Значението на красотата в природата

Естествените философски разсъждения на немския мислител Ф. Шелинг бяха продължени в руската философия на Вл. Соловьов. Съмишлениците наричаха своята философска доктрина идеал-реализъм; по този начин, вече в името на философската система, те посочиха същността на истинската философия, а именно: тя трябва да обедини в своето учение такива едностранни посоки като идеализъм и материализъм. Синтетичната доктрина на философите се намира в разбирането им за материални и идеални процеси: съществува идентичност между духа и материята, с други думи, „природата е несъзнаван дух, а духът е природа, която се е осъзнала“. Целият естествен и исторически процес е взаимодействието на духовни и материални сили, а истинската същност на всички неща е единството на два принципа - реален и идеален. Философия на природата F. Schelling и Vl. Соловьова най-дълбоко разкрива принципа на идеал-реализма.

Природата, в съответствие с възгледите на тези мислители, е одухотворен, жив организъм: „... Универсалното тяло е реално-идеално цяло, психофизично или пряко (...) е мистично“ [1]. Развитието на природните процеси се основава на инволюция и еволюция, а инволюцията предхожда еволюцията. Инволюцията означава слизане на духа в материята: „семето трябва да бъде потопено в земята и да загине, за да може красив светлинен образ да се издигне и разгърне под лъчите на слънцето“ [2]. Материята съдържа самата същност на Бог „като искра на живота, блестяща в дълбоката тъмнина“, в дълбините на материята има божествена идея, която я одухотворява и издига отвътре на веществото. Еволюцията означава развитие на природата и одухотворяване на материята; тя се състои във вътрешната трансформация или трансформация на първоначално тъмния принцип в светлина. Космогоничният процес, а след това и историческият, изпълняват едновременно две задачи: от една страна се осъществява одухотворяването на материята, а от друга, въплъщение на духа. Взаимодействието и взаимопроникването на идеалното и реалното начало предизвикват различни прояви на красота в природата.

Има различни степени на взаимопроникване на идеята и материята; дълбочината на взаимодействие между двата принципа определя няколко вида телесност. Неорганичната материя (например въглищата) е най-тъмната и груба форма на материята, в нея леката сила не е преодоляла материалната непроницаемост; материалните елементи на света са голи, в тях няма красота. Най-висшият тип телесност в учението на Вл. Соловьов е представен от материята на София, светещи тела. Софийската материя е съвършена красота, в нея се реализира идеята „всичко едно“, извърши се пълното одухотворяване на материята: „В тази неразделена и неразделна комбинация от материя и светлина и двете запазват своята природа, но нито едното, нито другото се вижда тяхната отделеност; но се вижда една светеща материя и въплътената светлина ... ”[5]. Така че Вл. Соловьов описа блясъка на диаманта, но тези думи, от наша гледна точка, могат да бъдат приложени за илюстрацията на материята на София. При Ф. Шелинг най-висшият тип материя е представен от метафизичната реалност като основа на Бог или неговата природа.

Критерият за естетическо достойнство е цялостното и многостранно въплъщение на идеята. Светът на растенията, пише Вл. Соловьов, особено цветята, представляват феномени на естетическо удоволствие, тъй като в тях идеята е напълно реализирана. Но идеята за цветята, подобно на идеята за диамант, е по-ниска идея от идеята за живота в червея; червеят е грозен, защото сложната му идея е лошо въплътена в него. Космогоничният процес не съвпада с естетическото ниво. Колкото по-високо е нивото на организация на материята, толкова по-сложна е нейната идея и следователно действието на идеята увеличава съпротивлението на елементарната основа на Вселената. В зеленчуковия свят красотата действа само като воал, като външна обвивка; в органичния свят това трябва да бъде животворен принцип, за да се просветли материята отвътре. Ако красотата се реализира в света на растенията, то в животинското царство това е само цел.

Според Ф. Шелинг и Вл. Соловьов, естественият и исторически процес е процес на формиране на Бог, издигане на цялата природа до божественото ниво. Нарича се още божествено-човешкият процес, при който цялото човечество се разглежда като активна творческа сила, а човекът се разглежда като сътрудник на Бог. Vl. Соловьов използва символа на София в своето учение. София в концепцията на Вл. Соловьов е йерархичен организъм на идеите, а най-висшата идея е тотално единство или самата София: „всеки намира себе си във всеки и всеки във всички останали“. Цялото единство се проявява като триединство: истина, доброта, красота. „Красотата е олицетворение в чувствени форми на онова идеално съдържание, което преди такова въплъщение се нарича добро и истина ...“ [6] Развитието на света и обществото, според учението на мислителите, е процесът на осъзнавайки красотата.

[1] В.С.Соловьов Значението на любовта // В.С.Соловьов. Т.: В 2 тома. М., 1990. Т. 2. Страница 534.

[2] Schelling F.V.Y. Философско изследване на същността на човешката свобода и свързаните с нея теми // Schelling F.V. Съчинения: В 2 тома. М., 1989. Т. 2. P.109.

[3] В.С.Соловьов Красотата в природата // В.С.Соловьов. Съчинения: В 2 тома Т. 2. С.359.