Живият живот не е поле за преминаване

„Да живееш живот не означава да прекосиш поле“, казва народната мъдрост. От дълго време хората забелязват, че няма хора, които биха били щастливи във всичко. Който има богатство, няма спокойствие и обратно. Какво е по-добре? Трудно да се каже.

Няма човек, чийто живот да е абсолютно щастлив. Защо? Защото в живота винаги има трудности. Всеки трябва да мине през тях. Ако човек никога не е изпитвал никакви проблеми, тя престава да бъде личност. Преминавайки през живота, ние се учим през цялото време. Това обучение не може да се премине теоретично, то се научава само в собствената им практика.

Животът изглежда сложен, защото не искаме да го възприемаме такъв, какъвто е. Човек често е недоволен от живота си, завижда на другите, защото винаги има някой по-красив, по-богат, по-успешен, по-щастлив от него самия. Но това е само на пръв поглед, тъй като абсолютно всеки човек има свои собствени проблеми, свои „скелети в килера“. Ако мислите по-дълбоко, разбирате, че винаги има някой много по-нещастен от вас и вашите проблеми, в сравнение с неговата скръб, са дреболии. Затова трябва да се радвате просто защото живеете, наслаждавайте се на всеки ден, в който живеете, защото времето много бързо се носи.

Хората винаги се стремят да живеят живота си така, както го искат. Мечтите са прекрасни, но някъде има граница, отвъд която мечтите не могат да бъдат. В крайна сметка човек трябва да мечтае за това какво може да постигне някой ден. В противен случай сънищата се чупят, а в сърцето остава само болка.

Хората често поемат по-лесните пътища в живота. Но винаги ли са най-добрите? Малко вероятно. Когато се криете от трудностите, избягвате истински, пълноценен живот. Защо? Тъй като ако е завършен, това е и радост, и скръб.

Животът може да изглежда страшен и жесток, ако не го разбирате. Та какво правиш? Винаги се страхувайте или я приемете такава, каквато е и ще бъде? Вероятно вторият. Но все пак има и трети. Това е смъртта. Но нека не говорим за това.

Човешкият живот е труден не само поради физическа работа, но и чрез умствена работа. Без последното човек престава да бъде човек. Много хора, в търсене на материални облаги, забравят, че най-важното в живота е спокойствието. И го имат само тези, които са се посветили на други хора.

Гаутама беше прав, когато каза: „Животът страда“. За да се отърве от това страдание, всеки трябва да намери своя път. Но трябва да се помни, че човек има само един път. Ако го загуби, той губи себе си.