Истина и лъжа

В главата „От идея до постижение“ беше казано за пътя, по който енергията преминава от идеята към нейното изпълнение. Този принцип има начало и край. Какво се случва, когато искахме да направим нещо и не го направихме?

Енергията не намери изход и остана на половината път. Това означава, че в тялото се е образувал енергиен блок, на нивото, на което сме изоставили изпълнението на нашите планове.

Впоследствие този блок предотвратява преминаването на енергия в тялото и по този начин на материално ниво се изразява под формата на болести. Освен това опитът от неосъществено желание е залегнал в паметта ни.

Четейки Карлос Кастанеда, веднъж бях поразен от фразата на същество от финия свят: „В лъжите няма намерение“. Разбрах, че лъжите съществуват само в нашия материален свят.

Тогава започнах да си спомням детски приказки и филми за изкушението на дявола и си спомних, че нито дяволът, нито Сатана, нито дяволът, като тях, никога не лъжат.

Да, те изкушават, но никога не лъжат. Мислех и преди и не разбрах защо дяволът просто не си закача юфка на ушите и не му отнема душата чрез измама?

Сега разбрах, че думите (фалшиви) нямат намерение да се реализират, което означава, че ще има непълнота. Непълнотата води до повторение на подобни ситуации.

Някъде чух, че според статистиката мъжете лъжат средно 90 пъти на ден, а жените 110, но не това е въпросът. Факт е, че всеки ден лъжем себе си и хората около нас.

Нещо повече, ние се лъжем по-често: тоест възнамеряваме да направим нещо и след това намираме причина да се откажем от това намерение.

Когато заблуждаваме някого, заблуждаваме и себе си. В крайна сметка от детството ни бяха популярно обяснявани кое е добро и кое е лошо.

Тази програма седи плътно в нас и е безполезно да се преструваме, че не ни е срам да лъжем. На подсъзнателно ниво пак ще се чувстваме виновни.

Знам това от себе си, защото бях щастлив, когато по погрешка ми даваха повече пари, но вътре в себе си съжалявах продавачката, защото тя щеше да плати от собствения си джоб.

Понякога съвестта ми надделяваше и връщах излишъка от промяна и тогава нямаше граница за радостта за себе си, добре. Случвало се е, че когато съм разпределял пари между работниците, когато съм бил бригадир, съм взимал повече за себе си, а на други съм давал по-малко.

И тогава, на друга работа, работодателите ме хвърлиха изцяло. Случвало се е да работя няколко месеца за благодарности. На кого накрая изневерих?

Изплащането със закъснение във времето, като банков заем, изпреварва с висока лихва. Колкото по-бързо изработите това, което сами сте посели, толкова по-нисък е процентът.

Вземете например крадци, измамници, мошеници и други измамници. Смисълът им в живота е да намерят издънка и да я размножат докрай. Те се радват, когато някой е разведен за някаква сума, ограбен или отнет с изнудване.

Какво е заплащането им за това? Предпочитам да съм издънка, която е била отглеждана за пари, отколкото която е била отглеждана в продължение на няколко години живот.

Всеки от осъдените би се съгласил да бъде на мястото на издънка, само ако беше свободен. И така, накрая се шегуваме?

НИКОГА НЕ МОЖЕМ ДА НЕ ВЗАИМАТ, НО СЕБЕ СИ. Къде са сега новите руснаци от 90-те? Тогава те платиха за сладък и свободен живот?

Оцелели и останали в бизнеса са тези, които успяха да преструктурират мисленето си и да променят отношението си към живота. Те също ми пишат, че аз, казват, правя пари за сметка на други, продавам книгата за пари, вместо да сея добро безплатно.

Когато попитам вземат ли пари за ходене на работа или работят безплатно, няма отговор.

В момента дарих повече книги, отколкото продадох, защото знам, че парите ми ще ме намерят сами, тъй като получавам пари от Вселената, а хората са просто посредници.

Изпращам книгата и дали ще ми бъде платено или не, вече не е мой проблем. За тези, които се нуждаят от кармични хемороиди, струващи няколкостотин рубли, това е техният личен избор.