Транспортно право

Вземания и претенции на спедитора и клиента

Определен е шестмесечен срок за предявяване на иск срещу спедитора от датата на възникване на съответното право. Като се има предвид, че давностният срок е една година, а спедиторът има право да разгледа иска в рамките на 30 календарни дни, срокът за подаване на рекламация изглежда необосновано дълъг. Двумесечен срок за подаване на иск би бил напълно достатъчен за обективно и бързо разследване. Клауза 4 на чл. 12 от Закона за спедиторската дейност се установява, че по отношение на обезщетение за загуби при загуба, недостиг или повреда (разваляне) на товари, срокът за предявяване на иск се изчислява от деня, следващ деня, в който трябва да бъде изпратен товара издаден. Същевременно клауза 7 от чл. 7 от Закона за спедиторските дейности предвижда, че товарът се счита за изгубен, ако не е издаден след 30 дни от датата на доставката. Така че тези два термина започват да текат едновременно.

В рамките на 30 дни от датата на получаване на рекламацията спедиторът е длъжен да уведоми писмено заявителя за резултатите от разглеждането на рекламацията. Неспазването на това изискване дава на заявителя правото да предяви иск по предписания от закона начин. Връщането на иск от спедитора, без да го разгледа по същество, в случай че заявителят наруши процедурата за уреждане на възникналия спор, не представлява отказ за удовлетворяване на исковата молба и не дава право на предявяване на иск. В случаите, когато спедиторът е отказал да разгледа претенцията по същество с позоваване на нарушението от страна на заявителя на установената искова процедура, а ищецът оспорва правилността на такъв отказ да разгледа исковата молба и счита исковата процедура за разрешаване на спора съобразена с, арбитражният съд приема исковата молба и произтичащото от това несъгласие по този въпрос разрешава в съдебното заседание. Ако исковата процедура бъде призната за спазена, исковата молба се разглежда от съда по същество. Ако искът подлежи на частично удовлетворяване, тогава в уведомлението трябва да се посочат основанията за взетото решение. Получаването на такова уведомление не лишава заявителя от правото да се обърне към съда за разрешаване на спора в неудовлетворената част от иска. Документите, върнати на заявителя, трябва да бъдат приложени към уведомлението, което трябва да бъде посочено в уведомлението.

Спазването на процедурата за иск е необходимо условие, за да може правоимащото лице да има право да предяви иск срещу превозвача. Липсата на исковия срок по отношение на спедитора води до загуба на правото на иск. Срокът за предявяване на искове срещу спедитора е ограничителен и не може да бъде възстановен от съда. Спедиторът обаче има право да приеме исковата молба за разглеждане дори след изтичане на установения срок, ако прецени причината за пропускане на срока за предявяване на иска за валиден. В същото време законът не дава отговор на въпроса какво се разбира под основателна причина. Какви са критериите за основателна причина? Тъй като такива критерии са оставени да бъдат определени от спедитора, не е трудно да се отгатне каква е вероятността спедиторът да признае причината за липсата на давност на клиента като валидна. Във всеки случай, за изчисляване на срока за рекламация трябва да се вземе предвид времето за пътуване по пощата.

Възможно е да има случаи, когато по искане на клиента е необходимо да се привлече спедитора за участие във вече възникнал процес.

Такива случаи също са предмет на исковата процедура за разрешаване на спор. Преди да привлече спедитор за участие в делото, арбитражният съд трябва да се увери, че е спазена исковата процедура за разрешаване на спорове. Следва да се отбележи, че удовлетворяването на молбата на ищеца за включване на спедитор в процеса е право, а не задължение на ищеца. Ако обаче инициаторът на такова участие е арбитражен съд с цел цялостно разглеждане на делото, не е необходимо спазването на исковата процедура.

В съответствие с чл. 13 от Закона за спедиция на искове, произтичащи от спедиционен договор, давностният срок е една година. Посоченият период се изчислява от датата на възникване на правото за предявяване на иск.