Защо Андрей Болконски и Пиер Безухов са приятели „Винаги го е търсил­крак: да бъде доста добър "

Защо Андрей Болконски и Пиер Безухов са приятели

„Винаги го е търсил­крак: да бъде доста добър ".

Пиер за принц Андрю

"Вие сте ми скъпи, особено защото сте един жив човек сред целия ни свят".

Книга Андрю за Пиер Л. Н. Толстой "Война и мир"

Защо хората стават приятели? Ако родители, деца, роднини не са избрани, тогава всеки е свободен да избира приятели.­ден. Следователно, приятел е човек, на когото напълно се доверяваме­ryayem, когото уважаваме, с чието мнение се съобразяваме. Но това не означава, че приятелите трябва да мислят по същия начин. Народни поговорки­tsa казва: "Врагът се съгласява, но приятелят спори".

Искреност и незаинтересованост, взаимно разбиране и готовност за подкрепа, помощ - това е в основата на истинското приятелство, като приятелството на Андрей Болконски и Пиер Безухов, различни по характер.­Рам, с различни индивиди, но с общо желание за смислен, пълноценен живот, за полезни дейности.

"Душата е длъжна да работи" - тези думи, каза сто­годишнина след създаването на "Война и мир", може да се превърне в мото на техния живот, тяхното приятелство.

Вниманието на читателя към принц Андрю и Пиер е приковано­от страниците на романа.

Представете си вечер на висшето общество в салона на Анна Павловна Шерер. Гости на знаменитости, блясък на дрехи и бижута, фалшив­интелигентни любезности, изкуствени усмивки, „декоративни“ разговори.

Двама души, толкова различни от всички останали, в тълпата­стей се намериха, за да не бъдат разделени до края на живота си.­един от тях.

Колко различни са те: изтънченият аристократ принц Болконски и незаконният син на знатния гранд на Екатерина граф Безухов Пиер.

Принц Андрю е тук свой. Той е приет в света, интелигентен, образован, маниерите му са безупречни. А появата на Пиер плаши Анна Павлов­Добре. Толстой обяснява, че нейният страх „може да се отнася само до този интелигентен и в същото време плах, наблюдателен и естествен поглед­кой го отличаваше от всички в този хол ".

На тази вечер Андрей Болконски е откровено отегчен, уморен е от всичко и всичко, а Пиер не скучае: той се интересува от хората,­крадците. Не спазвайки етикет, той „прониква“ в спорове за Наполе­едно, нарушаващо "приличната говореща машина".

Те бяха доволни от срещата. Познати от детството, младите хора отдавна не са се виждали. Те имат какво да си кажат, въпреки разликата във възрастта.

Какво ги обединява сега, защо са интересни един на друг?

И двамата са на кръстопът. И двамата мислят не за кариерата си, а за смисъла на живота.­нито за полезна, достойна човешка дейност.

Те все още не знаят какво искат, към какво трябва да се стремят, не само наивният Пиер, но и принц Андрей не разбира това, но Болконски със сигурност знае, че животът, който той води, не е според него. Той вярва, че животът се е провалил, бърза да търси изход. Това обаче не му пречи да се опитва да повлияе на Пиер, да го убеди, че във всяка област той „ще бъде добър“, само вие трябва да стоите настрана от компанията на Долохов и Анатолий Курагин.

Не ги притесняват само личните проблеми. Името на Наполеон е на устните на всички. Той предизвиква страх и възмущение у генералния съд­държава. Пиер и принц Андрю го възприемат по различен начин. Тъга на Пиер­Чо защитава Наполеон, като се оправдава неговата жестокост­Ще запазя печалбите на революцията; Принц Андрю е привлечен от Бонапарт от ексцентричността на командира, таланта му да се суети­сено до върха на славата.

В много отношения те не са съгласни помежду си, те признават правото на всеки на собствените си преценки, на собствения си избор. Но в същото време по-опитният Болконски се страхува (и, за съжаление, е прав!) От развращаващото влияние върху Пиер на средата, в която той­заседна. А Пиер, считайки принц Андрю за образец на всяко съвършенство, все още не се вслушва в съветите му и е принуден да се учи от своите­грешки.

Те все още трябва да свършат много. И двамата не могат да не мислят, и двамата се борят сами със себе си, често се провалят в тази борба, но не се отказват, а продължават да „се бият, плашат се, правят грешки, започват и хвърлят. "(Л. Н. Толстой).

И това, според Толстой, най-важното е да не бъдете доволни от себе си, су­бийте и наказвайте себе си, преодолявайте себе си отново и отново.

Колкото и съдбата да изпита принц Андрю и Пиер, те не забравят един за друг.

Тук има много опитен, узрял Пиер, който спира до овдото­който повел княз Андрей до Богучарово след пътуване до именията му. Той е активен, изпълнен с живот, надежди, стремежи. Ставайки масон, той се увлича от идеята за вътрешно пречистване, вярва във възможността за братство на хората, направи, както му се струва, много, че­за облекчаване на положението на селяните. А принц Андрю, който е надживял своя „Аустерлиц“ и е загубил вяра в живота, е депресиран и мрачен. Безухов беше поразен от промяната в него: „думите бяха нежни, усмивката беше на устните и лицето на княз Андрей, но погледът беше изчезнал, мъртъв“.

