П. А. Паршин Физиотерапия и физиопрофилактика във ветеринарната медицина

Посочени са биологичните основи на използването на физически методи на лечение, методологията на физиотерапевтичните методи на лечение и теоретичната обосновка на физиотерапията. Дадена е класификация на тези методи, характеристика на механизма на тяхното действие, индикации и противопоказания за тяхното използване и методика на процедурата.

Предназначено за студенти от ветеринарни редовни и задочни факултети на висши земеделски образователни институции по специалността 310 800 - "Ветеринарна медицина".

Гръцката дума „физиотерапия“ (physis - природа и терапия - лечение) буквално означава изцеление от природата, или по-точно изцеление от природните сили на природата. Не всички и не винаги различни природни явления могат да се използват за медицински цели.

Под физиотерапия се разбира използването на различни природни (естествени) или изкуствено възпроизведени природни сили за лечение на различни заболявания.

Физиотерапията изучава само част от лечебните свойства на физическите фактори в естествената им форма: студ, топлина, светлина, въздух, вода, природни резервоари, източници на терапевтична кал, движение, електрическа и радиоактивна енергия.

Въпреки повсеместното присъствие на физически фактори, те не винаги могат да се използват за лечение на животни във вида, в който съществуват в природата. Например къпането на животни в резервоари в естествени условия е допустимо само през топлия сезон и при наличието на подходящи резервоари използването на слънчева енергия се определя от състоянието на времето, от разнообразието на електрическа енергия за лечение, само тези се избират видове и форми, които не увреждат организма на животните.

Следователно естествените физически фактори трябва да бъдат коригирани, умерени или засилени и дозирани. С помощта на специално оборудване е възможно изкуствено да се създадат някои природни фактори, независимо от времето на деня, сезонните условия, мястото и околната среда.

Във ветеринарната практика физиотерапевтичният ефект върху тялото на животните се произвежда главно от светлина от изкуствени източници; електричество, което има различни характеристики по отношение на напрежение, ток и честота и накрая се използват сухи термични процедури.

Процедурите за физиотерапевтично лечение, за разлика от медикаментите и други терапевтични средства, имат редица характеристики. Поради това те заемат специално място в арсенала от лекарствени продукти.

Първата характеристика е, че много физиотерапевти­медицински процедури, заедно с терапевтична цел, могат и трябва да се използват като превантивни, общоукрепващи средства (ултравиолетово облъчване).

Втората характеристика е неспецифичността на процедурите за лечение на определено заболяване. Един и същи вид физиотерапевтичен ефект може да има благоприятен ефект при различни заболявания. Например ултравиолетовото облъчване има ефект върху рахит и фурункулоза, ревматизъм и анемия.

Голямото сходство на терапевтичния ефект, получен от различни физически процедури, е дало основание на някои изследователи да твърдят, че механизмът на действие на всички физически фактори без изключение е по същество един и същ: всички те са уж неспецифични стимули и целият въпрос е дали е адекватно или неадекватно (по отношение на реактивността на болния организъм) спрямо избраната доза от агента. Клиничният опит, експерименталните изследвания и логиката обаче опровергават твърдението за неспецифичността на дразнещия ефект на физическите фактори.

Съвсем очевидно е, че студът и топлината, ултрависокочестотното електрическо поле, механичното действие (масаж), слънчевата радиация, рентгеновите лъчи, имащи специфичен характер, трябва да предизвикат специфична реакция от страна на болния организъм. И така продължава.

От друга страна, различните физиотерапевтични средства имат еднакви свойства. Например: топлинният ефект върху тъканите се постига чрез различни физически методи: солукс лампа, диатермия, горещ пясък и др.

По този начин естеството на физическия фактор и реакцията на тъканите и тялото са специфични по същество, а възможността за използване на физиотерапевтични методи за лечение на различни заболявания е неспецифична.

Третата характеристика е, че физическите методи за въздействие върху болен организъм му дават определена енергия отвън, която спомага за засилване на метаболитните процеси, повишава или спомага за повишаване на защитните сили на организма.

Ефективността на физиотерапевтичните процедури е изцяло за­зависи от това доколко болен организъм или отделен орган е запазил способността да реагира на физиотерапия­действай.

Следователно, когато се прилагат процедури, е необходимо да се следи внимателно поведението на болното животно, състоянието на патологичния процес и своевременно да се правят промени в планирания план за лечение или в метода и дозировката на медицинските процедури, естеството и силата на отговор на различни пациенти към определена процедура.