Защо Андрей Болконски и Пиер Безухов са приятели „Винаги го е търсилкрак: да бъде доста добър "
Защо Андрей Болконски и Пиер Безухов са приятели
„Винаги го е търсилкрак: да бъде доста добър ".
Пиер за принц Андрю
"Вие сте ми скъпи, особено защото сте един жив човек сред целия ни свят".
Книга Андрю за Пиер Л. Н. Толстой "Война и мир"
Защо хората стават приятели? Ако родители, деца, роднини не са избрани, тогава всеки е свободен да избира приятели.ден. Следователно, приятел е човек, на когото напълно се доверявамеryayem, когото уважаваме, с чието мнение се съобразяваме. Но това не означава, че приятелите трябва да мислят по същия начин. Народни поговоркиtsa казва: "Врагът се съгласява, но приятелят спори".
Искреност и незаинтересованост, взаимно разбиране и готовност за подкрепа, помощ - това е в основата на истинското приятелство, като приятелството на Андрей Болконски и Пиер Безухов, различни по характер.Рам, с различни индивиди, но с общо желание за смислен, пълноценен живот, за полезни дейности.
"Душата е длъжна да работи" - тези думи, каза стогодишнина след създаването на "Война и мир", може да се превърне в мото на техния живот, тяхното приятелство.
Вниманието на читателя към принц Андрю и Пиер е прикованоот страниците на романа.
Представете си вечер на висшето общество в салона на Анна Павловна Шерер. Гости на знаменитости, блясък на дрехи и бижута, фалшивинтелигентни любезности, изкуствени усмивки, „декоративни“ разговори.
Двама души, толкова различни от всички останали, в тълпатастей се намериха, за да не бъдат разделени до края на живота си.един от тях.
Колко различни са те: изтънченият аристократ принц Болконски и незаконният син на знатния гранд на Екатерина граф Безухов Пиер.
Принц Андрю е тук свой. Той е приет в света, интелигентен, образован, маниерите му са безупречни. А появата на Пиер плаши Анна ПавловДобре. Толстой обяснява, че нейният страх „може да се отнася само до този интелигентен и в същото време плах, наблюдателен и естествен погледкой го отличаваше от всички в този хол ".
На тази вечер Андрей Болконски е откровено отегчен, уморен е от всичко и всичко, а Пиер не скучае: той се интересува от хората,крадците. Не спазвайки етикет, той „прониква“ в спорове за Наполеедно, нарушаващо "приличната говореща машина".
Те бяха доволни от срещата. Познати от детството, младите хора отдавна не са се виждали. Те имат какво да си кажат, въпреки разликата във възрастта.
Какво ги обединява сега, защо са интересни един на друг?
И двамата са на кръстопът. И двамата мислят не за кариерата си, а за смисъла на живота.нито за полезна, достойна човешка дейност.
Те все още не знаят какво искат, към какво трябва да се стремят, не само наивният Пиер, но и принц Андрей не разбира това, но Болконски със сигурност знае, че животът, който той води, не е според него. Той вярва, че животът се е провалил, бърза да търси изход. Това обаче не му пречи да се опитва да повлияе на Пиер, да го убеди, че във всяка област той „ще бъде добър“, само вие трябва да стоите настрана от компанията на Долохов и Анатолий Курагин.
Не ги притесняват само личните проблеми. Името на Наполеон е на устните на всички. Той предизвиква страх и възмущение у генералния съддържава. Пиер и принц Андрю го възприемат по различен начин. Тъга на ПиерЧо защитава Наполеон, като се оправдава неговата жестокостЩе запазя печалбите на революцията; Принц Андрю е привлечен от Бонапарт от ексцентричността на командира, таланта му да се суетисено до върха на славата.
В много отношения те не са съгласни помежду си, те признават правото на всеки на собствените си преценки, на собствения си избор. Но в същото време по-опитният Болконски се страхува (и, за съжаление, е прав!) От развращаващото влияние върху Пиер на средата, в която тойзаседна. А Пиер, считайки принц Андрю за образец на всяко съвършенство, все още не се вслушва в съветите му и е принуден да се учи от своитегрешки.
Те все още трябва да свършат много. И двамата не могат да не мислят, и двамата се борят сами със себе си, често се провалят в тази борба, но не се отказват, а продължават да „се бият, плашат се, правят грешки, започват и хвърлят. "(Л. Н. Толстой).
И това, според Толстой, най-важното е да не бъдете доволни от себе си, субийте и наказвайте себе си, преодолявайте себе си отново и отново.
Колкото и съдбата да изпита принц Андрю и Пиер, те не забравят един за друг.
Тук има много опитен, узрял Пиер, който спира до овдотокойто повел княз Андрей до Богучарово след пътуване до именията му. Той е активен, изпълнен с живот, надежди, стремежи. Ставайки масон, той се увлича от идеята за вътрешно пречистване, вярва във възможността за братство на хората, направи, както му се струва, много, чеза облекчаване на положението на селяните. А принц Андрю, който е надживял своя „Аустерлиц“ и е загубил вяра в живота, е депресиран и мрачен. Безухов беше поразен от промяната в него: „думите бяха нежни, усмивката беше на устните и лицето на княз Андрей, но погледът беше изчезнал, мъртъв“.
Мисля, че писателят не случайно сблъсква имената на своите героино в този момент, когато единият от тях, опитвайки се да живее за другите, „разбра цялото щастие на живота“, а другият, загубил жена си, разделил се с мечтата за слава, реши да живее само за себе си и любимата си тези, "избягване само на две злини - разкаяние и болест".
