Защо при настинка мислиш по-лошо, Наука и живот

Дневникът е добавен в кошницата.

Защо човек мисли по-лошо с настинка?

Депресивно психоемоционално състояние по време на заболяване може да възникне поради химични сигнали, които имунната система изпраща към мозъка.

Най-неприятното при всяка настинка вероятно не е кашлица или хрема, а това, което се нарича „мъгла в главата“: постоянно чувство на апатия, умора, неспособност да се концентрира върху каквото и да било и т.н. Разсъждение в духа, че болестта отнема сила, те не обясняват нищо, защото не е ясно как отнема сила за умствена работа, как лишава от емоции, как успява да ни въведе в депресивно състояние на психиката?

Очевидно болестта по някакъв начин засяга мозъка ни. Но ако говорим за една и съща настинка, тогава риновирусите, които я причиняват, се размножават в лигавицата на назофаринкса, изобщо не се нуждаят от мозък. Може би всичко е свързано с имунния отговор на болестта? Въпреки че има така наречената кръвно-мозъчна бариера между мозъка и кръвоносната система, която не допуска патогени, имунни клетки и молекули в мозъка, понякога се случват изключения: сега има няколко примера, че сигналите на имунната система все още може да премине през бариерата.

Томас Бланк (Томас празен) и неговите колеги от университета във Фрайбург, Рурския университет и университета в Хайделберг проведоха няколко експеримента с мишки, заразени с краткотрайна вирусна инфекция. Тъй като изследователите се интересуваха от поведението и като цяло от психологическото състояние на животните, те бяха подложени на следния тест: болни мишки бяха поставени в корито с вода, от която беше много трудно да се измъкнат без помощ, и те наблюдаваха какво ще правят.

Здравите животни неуморно се опитваха да се измъкнат на сушата, въпреки безполезността на опитите, но болните бързо отказаха да се бият и просто се опитаха да не се удавят, плувайки в „басейна“. Тоест болните животни стават по-апатични, по-безразлични, по-депресирани.

Оказа се, че бета-интерферонът, за който говорим сега, е в състояние да се свърже с рецепторите на клетките, изграждащи кръвно-мозъчната бариера в кръвоносните съдове на мозъка. Когато този рецептор беше изключен при мишки, животните станаха по-устойчиви на инхибиторния ефект на болестта.

Когато са заразени (молекулите на РНК са използвани като инфекция, които действат върху имунната система по същия начин като вирус), мишките показват по-голяма упоритост в опитите да излязат от водата на сушата; и в същото време те имаха по-добра памет - когато направиха платформа във воден лабиринт, за да излязат, мишки без рецептор запомниха по-добре къде се намира.

На молекулярно-клетъчно ниво в мозъка на животните се случи следното: поради вируса имунната система, както беше казано, повиши нивото на бета-интерферон, който действа върху съдовите рецептори и по този начин стимулира синтеза на малък имунен протеин CXCL10.

Вярно е, че някои изследователи говорят за получените резултати с известна степен на скептицизъм. Например Робърт Данзър (Робърт Данцер) от Онкологичния център. Доктор Андерсън от Тексаския университет казва, че имунните сигнализиращи протеини на цитокините, които включват CXCL10, действат локално, във фокуса на инфекцията и следователно има определени съмнения, че същият този CXCL10 може да отиде някъде далеч в червата на мозъка. Въпреки че може да се окаже, че тук участват някои други сигнални молекули, които реагират на CXCL10 и разпространяват влиянието му върху "отдалечени територии".

Трябва също да се има предвид, че има и други видове имунен отговор, когато антивирусните свойства на интерферона не са необходими; и например при възпаление, причинено от бактерии, могат да се задействат някои други механизми, които също водят до обща летаргия.

От еволюционна гледна точка тук всичко е правилно: психологическата летаргия не позволява на пациента да изразходва енергия, която може да е необходима за борба с инфекцията. Но като цяло би било хубаво, ако успеем да прекъснем имунните сигнали, които ни карат да се потопим в такава „инфекциозна депресия“ - сега живеем по-лесно от преди стотици хиляди години и може би имунната система вече не трябва да бъде толкова притеснен за спестяване на енергия за борба с вируса.

И накрая, абсолютно същите признаци на депресивно психоемоционално състояние се наблюдават при пациенти с рак и пациенти с автоимунни разстройства, които се лекуват с имунотерапия - и за тях някакво средство, което им позволява да се отърват от имунната „мъгла в главата“ също би било много полезен.