ВОЙНА И МИР - приказка от Ксения

ВОЙНА И МИР

Още една битка приключи. Тя, вече по навик, седнала в кухнята, взе големи тесни ножици и изряза грубите шевове на гърдите си, от които извади разбито безжизнено сърце.

Те се кълняха толкова често, че зейналата рана нямаше време да зараства и шевовете ставаха по-грозни и плътни всеки път.

По цвета на сърцето й може да се разбере причината за Нейното обида. Днес беше студено синьо, което означава, че се разби от мъчително неизказано.

Тя небрежно залепи сърцето с лепило и, като чу първия тънък ритъм, вкара занаята на място.

Тя изпълни този ритуал толкова много пъти, че и без това безкръвна, вцепенена плът не усещаше болка или пронизващи стоманени пробиви, сякаш Тя не беше жив човек, а стара парцалена кукла.

По това време той седеше в стая пред компютър, нервно пушеше и се реанимираше със строителна лента.

Сърцето, което пожълтя от възмущение, беше толкова деформирано, че трудно можеше да бъде възстановено.

За да заработи отново, трябваше да го увие изцяло в синя лента.

Неговото възмущение беше толкова силно, а гневът му за Нея, както му се струваше, беше неоснователен и нарастваща неразбираемост, че Той не започна да закърпва раната си, а формално я издърпа със същата тиксо на кръст.

Преди няколко мига това бойно поле беше уютен светъл апартамент, където двама, искрено усмихнати един на друг, с любов замиха диалога си с вкусно прясно сварено кафе. И сега това трагично място приличаше на масов гроб, където бяха избити хиляди обидени чувства и ненужни емоции.

Двама, единствените оцелели, седяха от противоположните страни на вражеските барикади и, наслаждавайки се на горчивината на кавгата си, облизаха дълбоки пресни рани.

В кръстосания огън бяха пуснати толкова много обиди, че изглеждаше невероятно как Те все още бяха живи, защото такива ужасни думи щяха да унищожат хиляди други сърца.

Те не говорят от няколко дни, избягвайки какъвто и да е контакт с очите, опитвайки се да се преструват, че Те не съществуват един за друг.

Не стана по-лесно. Напротив, напрегнатата тишина умножаваше взаимно разочарование и самота, сякаш двама наскоро скъпи хора бяха напълно чужди и ненавиждани един от друг. Всеки вярваше в собствената си истина и първата стъпка към нея беше невъзможна задача.

По време на това разрушително мълчание натрупаните оплаквания се разпространяват по тялото като бубонна чума, отравяйки вече дишащите им сърца.

С всяка нова вълна от вътрешно недоволство светлината вътре в белезите на гърдите им ставаше все по-черна и ритъмът й ставаше все по-рядък. Те умираха.

Не е останало нито минало, нито бъдеще - всички най-светли и радостни са паднали в бездънната бездна на враждата на настоящето.

Сърцето й не издържа първо - падна от отворения сандък на пода и като кристал се счупи на хиляди малки парченца.

Тя замръзна на място, вкоренена на място. Очите й изведнъж станаха стъклени и празни, прекрасният пролетен руж изчезна и леката кадифена кожа започна да издава безжизнен порцеланов блясък.

Отначало Той не разбра какво се е случило. Само Неговото, отдавна вече безмълвно и скучно, сърце изведнъж потъна толкова силно, че от болка очите Му потъмняха.

Той падна на колене и започна трескаво да вдига всяко парче от скъпоценното й сърце.

Цяла нощ, без миг на сън, Той тревожно залепи счупения пъзел, страхувайки се да обърка дори една най-малка частица. Той вложи толкова много угризения и топлина, толкова много прошка и любов в своето творение, че когато свърши, най-красивото, най-живото сърце на света започна да бие в ръцете Му. Сърцето й, може би, никога не е било толкова красиво.

Той внимателно постави своето дете в нейните студени, сковани гърди и внимателно заши раната с червена копринена панделка.

За миг мъртвото й тя направи конвулсивно първия си дъх, на лицето й се появи дългоочакван руж, а сините й стъклени очи се изпълниха с живот. Тя се усмихна. От нетърпимо щастие Той избухна в сълзи. Без думи тя прегърна най-скъпия си човек на света толкова нежно и толкова силно, сякаш не го беше виждала от векове.

Те имаха толкова много да си кажат ...

Тя свали крехкия син кръст от раната Му, извади сърцето му, обвито с тиксо и го целуна.

В този момент той и тя изведнъж осъзнаха, че могат да се загубят завинаги. Че без да изслушват или прощават, да намират вина и обиди, те неумело нараниха чувствата си и убиха любовта.

Едва сега Те внезапно осъзнаха, че глупаво неразбиране и постоянство не си струва най-ценното нещо, което имат - техните уязвими любящи сърца.