Вроден дефект в ензимните системи

Друг типичен пример за метаболитно заболяване, където причината се крие в вроден дефект на ензимните системи, а диагнозата се поставя по косвени лабораторни данни, е дисфункция на надбъбречната кора. Болестта е включена в категорията на патологията на метаболизма на стероидите. При това заболяване синтезът на стероидни хормони в надбъбречните жлези се нарушава до такава степен, че се развива специфична картина, която се отразява преди всичко в структурата на външните полови органи. Оттук и предишното име на това заболяване - адреногенитален синдром. След като назоваха това заболяване, учените отразиха връзката: причината за заболяването е в надбъбречните жлези, а външната му проява е в промяната на гениталиите. Причината за заболяването се крие в липсата на ензим от генетично естество.

Вродената малоценност на определен ген причинява недостатъчно производство на един от ключовите ензими в системата, който осигурява синтеза на кортизол, основният глюкокортикоиден хормон на надбъбречните жлези. Този ензимен дефицит води до натрупване на междинен продукт, който има много слаба хормонална активност в сравнение с кортизола. Тъй като крайният необходим хормон не се произвежда (или не се синтезира в напълно неадекватно малко количество), тялото чрез определени рецептори получава подходяща информация за отсъствието на това важно вещество. Следователно хипофизната жлеза получава сигнал за необходимостта от стимулиране на надбъбречната кора, така че да произвежда точното количество кортизол.

Хипофизната жлеза отделя увеличено количество от хипофизния хормон, утроен за надбъбречните жлези, а именно адренокортикотропния хормон, който е точно проектиран да стимулира функционалната активност на надбъбречната кора. Така че тялото се опитва по всякакъв начин да компенсира метаболитния дефект и да поддържа метаболизма непокътнат. Но в този случай този защитен механизъм, създаден от природата, не е добър. Поради горния дефект в ензимните системи на надбъбречните жлези резултатът е различен, тоест има повишена секреция на андрогени вместо глюкокортикоиди. Надбъбречните жлези получават повишена стимулация от горната инстанция (хипофизната жлеза) и дават "на планината" това, което могат да дадат. Нормалният синтез на глюкокортикоиди е невъзможен поради липсата на един от ензимите в ензимната верига.

При вродена надбъбречна дисфункция тялото започва да синтезира онези хормонални съединения, които не са основни във физиологичните условия. Но тъй като до определен етап ензимната система на надбъбречните жлези работи безотказно и стимулирането на адренокортикотропния хормон не спира, синтезираните хормонални вещества започват да заливат тялото. Вродената дисфункция на надбъбречната кора е възможна в няколко варианта, в зависимост от дълбочината на ензимния дефект.

В най-типичните случаи свръхпроизводственият хормон е съединение, което има активност на мъжкия хормон. Следователно, дори преди раждането (вътреутробно), недостатъчно голямо количество мъжки хормони циркулира в кръвта на плода. Това причинява мускулизация при момичетата от първите години от живота, а при момчетата, бързия растеж на външните полови органи. Отбелязва се ускорено физическо развитие, тъй като, както вече казахме, мъжките полови хормони имат подчертан анаболен ефект - значително подобряват растежа на тялото.

По-неблагоприятен вариант на това заболяване е така наречената загуба на сол (тялото губи важни за себе си електролити) форма на вродена дисфункция на надбъбречната кора. Това се случва, когато вроден ензимен дефект блокира не само синтеза на кортизол, но и синтеза на алдостерон, основният хормон с минералокортикоидна активност. При такава дълбока дисфункция на надбъбречните жлези балансът между електролитите в тялото на детето се променя драстично и тогава, като правило, се развива остра клинична картина на заболяването с повръщане, загуба на телесно тегло, дехидратация. Без лечение такива деца могат да умрат през първата година от живота.


"Метаболитни нарушения: превенция",
М. А. Жуковски

Теоретично е възможно да се получат много сложни хормони чрез генно инженерство. По този начин човешкият хормон на растежа вече е получен както у нас, така и в чужбина. Тези изследвания са много обещаващи и интересни. Те несъмнено отварят грандиозни перспективи не само за производството на синтетични хормони, но, вероятно, ще бъдат етап по пътя на коригиране на генетичните дефекти с помощта на генното инженерство. Ако кажем ...

дефект

Днес учените търсят възможни методи за коригиране на наследствените метаболитни нарушения. Изследванията вървят в различни посоки едновременно. Трябва да се отбележи, че теоретично е възможно да се коригират метаболитните нарушения, причинени от вроден ензимен дефект, по три начина. Първият начин е въвеждането на липсващите ензими. Тук обаче възникват редица трудности. Как например да се постигне, че ензимите от кръвоносните съдове достигат определени ...

ензимните

Още днес съществуват методи за откриване на определени метаболитни заболявания. В момента тези методи се усъвършенстват все повече и повече и в бъдеще ще бъдат мощно оръжие в борбата срещу вродени метаболитни дефекти. Такива проучвания - те се наричат ​​скринингови програми - се извършват или под формата на масов преглед на всички новородени, или селективно под формата на откриване на патология при определени групи деца ...

Кретинизъм + гуша (на диаграмата - ензимен блок 2): заболяване, свързано с отсъствието на един от ензимите, които участват в синтеза на щитовидния хормон тироксин от тирозин. По-горе вече споменахме основните биологични свойства на този хормон. Следователно е очевидно, че такъв ензимен блок със съответно недостатъчно производство на тироксин води до нарушение, преди всичко, на физическото и психическото развитие ....

вроден

Проявите и последиците от вродени метаболитни нарушения са най-добре представени от конкретен пример. Помислете за схемата, показана на фиг. Диаграмата показва възможни варианти на метаболитни нарушения само на две аминокиселини - фенилаланин и тирозин - открити при хората. И двете аминокиселини влизат в тялото заедно с храната и служат като много важни междинни продукти при образуването на биологично активни ...