Музей на СССР "20 век"

Ретро, ​​спомени, носталгия.

Всичко за картофи!

В допълнение към факта, че много в СССР са били домашно приготвени, занаятчии и истински самородки, мичуринисти, хора, както някои все още правят, садили картофи. Това е специална страница в нашата история. Индустриални гиганти, малки изследователски институти - всички отивали три пъти в годината на картофените полета. Имам предвид не само селскостопанска работа, но и отглеждане на картофи за собствени цели. За вашите нужди. Първо, засаждане, след това плевене и изкореняване и накрая почистване. За тези цели е определен транспорт. Малките микробуси, автобуси и самосвали са гиганти. Назначени бяха старши инженери. Съставени бяха списъци на производители на картофи.

Цели семейства ходели на картофи. Ето например, имаме. Дядо, татко, мама, леля, зет, можеха да вземат някой друг за помощници. 8 - 10 декара. Хората размахваха мотики под парещото слънце, излагаха розовите си тела на комари и конски мухи. И всичко това, защото имаше широко разпространено убеждение, че купуването на картофи е много скъпо и като цяло не е по някакъв начин да не отидеш на полето.

Разбира се, беше обичайно да се сервира обилно на картофи, както при всяка сериозна работа. Работниците разстилаха покривки, извадиха наденица, сирене, яйца, свариха твърдо, нарязаха краставици. И цялото действие вече започваше да прилича на гигантски пикник, ние, децата от седемдесетте, набързо хапнахме и след като отбихме всички лакомства, отидохме в близката гора, за да хванем пеперуди, водни кончета и други членестоноги. Жените също скоро се разпръснаха по поляните и се върнаха оттам с дебели букети от диви цветя, прекрасни, живописни, но, уви, бързо рушащи се.

Спомням си как се връщахме от картофи. В железен микробус на аварийната банда на фабриката, боядисан в каки. Работници в груби гащеризони, жени в сини плетени спортни панталони. Някъде под пейките гърмят мотики, вили, лопати. Шейкс, горещо е, но е приключение!