Вътрешни органи

Вътрешни органи - раздел Биология, анатомия на човека Вътрешните органи са разположени вътре в човешкото тяло, предимства.

Вътрешните органи са разположени вътре в човешкото тяло, главно в основните му кухини - гръдния кош и корема, въпреки че някои органи са разположени в главата, шията и тазовата кухина. Основната функция на вътрешните органи е да участват в метаболизма, поради което те понякога се наричат ​​органи на растителния живот. Вътрешните органи включват: храносмилателни органи, дихателни органи, пикочни и генитални органи. Тъй като храната, урината, въздухът и зародишните клетки се движат в тези органи, повечето от тях са под формата на тръба и само някои органи нямат кухина вътре и се наричат ​​паренхимни органи. Стената на тръбните (кухи) органи има три мембрани: лигавична, мускулна и серозна. В някои органи вместо серозната мембрана отвън има мембрана на съединителната тъкан - адвентиция. Освен това се разграничават субмукозните и субсерозните основи. В дебелината на тези мембрани са вътрешноорганни кръвни и лимфни съдове, нервни сплетения.

Лигавица обърната към вътрешността на органа и е покрита с епител, който в зависимост от функцията на органа има пъти­лична структура. В лигавицата с подлигавица­има жлези: едноклетъчни и многоклетъчни. Бокаловите клетки, открити в епитела, са едноклетъчни­нови жлези. Отделяната от тях слуз овлажнява хлабавата повърхност­епител, предпазвайки го от възможна разрушителна козина­естествени или химични ефекти. Многоклетъчните жлези имат вътрешни слоеве от съединителна тъкан, съдове и нерви. Ето­крет, секретиран от тези жлези, обикновено тече по канала b в кухината на органа. Тайната съдържа активни органични вещества­вещества, които влияят на химичните процеси в органите, където отиват (например, когато се оттичат в тънките черва, те допринасят за храносмилането). Формата на жлезите прилича на каналчета, торбички или комбинация от тях. В лигавицата има също натрупвания на лимфоидна тъкан под формата на единични и групови лимфни нарушения­ликули (везикули), с функциите, присъщи на тази тъкан (развитие на лимфоцити, фагоцити и др.).

Мускулна мембрана се състои от гладка мускулна тъкан. Обикновено се представя в два слоя: с кръгова (дълбока) и надлъжна (по-повърхностна) посока на гредите. Комбинирайте­увеличаването на контракциите и отпускането на тези снопове причинява промяна­развитието на лумена на органа и популяризирането на съдържанието в него.

Серозна мембрана, свободната му повърхност е покрита със специален вид епител, така нареченият мезотел. Клетките му отделят серозна течност, която овлажнява външната­повърхността на органа, което намалява триенето му спрямо съседните органи. Когато стената на органа отвън има адвентивна мембрана, неговата смесимост е ограничена.

Паренхимните органи се състоят от натрупване на специфични клетки, които съставляват тяхната основа­уха (паренхим), соя­висяща тъкан, която носи оп­излиза от повърхността, а отвътре образува скелета (стромата) на органа­на и изход pro­течения. Част от момчетата­химатичните органи нямат отделителни канали.

Когато се описва проекцията на органите на гръдния кош и коремните кухини навън­повърхността на тези­ла човешка благосклонност­са общоприети­ми забележителности. Че­кои забележителности са: ключица, ребра, междуребрие, гръдна кост, ребрени арки, прешлени, ето­петна, илиачни гребени, горни ne­средни илиачни шипове, срамни сливания, ингвинални връзки, пъпа, зърното на млечната жлеза.

Освен това те използват условни линии: предна средна­ной, гръдната кост - надясно и наляво, минаваща по съответния ръб на гръдната кост; средно-ключична, вертикално преминаваща през средата на ключицата; аксиларна, спусната от горната точка една­име fossa; лопаточна, държана вертикално през долния Col на лопатката в нормалното си положение и задната медиана.

На предната и страничната повърхност на корема девет области се отличават с четири линии. На нивото на предните костни краища на 10-те ребра се чертае една хоризонтална линия, т.е. приблизително на нивото на долните точки на ребрените дъги, другата на нивото на горните предни илиачни бодли. Вертикалните линии се изчертават симетрично по външния ръб на ректусните коремни мускули. В горната част на корема се различават епигастриалният, десният хипохондриум и левият хипохондриум, в средната част - пъпната дясна и лява странична, в долната част - пубисната, дясната и лявата ингвинална област.