Тунгуски метеорит: ще бъде ли разгадана вековната мистерия?

Всичко за днес

Война и военно-индустриалният комплекс

Мултимедия

Експлозията се е случила над тайгата край река Подкаменная Тунгуска. Чуваше се в радиус от 100 километра. Той беше придружен от пламъчен стълб и гигантски облак дим. Според очевидци, преди експлозията, ослепително ярко тяло е обхванало Тунгус тайгата, затъмнявайки слънчевата светлина.

Персоналът на обсерваторията незабавно изпраща съобщения до местни кореспонденти, за да се осведоми за земетресението. Отговорите бяха напълно неочаквани. Повечето кореспонденти твърдяха, че изобщо няма земетресение, но се чуват много силни звуци, напомнящи на гръмотевици или стрелба.

Доклади на очевидци

Един от кореспондентите пише, че около осем часа сутринта той чул гръмотевици, които ставали все по-силни и по-силни и наподобявали експлозия на прах, която след това се превръщала в пращене, а след това в тътен. След 20 минути гръмотевицата спря. Авторът съобщава още, че един от съседите му е видял летяща звезда с огнена опашка, която сякаш е паднала във водата.

Служител на метеорологичната станция в Кирск, видял допълнителна линия на барографската лента, решил да разпита местните жители. „Те казаха, че в началото на осмия на северозапад се появи огнена колона под формата на копие. Когато стълбът изчезна, се чуха пет силни удара, като от оръдие, тогава на това място се появи плътен облак. След 15 минути отново се чуха същите удари, след още 15 минути същото се повтори “, пише той в мемоарите си.

По-късно се оказа, че треперенето на почвата е регистрирано от сеизмични станции в различни части на света, включително в Западното полукълбо. В продължение на няколко дни се наблюдаваше силен блясък на небето на територията от Атлантика до централен Сибир.

Експедициите на Кулик

Първата експедиция до мястото на катастрофата е изпратена почти 20 години след инцидента. Той беше оглавен от Леонид Алексеевич Кулик, който прояви специален интерес към изследването на странно небесно тяло, наречено „Тунгуски метеорит“. Изследователите установили, че на мястото на предполагаемото падане на метеорита е паднала голяма площ от гората. Най-странното беше, че на мястото, което трябваше да е епицентърът на експлозията, гората остана да стои и нямаше следи от метеоритния кратер.

Следващите няколко експедиции на Кулик, които се проведоха от 1927 до 1939 г., също не намериха доказателства за падане на метеорит, въпреки че фактите от бедствието бяха много ясно видими. Кулик се опита да намери остатъците от метеорита, организира въздушна фотография на мястото на катастрофата, събра информация от местните жители, но не намери нищо, свързано с метеорита.

Изчисленията показаха, че падането на Тунгуския метеорит би довело до образуването на кратер с дълбочина 200 метра и радиус 1000 метра. Такава яма е лесно да се намери дори и сега. Освен това в епицентъра на експлозията трябва да има по-големи разрушения, но дърветата там оцеляха. Нещо повече, клоните им бяха отчупени по такъв начин, сякаш взривна вълна ги удари отгоре.

Отначало Кулик взе хълмисто торфище за останките от кратер и започна разкопки там. Нито разкопките, нито пробиването на кратери не дадоха резултати. Метеоритът изчезна безследно. А самото блато се оказа карстова понора. Изследванията на Кулик са прекъснати през 1941 г. поради войната, но доскоро той остава привърженик на хипотезата за метеорната природа на Тунгуския феномен.

Ледена комета, извънземен кораб и други версии

Изследванията обаче не свършиха дотук. След войната започват и други експедиции в района на падането на „Тунгуския метеорит“. Изследователите са изразили повече от сто различни хипотези за случилото се - от експлозия на блатен газ до развалините на извънземен кораб. Никой от тях обаче не обяснява напълно всички характеристики на бедствието.

Хипотезите дори трябваше да бъдат класифицирани според техните типове: техногенни, антиматерия, геофизични, метеоритни, синтетични и религиозни. Най-често срещаната версия е падането на ядро или фрагмент от комета на Земята. Кометите са съставени предимно от лед и замръзнал газ, с някаква твърда импрегнация, което ги отличава от напълно твърдите астероиди.

Ако ядрото на кометата се втурваше със свръхзвукова скорост, тогава по време на полета му неизбежно щеше да възникнат балистични вълни, които паднаха дървета и издадоха звуци, наподобяващи гръмотевици. Тази хипотеза също добре обяснява липсата на фуния и отломки - ледената сърцевина се затопля и моментално се изпарява на определена височина. Поради това беше освободено голямо количество енергия, сравнима с енергията от ядрена експлозия. По-късно това обяснение беше прието от доста голям брой астрономи.

В полза на версията на Tesla е и фактът, че физикът поиска карти на „най-малко населените части на Сибир“. Записите за това са запазени в списанието на Американската библиотека на Конгреса. Любопитно е също, че жителите на Канада и Северна Европа са забелязали нецветни облаци в небето, които пулсират. Същото се наблюдава от очевидци на експериментите на Тесла в лабораторията му в Колорадо Спрингс.

Тунгуската катастрофа все още продължава да вълнува учените. Редица изследователи смятат, че науката се е сблъскала с уникален феномен, все още непознат за човека, който все още не е решен. Ключовата връзка в изследването на природата на Тунгуския метеорит е въпросът за неговия материален състав. Досега обаче не е намерено вещество, което би могло да бъде гарантирано да бъде идентифицирано с веществото на "Тунгуския метеорит".