Влиянието на семейството върху формирането на личността

Семейството традиционно е основната образователна институция. Това, което детето придобива в семейството в детството, то запазва през целия си следващ живот. Значението на семейството като институция на възпитанието се дължи на факта, че детето е в него през значителна част от живота си и по отношение на продължителността на въздействието му върху личността, нито една от институциите за възпитание не може да се сравни със семейството. Той полага основите на личността на детето и докато влезе в училище, той вече се е оформил повече от половината като личност.

Семейството е специален вид колектив, който играе основната, дългосрочна и най-важна роля в образованието. Тревожните майки често имат тревожни деца; амбициозните родители често потискат децата си по такъв начин, че това води до появата на комплекс за малоценност у тях; необуздан баща, който губи самообладание по най-малката причина, често, без да знае, формира подобен тип поведение у децата си и т.н.

Основното нещо във възпитанието на малък човек е постигането на духовно единство, морална връзка между родителите и детето. Родителите в никакъв случай не бива да позволяват на възпитателния процес да се развие в по-голяма възраст, да оставят порасналото дете насаме със себе си.

Именно в семейството детето получава първия житейски опит, прави първите наблюдения и се научава как да се държи в различни ситуации. Много е важно това, което преподаваме на детето, да бъде подкрепено с конкретни примери, така че то да види, че при възрастните теорията не се различава от практиката. (Ако детето ви види, че майка му и баща му, които всеки ден му казват, че не е добре да лъже, без да го забелязват, се отклоняват от това правило, цялото образование може да отиде в канализацията.)

Всеки от родителите вижда в децата си своето продължение, реализирането на определени нагласи или идеали. И е много трудно да се отдръпнете от тях.

Конфликтна ситуация между родителите - различни подходи за отглеждане на деца.

Първата задача на родителите е да намерят общо решение, да се убедят взаимно. Ако трябва да се направи компромис, наложително е да бъдат спазени основните изисквания на страните. Когато единият родител взема решение, той непременно трябва да помни позицията на другия.

Втората задача е да се уверите, че детето не вижда противоречия в позициите на родителите, т.е. по-добре е да обсъдите тези въпроси без него.

Децата бързо „схващат“ казаното и доста лесно маневрират между родителите си, търсейки незабавни ползи (обикновено в посока на мързел, лоша академична успеваемост, неподчинение и т.н.).

Когато вземат решение, родителите не трябва да поставят на първо място собствените си възгледи, а какво ще бъде по-полезно за детето.

При общуването между възрастни и деца се разработват принципите на общуване:

1) Осиновяване на дете, т.е. детето се приема такова, каквото е.

2) Емпатия (емпатия) - възрастен гледа през очите на детето на проблемите, заема позицията си.

3) Конгруентност. Поема адекватно отношение от страна на възрастен към случващото се.