Общи въпроси за залог на имуществени права

На пръв поглед в полза на позицията относно неприложимостта на разпоредбите за прехвърляне на заложния кредитор на правомощията да притежава и използва предмета на залога върху залога на права, нормите на Гражданския кодекс, установяващи видовете залог и техните характеристики могат да бъдат интерпретирани. В чл. 303 ГК въведе нова класификация на залога, според която се предоставят следните видове залози: ипотека, залог и залог на имуществени права. В същото време ипотеката и ипотеката се различават в зависимост от собствеността на коя от страните по договора за залог се прехвърля върху заложеното имущество, в същото време критерият за разграничаване на третия вид - залог на права - е имуществото, заложено в залог като залог. Без да засягаме въпроса за целесъобразността на такава класификация, ще разгледаме проблема с използването на заложените права.

Основният въпрос, на който трябва да се отговори, ще бъде формулиран по следния начин. Приложими ли са правилата на Гражданския кодекс към залога на права, регулиращи притежаването и използването на предмета на залога? П. стр. 1 и 2 ст. 303 НК уреждат притежаването и ползването на предмета на залога само по отношение на ипотеката и ипотеката. Означава ли този подход, че правилата за собствеността и използването на предмета на залога не се прилагат към залога на имуществени права? Този проблем се решава двусмислено на практика.

По този начин в договора за залог за дял от участие в дружество с ограничена отговорност страните са предвидили правото на глас и правото да получат част от нетната печалба да бъдат прехвърлени на заложния кредитор. При разглеждането на това условие за спазване на закона възникнаха съмнения дали е възможно тези права да не са участник в партньорството. Подобна ситуация по отношение на залога на акции е пряко регламентирана от Закона "За акционерните дружества" в полза на допустимостта на прехвърлянето на тези права върху заложния кредитор: част 2, параграф 1 на чл. 31 от Закона "За акционерните дружества" предвижда, че акционерът има право на глас и право да получава дивиденти върху заложената акция, освен ако условията на залога не предвиждат друго. В същото време законодателството на Република Казахстан не съдържа подобна норма по отношение на залога за дял от участие в икономическо партньорство. Във връзка с това изглежда необходимо да се обмисли дали е възможно по аналогия да се приложи съответната разпоредба на Закона за акционерните дружества или поради липсата на разпоредба, изрично предвиждаща такава възможност, страните по договор за залог за дял от участие в бизнес партньорство нямат право да предвиждат прехвърляне на правото на глас на заложния кредитор и правото на получаване на част от нетния доход.

Въз основа на горното, ние вярваме, че е възможно въз основа на принципа на разумна абстракция, предложен от D.A. Bratusem, по аналогия с нещата, прилага към правата на собственост традиционната триада от правомощия за собственост, използване и разпореждане. Този подход ще направи възможно по-широкото прилагане на нормите за обезпечение към правата на собственост, както и да се избегне рискът от заместване на структурата на обезпечението с механизъм за продажба.

[1] Покровски И.А. Основните проблеми на гражданското право. М.: Statut, 2001. S. 213.

[2] Новоселова Л.А. Сделки за прехвърляне на права (искове) в търговската практика. Факторинг. М.: Statut, 2004. S. 326.

[3] Касо Л.А. Понятието за залог в съвременното право. М.: Statut, 1999. S. 174-175.

[5] Принципът на „разумната абстракция“ при залагане на права е предложен от Д.А. Братя. Вижте: Bratus D.A. Залог за права: древен произход и правно регулиране съгласно законодателството на Република Казахстан. Дис. ... Кандидат юридическо лице науки. Алмати, 2003. С. 91-102.

[6] Братус Д.А. Указ. роб. Стр. 92.

[8] Братус Д.А. Указ. роб. Стр. 135.

[10] Гонгало Б.М. Общи разпоредби на доктрината за обезпечаване на задължения и методи за обезпечаване на задължения // Граждански бележки: Междууниверситетски сборник с научни трудове. М.: Statut, 2001. S. 88.

[11] Алексеев С.С. Правни конструкции - ключовата връзка на закона (в реда на поставяне на проблема) // Граждански бележки: Междууниверситетски сборник с научни трудове. М.: Статут, 2001. С. 11-12.

LLP "Company YurInfo", Република Казахстан, 050004, Алмати, ул. Рискулов 43-в. Многоканален тел. (727) 380 60 61