Провъзгласяване на Беларуската народна република

След Октомврийската революция белоруският народ е изправен пред пълния въпрос за собствената си държавност, нейната политическа и идеологическа обосновка.

Дискусията по този въпрос доведе до приемането на фундаментални исторически решения, които поставиха началото на националната белоруска държавност.

Особено значими събития в този процес бяха провъзгласяването на Беларуската народна република и Съветската социалистическа република Беларус (SSRB).

Целта на тази работа е да анализира въпросите за формирането на белоруската национална държавност.

За постигането на тази цел е необходимо да се гарантира решаването на следните най-важни задачи.

Първо опишете и анализирайте условията, при които се е състояло провъзгласяването на Беларуската народна република.

На второ място, за да покаже как се е състояло формирането на Беларуската съветска социалистическа република, да характеризира Конституцията на БССР през 1919 г.

Трето, необходимо е да се покаже как се е състояло възстановяването на БССР и каква е била същността и последиците от Рижския мирен договор от 1921 г. за Беларус.

Конгресът обаче не разработи единна позиция по отношение на аграрните реформи. Основната борба в него беше около проблема за формите на самоопределение на Беларус и отношенията му с Русия. Нито едно от тези предложения не беше прието. Но конгресът взе компромисно решение за временно установяване на властта на Съвета на селските, войнишките и работническите депутати, като възложи на Съвета да свика Учредително събрание в близко бъдеще. Трябваше да реши въпроса за белоруската държавност. Тези решения обаче останаха неизпълнени. Създаден е само Съветът на конгреса (43 души).

Приемането на 3-та статутна харта и изпращането на телеграма до германския император с молба за помощ при създаването на нейната държавна независимост предизвика политическа криза в ръководството на БНР. Представители на редица партии напуснаха Рада, BSG се раздели [Чигринов П.Г. Есета за историята на Беларус. Стр. 321.].

Дребнобуржоазните партии посрещнаха тази програма с недоверие и поискаха по-гъвкава държавна политика. Липсвайки власт, лидерите на БНР продължиха опитите си да създадат белоруска държава. Радата обаче не успя да постигне политическо влияние.

След като се преместиха във Вилно във връзка с приближаването на Червената армия към Минск, Рада и правителството на БНР приеха 5-та Харта, в която призоваха белоруския народ да действа срещу съветския режим, за да защити БНР. След като влезе в Минск, командването на Червената армия издаде редица заповеди за задължителното разпускане на Беларуската Рада и ареста на нейните членове.

По този начин опитът на редица белоруски лидери да приложат националното самоопределение на Беларус на буржоазно-демократична основа не беше увенчан с успех. Трябваха повече години на лидерите на БНР да приемат резолюция за ликвидиране на правителството, което представляват. Някои от лидерите на БНР се завърнаха в БССР, някои, намирайки се в западната част на Беларус, активно се бориха за обединението й с БССР, а други останаха на старите си позиции.