Кестенови почви

Кестенови почви

Кестенови почви разположен в сухата степна зона. Почва­развитието в тази зона се осъществява в сух климат и оскъдна растителна покривка. Кестенова почва зона ха­характеризираща се с подчертана сложност на почвата­подслон. Тук заедно с кестенови почви има ливадно-кестенови почви, солени близалки, солни блата и малц.

В процеса на почвообразуване профилът на кестеновите почви се различава­се обособява в редица различни генетични планини­чадъри. Ад - копка (на девствени почви), с дебелина 2-3 см. Горният хумусен хоризонт (А) е тъмно кестен, кестен или светъл кестен на цвят с кафеникав оттенък, бучка структура, дебелина 18-22 см. Зад него е хумусен преход­Хоризонтът (B1) е със сивкавокафяв цвят, груб, а при солонетичните сортове е на бучка-призма или призма-ореховидна структура с кафяво-кафяв лак по краищата на структурни единици, придавайки на хоризонта по-тъмен цвят и кафеникав (кестен) оттенък. Общата дебелина на хумусния хоризонт е 35-50 см. В развития кестен­В почвите се отличава хоризонтът на ралото (Ap), дебелината му обикновено е 20-22 см. След непрекъснат хумусен хоризонт,­ризонт от хумусни ивици (В2), в долната част на които често се отбелязват натрупвания на карбонати. Този хоризонт е разнороден по цвят: сиво-кафяв с груба бучка или бучка призматична структура.

Под хоризонта на хумусните ивици се намира максималният хоризонт­малко натрупване на карбонати (Bk), кафеникаво-жълт цвят, призматична или призматично-орехова структура, често сал­състав от присъствието на карбонати и солонцета в него.

Карбонатите се намират под формата на ярки бели белооки петна, намазки, ивици, псевдомицелия или прахообразна плака. Дебелината на хоризонта на максималното натрупване на карбонати е 50-60 см. Илювиалният карбонатен хоризонт постепенно се превръща в родителска скала (С), по-светъл и по-еднороден на цвят, по-рехав по състав, с много редки петна от карбонати или без тях, осеяни с гипс под формата на друзи, гнезди отделни крис­талки или вени. Дълбочина на натрупване на гипс и лекота на разтваряне­Римските соли са различни и се определят от подтипа на кестеновите почви, а в рамките на един подтип - от механичния състав, степента на солонезитност и терена. Най-често се разтварят­Солите се намират на дълбочина 1,5-2 m.

Кестеновите почви са разделени на три подвида:

- тъмен кестен;

- кестен;

- лек кестен.

Във всеки подтип се разграничават три фациални термични групи: топло; умерен; дълбоко студено. В рамките на подтиповете се разграничават родове: обикновени, солонетични, солонетични-солончакови, остатъчни-солонетични, солонетични-солодизирани, карбонатни, карбонатно-солонетични с намалено ефервесценция от HC1 (дълбоко кипене) и непълно развити (върху гъсти скали).

В различните фации признаците на солонецизъм и солончачност се проявяват неравномерно.

Тъмно кестенови почви (Kz).

Тъмно кестенови почви често срещан в северния час­тези зони, в подзоната на тъмните кестенови почви. Структурата на техния профил е дадена на фигура 12. Тези почви се характеризират с тъмно сиво­кафеникав оттенък, бучка, бучка-гранулирана структура на хумусния хоризонт на девствените земи и прашно-бучка - обработваема.

Дебелината на хумусния хоризонт A + B1 е 35–45 (50) cm, ефервесценция от НС1 на дълбочина 45–50 cm, гипс и лесно разтворими вещества­дали около 2 m.

Тъмните кестенови общи почви запазват характеристиките на тъмните кестенови почви.

Тъмните кестенови солонетични почви се характеризират с­се характеризират с по-плътно добавяне на долната част на хумуса­ризонт (В1), което се дължи на обогатяването му с колоидни часове­пилета.

Тъмните кестенови остатъчни солонетични почви имат отчетливи морфологични признаци на солонетичност, но без забележими­th съдържание на сменяем натрий. Солонетичността в тези почви се счита за остатъчно свойство.

Тъмно кестенова сол ближе­Солонизирани памучни почви характер­се характеризират с признаци на солодизация в горната или долната част на хумуса­ризон под формата на силициев прах по краищата на структурни единици от плоча или листна структура, слоест или порест.

Тъмно кестенови варовито-солонетични почви за­утаяват се върху карбонатен физиологичен разтвор­раждане на тежък механичен състав. Тези почви са повишени­плътност и счупен профил. Когато са мокри, те набъбват силно, стават вискозни.

В състава на абсорбираните основи, заедно с натрия,­магнезий.