Ако са свързани от истинско приятелство, тази среща е необходима и за двамата.
Пиер е вдъхновен, той споделя своето нов мислите ти, но Болконски го слуша недоверчиво и хммро, не иска да говори за себе си, дори не крие, че не еВсичко, което Пиер казва, е само, но той не отказва да спори. Безухов провъзгласява, че трябва да правиш добро на хората, а княз Андрей вярва, че е достатъчно да не навредиш на никого.
Изглежда, че Пиер е прав в този спор, но в действителност всичко е по-сложно. Принц Андрю, който е имал онази „практична упоритост“, каквато не е имал Пиер, успява да направи много от това, за което приятелят му мечтае и не може да постигне: той е по-възрастен, опиття, познава живота и хората по-добре.
На пръв поглед противоречието не промени нищо. Срещата с Пиер обаче направи силно впечатление на принц Андрю, тя „веднъжсъбуди нещо, което отдавна беше заспало, нещо най-доброто, което беше в него ".
Очевидно „златното сърце“ на Безухов не го е подвело, когато не се е страхувал да нарани приятел, да обиди мъката на принца, убеждавайки го, че животът продължава, че още много предстои. Той помогна на принцасиу Андрей да направи първата крачка към вътрешно прераждане, към нов живот, към любовта.
Струва ми се, че ако не беше срещата на Богучаров, Болконски нямаше да забележи нито поетична лунна нощ в Отрадное, нитоготино момиче, което скоро ще влезе в живота му и ще го промени, а старият дъб не би му помогнал да направи толкова важно заключение: „Не, животът не е приключил в тридесет и една. Необходимо е всички да ме познават, така че животът ми да не е само за мен. За да се отрази на всички и че всички живеят с мен ".
След два месеца той ще замине за Петербург, за да бъде от полза за хората, а Пиер под влиянието на разговор с Болконски остананадничайки братята-масони, разбрах, че за тяхното управлениес други думи, братството на хората крие собствената си цел - „mundiри и кръстове, които са търсили в живота. " От това всъщност започва раздялата му с масонството.
И двамата приятели все още имат много надежди, скърби, падения, възходи. Но едно нещо, основното, което ги обединява, и двамата ще запазят - постоянното желание да се търси истина, доброта и справедливост.
И как Пиер се радва, като научава, че принц Андрю се е влюбил в НатШу Ростов, колко е красив и великодушен, когато крие чувствата си към нея, освен това убеждава приятеля си да прости на момичето за нейната влюбеност в Анатолий Курагин. Не постигнал това, Пиер мутой преживява раздялата им, боли и за двамата, бори се за любовта им, без да мисли за себе си.
Преди събитията от 1812 г. Толстой отново води приятелите си до дълбока криза: принц Андрей се разочарова от държаватадейност, надеждата му за лично щастие рухна,вяра в хората; Пиер скъса с масонството, обича Наташа несподелено.
Колко трудно е и за двамата, и колко много се нуждаят един от друг!
Събитията от 1812 г. са тежко изпитание и за двамата, и за дваматате го издържат, като намират своето място в борбата срещу нашествениците.
Преди битката при Бородино Пиер е трябвало да се види с принц Андрей, защото само той може да му обясни всичко.ходене.
И така те се срещат. Очакванията на Пиер се сбъдват: Болконят му обяснява ситуацията в армията. Сега Безухов разбра, че „скрита топлина. патриотизъм “, която пламна пред очите му.
А за принц Андрей разговорът с Пиер е много важен:призовавайки мислите си към приятел, той почувства, че може да не се върне от тази област и, вероятно, съжалява за живота си, близките си, приятелството си с този огромен, нелеп, красив Пиер, но Андрей Болконски - истинският син на баща си - задържаше сене издава вълнението, което го е обзело.
Няма да им се налага да говорят повече от сърце на сърце. Обичан приятелboo беше прекъснат от вражески фен. Не, не го направих. Покойният приятел завинаги ще остане до Пиер като най-скъпиятспоменът като най-свещеното нещо в живота му. Както и преди, той мислено се консултира с принц Андрей и, като взема основното решение в живота си - да се бори активно със злото, съм сигурен, че принц Андрей би бил на негова страна. Пиер с гордост говори за това на Николай Болконски, петнадесетгодишния син на принц Андрей, защото иска да види момчето като наследствопсевдоним на мисли и чувства на човек, който не е умрял за него и нито едно от тяхкогато не умре.
Какво обедини двама прекрасни хора: постоянният труд на душата, неуморното търсене на истината, желанието да бъде всичкокогато си чист пред съвестта си, да носиш полза на хората е безсмъртен.
Има нещо в човешките чувства, което винаги е модерно.
Страници от „Война и мир“, посветени на приятелството от такива временаи такива също толкова прекрасни хора като Андрей Болконнебе и Пиер Безухов, незабравим. В крайна сметка пред нашите очи тези хора, подкрепящи се, стават по-добри, по-чисти, справедливи.оживен. Всеки мечтае за такива приятели и такова приятелство.
- Психосоматична проява на апендицит - защо е толкова силна
- Резюме - За какво си струва да се живее или защо сърцето на Данко изгасна (ldquo; Старица Izergilrdquo; A
- Кратка биография на Пиер Бомарше и преглед на творчеството
- Превод - Защо се случват толкова много лоши неща в Америка
- Сергей Марков Защо не можеш да им простиш