ често се нарича дистопия и това обикновено е вярно, но, както изглежда, помага да се прочетат само най-очевидните значения на произведението и да се види в него главно, според Замятин, „сигнал на опасност, заплашваща човека, човечеството от хипертрофираната мощ на машините и силата на държавата - няма значение какво ".

Много е важно да се обърне внимание на друга жанрова характеристика на романа „Ние“, а именно на дневника, който затваря разказа­вани. Определението за жанра на творбата като дистопия не обяснява или почти не обяснява избора на такава форма. Може би „Ние“ сме мета­роман, тоест роман за опит да станеш писател? Разглеждайки работата от този ъгъл, веднага ще забележим, че много голям брой от нейните фрагменти са посветени на разкриването на темата за писане на текста. Освен това, D-503 изглежда възприема самия живот като роман, като текст:

„И какъв странен начин е да ме мислиш като просто нечия сянка. Или може би вие самите сте всичките ми сенки. Не съм ли попълнил тези страници с вас - доскоро четириъгълни бели пустини ".

"Е, дори сега съм готов да разгърна страниците на мозъка си пред него ..."

„И аз все още трескаво прелиствам редовете едно лице след друго - като страници - и все още не виждам единственото, което търся ...“

„Сбогом - ти, непознат, ти, възлюбени, с когото съм живял толкова страници ...“

„Странно е - в главата ми, като празна, бяла страница“.

И не би ли се оказало тогава, че романът "Ние" би било по-подходящо да се постави не толкова в поредица от дистопии ("Смелият нов свят" от Хъксли, "1984" и "Фермата на животните" от Оруел, "Хищни неща" на века "от братя Стругацки и т.н.), колко ключови творби за руската литература на ХХ век, една от главите­Основните теми, за които са писането и опитът да станеш писател („Дарът“ от Владимир Набоков, „Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков, „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак, „В първия кръг“ от Александър Солженицин ). Само във всички тези романи героите в крайна сметка успяват да станат писатели, но в Ние - не: „Вече не мога да пиша - вече не искам“.

7. Тайната на Марсел Пруст

Не източник, а някакъв „източник“ за всички руски (и не само) метаромани за опита на героя да стане писател е седемтомната сага на Марсел Пруст „В търсене на изгубеното време“. Изглежда, че няма нищо стилистично по-далечно от изпънатия прустски епос от кратък и енергичен­Класическият роман на Замятин. Но именно Пруст е първият през ХХ век, който издига темата за писането на ново ниво. Неговият главен герой Марсел се опитва с всички сили да забави изминалото време завинаги и по този начин да намери­безсмъртие. Той се опитва по различни начини: например на цена­с верни усилия се доближава до древните аристократични френски семейства, които му се струват самото въплъщение на времето. Едва в последната книга „Времето придобито“ Марсел разбира, че най-добрият начин да се запази времето е да се опише много подробно - да се поправи и запази. „Вселената подлежи на пълно пренаписване­niyu "- това е ключовата фраза от последния роман на Пруст и цялата му сага.

Поставяйки пред техните "числа" задачата "да съставят трактати, стихотворения, пари­празници, оди или други композиции за красотата и величието на Единната държава ”, тази държава се стреми да се увековечи с думи. В случая с D-503 обаче всичко върви по различен, непредвиден план, тъй като писането събужда творческа индивидуалност в героя на романа.