Защо не изляза вече сам в късните вечери. Продължение.
Изминаха няколко месеца от събитията от предишния пост.
И сега мина половин час, а автобусът го няма. Почти не усещах краката и ръцете си, както и надеждата да отида някъде. Мисълта се прокрадна, за да се прибере вкъщи или да се повози. Но за да се повозя, все още не бях достатъчно замръзнал и духът ми на авантюризъм не ми позволи да се върна у дома, затова останах да седя на автобусната спирка.
След известно време наблизо спря кола, млад мъж слезе от нея и се приближи до мен.
- Хей! - казва той - чакате автобуса?
- Чакам ... - въздъхнах, поглеждайки надолу.
Той седна до мен.
- Къде отиваш?
- До Московски район, на Мечников.
- Ооо, далеч. Мислите, че все още има шанс да си тръгнете в момент като този?
- Не знам. - казах, осъзнавайки, че няма шанс.
- Отивам в центъра Сормово, мога да го дам там, има още автобуси.
Тук аз, всички толкова доволни и изпълнени с надежда, ще се съглася на примамливо предложение, но, по дяволите, аз съм момиче и трябва да прекъсна, казвам му:
- Не, не, ще почакам още малко.
И тогава той ме погледна право в очите и каза така тихо:
- Знаете ли ... и аз обичам да карам колело в тази област през лятото ...
Изля ме със студена вода. Едно и също място, нощ и шибан петък! Е, всичко, мисля, отплава. Наоколо няма никой, само някаква офис сграда наблизо, няма да имам време да стигна до магазина, но той най-вероятно ще може да ме завлече в колата.
- Разпозна ме? - пита.
- Н-н-не. - заеквам.
- Но аз те познах ... Обадих ти се дълго време тогава ...
Прецакан съм. Сега със сигурност. Той ме притиска в самия ъгъл на спирката и започва да носи някакви глупости:
- Не харесвате ли колата ми ?! Познавам същества като теб! Кого чакаш?! Не искаш да тръгнеш с мен, нали ?! Имате нужда от по-добра кола ?! Няма глупости! Ти ще тръгнеш с мен!
И такива неща. И отново лицето му стана толкова ужасно, очите му бяха пълни с кръв и аз се опитвах да стисна по-близо до пътя и да се откажа. Не бих тичал далеч на токчета, но и нямаше да се откажа толкова лесно. Нещо повече, колата му беше достатъчно далеч, за да се изпоти много, опитвайки се да ме повлече със себе си. И докато всички тези мисли се въртяха в моите замръзнали мозъци, до нас спря бургундски Жигули и оттам чух:
- Момиче, проблеми? Нека подвезу?
Когато този хмирениш разхлаби хватката си, аз скочих на предната седалка с куршум и един любезен мъж ме избърза, пред разочарования Velo-машина-маниак. Ето какъв късмет имах да се натъкна на един и същ луд два пъти.
- Защо вече не ходя сам в късните вечери
- Защо кашлицата се влошава в късния следобед и през нощта - какво да правя
- Защо някои звезди мигат с различни цветове, а една звезда свети в червено
- Защо Китай вече няма нужда от майстори на чай
- Защо хората обичат да ходят по музеи