Мисля, че писателят не случайно сблъсква имената на своите герои­но в този момент, когато единият от тях, опитвайки се да живее за другите, „разбра цялото щастие на живота“, а другият, загубил жена си, разделил се с мечтата за слава, реши да живее само за себе си и любимата си тези, "избягване само на две злини - разкаяние и болест".

Ако са свързани от истинско приятелство, тази среща е необходима и за двамата.

Пиер е вдъхновен, той споделя своето но­в мислите ти, но Болконски го слуша недоверчиво и хмм­ро, не иска да говори за себе си, дори не крие, че не е­Всичко, което Пиер казва, е само, но той не отказва да спори. Безухов провъзгласява, че трябва да правиш добро на хората, а княз Андрей вярва, че е достатъчно да не навредиш на никого.

Изглежда, че Пиер е прав в този спор, но в действителност всичко е по-сложно. Принц Андрю, който е имал онази „практична упоритост“, каквато не е имал Пиер, успява да направи много от това, за което приятелят му мечтае и не може да постигне: той е по-възрастен, опит­тя, познава живота и хората по-добре.

На пръв поглед противоречието не промени нищо. Срещата с Пиер обаче направи силно впечатление на принц Андрю, тя „веднъж­събуди нещо, което отдавна беше заспало, нещо най-доброто, което беше в него ".

Очевидно „златното сърце“ на Безухов не го е подвело, когато не се е страхувал да нарани приятел, да обиди мъката на принца, убеждавайки го, че животът продължава, че още много предстои. Той помогна на принца­сиу Андрей да направи първата крачка към вътрешно прераждане, към нов живот, към любовта.

Струва ми се, че ако не беше срещата на Богучаров, Болконски нямаше да забележи нито поетична лунна нощ в Отрадное, нито­готино момиче, което скоро ще влезе в живота му и ще го промени, а старият дъб не би му помогнал да направи толкова важно заключение: „Не, животът не е приключил в тридесет и една. Необходимо е всички да ме познават, така че животът ми да не е само за мен. За да се отрази на всички и че всички живеят с мен ".

След два месеца той ще замине за Петербург, за да бъде от полза за хората, а Пиер под влиянието на разговор с Болконски остана­надничайки братята-масони, разбрах, че за тяхното управление­с други думи, братството на хората крие собствената си цел - „mundi­ри и кръстове, които са търсили в живота. " От това всъщност започва раздялата му с масонството.

И двамата приятели все още имат много надежди, скърби, падения, възходи. Но едно нещо, основното, което ги обединява, и двамата ще запазят - постоянното желание да се търси истина, доброта и справедливост.

И как Пиер се радва, като научава, че принц Андрю се е влюбил в Нат­Шу Ростов, колко е красив и великодушен, когато крие чувствата си към нея, освен това убеждава приятеля си да прости на момичето за нейната влюбеност в Анатолий Курагин. Не постигнал това, Пиер му­той преживява раздялата им, боли и за двамата, бори се за любовта им, без да мисли за себе си.

Преди събитията от 1812 г. Толстой отново води приятелите си до дълбока криза: принц Андрей се разочарова от държавата­дейност, надеждата му за лично щастие рухна,­вяра в хората; Пиер скъса с масонството, обича Наташа несподелено.

Колко трудно е и за двамата, и колко много се нуждаят един от друг!

Събитията от 1812 г. са тежко изпитание и за двамата, и за двамата­те го издържат, като намират своето място в борбата срещу нашествениците.

Преди битката при Бородино Пиер е трябвало да се види с принц Андрей, защото само той може да му обясни всичко.­ходене.

И така те се срещат. Очакванията на Пиер се сбъдват: Бол­конят му обяснява ситуацията в армията. Сега Безухов разбра, че „скрита топлина. патриотизъм “, която пламна пред очите му.

А за принц Андрей разговорът с Пиер е много важен:­призовавайки мислите си към приятел, той почувства, че може да не се върне от тази област и, вероятно, съжалява за живота си, близките си, приятелството си с този огромен, нелеп, красив Пиер, но Андрей Болконски - истинският син на баща си - задържаше се­не издава вълнението, което го е обзело.

Няма да им се налага да говорят повече от сърце на сърце. Обичан приятел­boo беше прекъснат от вражески фен. Не, не го направих. Покойният приятел завинаги ще остане до Пиер като най-скъпият­споменът като най-свещеното нещо в живота му. Както и преди, той мислено се консултира с принц Андрей и, като взема основното решение в живота си - да се бори активно със злото, съм сигурен, че принц Андрей би бил на негова страна. Пиер с гордост говори за това на Николай Болконски, петнадесетгодишния син на принц Андрей, защото иска да види момчето като наследство­псевдоним на мисли и чувства на човек, който не е умрял за него и нито едно от тях­когато не умре.

Какво обедини двама прекрасни хора: постоянният труд на душата, неуморното търсене на истината, желанието да бъде всичко­когато си чист пред съвестта си, да носиш полза на хората е безсмъртен.

Има нещо в човешките чувства, което винаги е модерно.

Страници от „Война и мир“, посветени на приятелството от такива времена­и такива също толкова прекрасни хора като Андрей Болкон­небе и Пиер Безухов, незабравим. В крайна сметка пред нашите очи тези хора, подкрепящи се, стават по-добри, по-чисти, справедливи.­оживен. Всеки мечтае за такива приятели и такова приятелство.