Защо не трябва да се страхувате от черни котки?

О, да, защо да се страхуваш от тях? В края на краищата ние живеем в съвременния свят, а не през Средновековието, когато тези животни не са знаели какви суперсили се приписват.

Е, или нека също се страхуваме от чернокожите, защото цветът на кожата им също е далеч от белотата;-)

Като цяло генетичната памет на самите тези черни котки ги кара да се страхуват от човек: това и вижте, те ще бъдат хвърлени от нещо или почукани:-(

Честно казано, аз наистина не вярвам във всякакви суеверия (трябва ли да вярвам в тях, ако аз самият съм живял в къща с „ужасен“ номер 13;-) и дори харесвам черни котки (въпреки че съм алергичен към котешка козина), но един прекрасен случай с черна котка, по някаква причина много помня:

Не толкова отдавна работих като авариен (авариен) механик за асансьори. Тук отивам по някакъв начин със следващото заявление за диспечерския офис. Стигам до кръстовище, пресичане на два пътя: един покрай две съседни къщи и втори между същите къщи. Вървях точно по втория път и по една от къщите черна котка се приближаваше към същото кръстовище: две стъпки аз, две стъпки той.

Явно съм тъпчел толкова силно, че котката ме забеляза и погледна в моята посока, но въпреки това продължи напред. И аз също;-) Виждайки, че се приближавам и не мисля да се изключва, котката седна малко, сякаш се готвеше да бяга. И двамата продължихме към кръстовището. Преди срещата ни има буквално метър и.

след това котката хукна, но не пред мен, а назад, откъдето дойде!

Очевидно котките също имат някои признаци на хора, които пресичат пътя им;-)