Законът за отрицанието на отрицанието

Същността на този закон е, че той отразява посоката и формата на развитие (от най-ниското към най-високото, от простото към сложното, под формата на спирала), отговаря на въпроса "накъде върви развитието?"

Този закон се разкрива чрез понятията "отрицание", "относителни (не затворени) цикли", "спиралност".

Преходът към новото е свързан с частично унищожаване, отричане на старото. Качествено новото се явява като противоположност на старото и това е неговата едностранчивост. Но имаше нещо добро в старите. Затова Хегел каза, че е необходимо второ отрицание, т.е. е необходим преход към третия етап. Но тази нова стъпка трябва да включва най-доброто от това, което беше в първата и втората стъпка, т.е. второто отрицание е по същество, синтез (например малко дете не знае как да анализира, има неразвито абстрактно мислене, характеризира се с цялостен поглед върху света на нивото на сензорно отражение, без да знае детайлите; възрастен анализира, диференцира света наоколо той и се потапя в суетата на света, в детайлите; с нормална старост възрастният човек се характеризира с мъдрост като цялостен възглед за света, но на по-високо ниво, което е погълнало опита на целия живот, т.е. възглед за света като диференцирана цялост). Синтезът завършва развитието. Следователно законът е формулиран като двойно отрицание.

Възможно е да се разбере същността на даден обект, посоката на неговото развитие само след поне две отрицания, защото тогава обектът достига своята цялост.

ОТКАЗ е: 1) унищожаване на остарялото; 2) запазване на най-доброто (така че да има приемственост в развитието); 3) трансформация на запазеното. В този случай се играе доста голяма роля от външни условия, все пак източникът на отричане на старото е вътрешните противоречия в развитието на самия обект и развитието настъпва като саморазвитие. Задържането на най-доброто е много важно, защото при пълно отричане обектът ще бъде унищожен и няма да има развитие (например зърното е било смляно, е получено ново качество - брашно, но зърното няма да се развие. Това е друго без значение дали зърното е покълнало. Кълновете, като че ли, унищожават зърното, но не напълно. Самият кълн дава ухо с нови зърна. Кълновете умират, но животът на зърното продължава). Външните условия могат да насърчат развитието и да го възпрепятстват.

Отричането винаги е разрешаване на противоречията от предишния етап на развитие, рязък преход към ново качествено състояние.

Поради синтеза на най-доброто от старото, основата за развитие се разширява и става необратима, а темпото й се ускорява (разширяваща се спирала, а не цикъл).

Черти на развитие: 1. прогресивност; 2. наличието на относителни жици; 3. спирален характер; 4. необратимост; 5. движение от най-ниското към най-високото.

Метафизика разглеждайте развитието като движение в затворен кръг, т.е. всъщност, отричат ​​развитието като преход към ново ниво.

Отричането е едновременно скок и разрешаване на противоречията. Винаги отнема известно време, т.е. отричането също е процес, но по-интензивен.

Хегел развива диалектика, но вярва, че висшият дух и човешкото мислене се развиват, но природата не се развива в него. Той формулира този закон от гледна точка на мисленето:

Теза (твърдение) антитеза (противоположно твърдение) синтез

мнение противоположно мнение всички

Въпрос: Какво място заема законът за отрицанието на отрицанието сред другите закони на диалектиката? От коя страна той характеризира развитието?