Тъмно кестенови почви с нисък восък­пее от HC1, образуван върху леки скали. Поради хо­Чрез жлеба на водопропускливостта карбонатите се излугват на дълбочина 1-1,5 м, липсва гипсов хоризонт.

Тъмните кестенови почви върху плътни скали имат непълно развит профил и много ниска дебелина на венците­хоризонт (A + B1 по-малко от 20 cm).

Кестенови почви (K2).

За разлика от тъмно кестеновите, те имат по-малка дебелина на хумусните хоризонти (A + B1 - 30-40 cm).

Ефервесценция от HC1 на дълбочина 40-45 см. Максимален обхват­излугване на карбонати на дълбочина 50-55 см, гипс - 150-170 см и лесно разтворими соли - около 2 м.

Диагностичните показатели на родовите характеристики на кестеновите почви са подобни на тези на тъмните кестенови почви.

Леки кестенови почви (K1).

При леки кестенови почви с ясно изразена солонезитност в горния хоризонт има признаци на солидизация,­който придобива светъл цвят, плосколистна структура­ru и по-свободно изграждане.

В леките кестенови почви се различават същите родове, както в тъмните кестенови и кестенови почви. Диагностичните показатели на родовите знаци са подобни на тези на тъмните кестенови почви. Въпреки това, в леките кестенови почви такива характеристики като солонец и физиологичен разтвор са по-изразени и имат зонални характеристики.

Кестеновите почви са разделени на видове според съдържанието на хумус, дебелината на хумусните хоризонти и степента на солонезитност. Субзо­на леки кестенови почви се характеризира с и по-рязко­висока сложност на почвената покривка.

Свързани материали:

  • Показатели за екологичното състояние на почвите

Индикатори за околната среда­състоянието на почвата играе съществена роля при оценката на почвата­заседнал. Оценка на земята във връзка със спецификата на тяхното използване и управление, сложността на определяне на ограничаването.

Почвознанието е наука за свойствата, динамиката, произхода на почвите като естествено-исторически образувания, като предмет на труд и средства за земеделско производство. Почвената наука се отнася до.

"> Почвознание Система от мерки за регулиране на водния режим и борба с ерозията на почвата

Честите суши и липсата на влага в почвата са основните фактори, ограничаващи производителността на култивираните култури и­земеделие в Централночерноземния регион. Следователно аз­дейности за.

Обработката е механичното въздействие върху почвата от работните органи на почвообработващите машини и инструменти.­направи си сам, за да се оптимизират условията на живот на земеделските растения, унищожаването.

Най-характерни за заливните равнини са дернистопластовите заливни почви, ливадно-гранулираните заливни почви и блатните заливни почви. Содовите пластове почви (Adsl) имат следната профилна структура. С.

По-нови статии:

Солени блата - почви, съдържащи голямо количество вода­разтворими соли от самата повърхност. В зависимост от химията на солеността количеството на солите в горния хоризонт на солните блата варира­варира от 0,6-0,7 до 2-3% и.

Солените почви включват солени почви, солени почви­вие и солените близки, които са широко разпространени в сухия и пу­сухи степи, те се срещат в степната, горскостепната и тайгово-горската зони.

Сивокафявите почви и такърите са най-характерните генетични­формации от пустинната зона. Структурата и свойствата на сивокафявите почви и такърите се определят от особеностите на пустинния процес.

"> Сиво-кафяви почви и такъри Кафяви пустинно-степни и ливадно-степни кафяви почви

Кафявите пустинни степни почви се образуват при силно сухи условия­оскъден климат под оскъден растеж­последователност. Малко количество оп­гански остатъци в почвата, тяхната бърза минерализация, слаба.

Ливадно-кестенови (Cl) почви се срещат сред кестенови почви по вдлъбнатини с форма на чинийки, участъци, както и между­склонови долини. Следните планини се открояват в своя профил­чадъри: трева Ад (в.

По-стари статии:

  • Ливадни черноземни почви

Ливадно-черноземните почви (Chl) са широко разпространени върху нискорелефни елементи (долини, склонове на склонове и др.), Където има по-добри условия на влага и подземни води­над 5 m.

Черноземите се образуват под степна и боб-степна растителност и се характеризират с големи запаси от органични вещества­химично вещество, което се изразява в присъствието на мощен (средно 50-100 см).

Сивите горски почви са разпространени предимно на север­част от горскостепната зона. Характеризира се със следните характеристики­профилна сграда. Горският хоризонт се откроява в девствени почви­шумно котило.

Кафявите горски почви са често срещани в Карпатите, Кодри, Крим­mu, в Кавказ и на юг от Далечния изток под широколистни или иглолистно-широколистни гори и се развиват в условия на влажна и топла.

Почвите с вечна замръзналост са често срещани в Източен Сибир­вечно замръзнало-тайгова зона под леки иглолистни гори­истинска и средна тайга в условия на вечна слана. За вечно замръзнали тайгови почви.