Тренировка за чувствителност

Обучението за чувствителност се нарича още ролева игра и, както уместно се изразяват английските експерти, тя ни позволява да „ходим в чужди обувки“.

За всеки човек такова качество като личния чар в общуването с другите е важно. Трябва да се отбележи, че очарованието не зависи от външния вид и може да се развие в себе си. Той е свързан преди всичко с емоционална отзивчивост, такт и чувствителност. Искреният интерес, уважението и любовта към хората правят човека много приятен за околните. За да стане очарователен, трябва да се развие способността да се схващат психологическите характеристики и състояние на другите хора, способността да се поставяш психически в положението на друг човек и да действаш вместо него. Разработеният психологически такт е правилният подход към хората при установяване на взаимоотношения с тях. Проявява се в способността за бързо намиране на правилния тон, подходяща форма на комуникация, в зависимост от състоянието на събеседника, в простотата и естествеността на общуването с хората.

Способността да усещате състоянието на друг човек се нарича съпричастност. Методът на тренировъчна чувствителност е насочен, по-специално, към развиване на тази способност, като се фокусира върху правилното отношение към нейните механизми, които се основават на способността да се поставиш на мястото на друг, да гледаш на нещата от гледна точка на партньор. Разбира се, това не означава преход към позицията на друг човек: разглеждането на нещата от неговата гледна точка не означава идентифициране на себе си с друг човек. Проявата на съпричастност се състои в това, че се вземат предвид мотивите на поведението на другия, проявява се съчувствие или съпричастност към тях, но собствената стратегия на поведение може да бъде изградена по съвсем различен начин. В процеса на тренировка на чувствителност се разкрива, че съпричастността ни позволява да разберем емоционалното състояние на друг човек по външния му вид, преди всичко по изражението на лицето му.

В същото време се използват упражнения, които целенасочено тренират способността за установяване на контакт с партньор, използвайки движения и мимики.

За да се развият желаните качества у човека, на първо място трябва да му се покаже неефективността на съществуващите му стереотипи за взаимодействие с други хора, след това да се промени поведението му и накрая да се консолидират нови и по-гъвкави комуникационни стратегии. В съответствие с тези задачи се разграничават три етапа в тренировъчния процес: размразяване, смяна, замразяване. Основната задача на първия етап е да намали силата, стабилността и ценностите на предишните нагласи. Обикновено желаната промяна в нагласите се случва при обстоятелства, при които старите подходи са неефективни и могат да бъдат обект на критичен контрол. В ситуации на обучение предмет на дискусия не са събития, случили се някъде и с някого (за разлика от метода на конкретни ситуации), а събития и взаимоотношения, които се развиват в самата тренировъчна група „тук и сега“. За това ситуациите на взаимодействие, които са емоционално значими за участниците, са специално организирани и те стават достатъчно мотивирани да учат, използвайки метода за обучение на чувствителност. Често членовете на групата попадат в ситуации, които противоречат на съществуващите им идеи и норми и в резултат на това се развиват напрежение и безпокойство. За да се справят с трудна ситуация, участниците в обучението се опитват да променят поведението си. Това определя прехода към втория му етап. На третия етап настъпва стабилизиране на онова поведение, което се оказа най-полезно. По този начин психологическата основа на дискутирания метод е подобряването на стила на поведение в условията на контролирана промяна в ценностните ориентации и нагласи и консолидирането на възникващите нови форми.

Правилно организираната обратна връзка играе основна роля в обучението за чувствителност. Както отбелязва А. А. Бодалев [37], именно благодарение на действието на механизма за обратна връзка човек може да коригира последващото си поведение въз основа на резултата, постигнат в хода на взаимодействието с други хора, като замени използваните методи за взаимодействие с нови, които изглеждат по-ефективни. Обучението води до повишаване на точността на междуличностното възприятие, с което човек различава нагласите, чувствата и реакциите на другите, като същевременно се постига не само повишаване на ефективността в областта на комуникацията, но и развиване на способността за гъвкаво регулиране на техните поведение в бъдеще.

Много форми на обучение могат да бъдат разделени на два класа: единият е фокусиран върху развитието на специални умения (например за водене на преговори, обсъждане или разрешаване на междуличностни конфликти), другият е насочен към задълбочаване на опита от анализиране на комуникационни ситуации, имам предвид анализ на себе си, друг човек, груповата ситуация като цяло ... Тези методи увеличават активността чрез включване на елемент на изследване в обучението, за което се използват групови дискусии и ролеви игри. Предмет на груповата дискусия могат да бъдат реалните междуличностни отношения на членовете на групата, процесите, динамиката на случващите се в групата събития се изучават от самите членове на групата. В резултат на такъв анализ се повишава компетентността на всеки член на групата по отношение на собствените си мотиви, възможности в междуличностната комуникация, а също така става по-задълбочено разбиране на мотивите, целите и стратегиите на поведение на комуникационните партньори. Като цяло се постига състояние, при което всеки член на групата е в състояние свободно и точно да съобщава своите чувства и мотиви.

Важно условие за продуктивността на обратната връзка е нейната непосредственост и описателен характер. За да установите обратна връзка, препоръчително е да се съсредоточите върху описването на собствените си чувства, които съпътстват възприятието на комуникационен партньор, например: „Когато се шегувате, както сега, се чувствам раздразнен“. Трудно е да се съмнявам в истинността на подобно твърдение - в крайна сметка човек говори за себе си. Информацията, представена в тази форма, не съдържа оценката на другата и следователно е по-лесна за възприемане. Човек се чуди дали само този човек се дразни от шегите си. Колкото по-малко оценки и по-описателна обратна връзка, толкова по-ефективна е тя, тъй като защитните механизми не са включени.

Обикновено на всяка учебна група се възлага т. Нар. „Лидер“, неговата функция е да осигури атмосфера на доверие, откритост в групата, да демонстрира модел на желаното поведение: искрено и открито да изразява чувствата си, да показва лоялност към другите, поддържат своята искреност. Това трябва да помогне за създаването на атмосфера на доверие, в която човек може внимателно да анализира както собственото си поведение, така и поведението на другите. По правило фасилитаторът не се позовава на миналия опит на участници извън групата и се опитва да ги възпре от това. Акцентът е върху анализирането на случващото се „тук и сега“. Установената система за обратна връзка позволява на всеки участник да види как другите интерпретират това, което той казва и прави, като по този начин създава предпоставка за разбиране на възможните последици от техните действия в групата. Участниците в обучението трябва да могат да се информират взаимно за това как виждат и интерпретират поведението и да описват чувствата, които изпитват. Това е основният процес, чрез който участниците се "учат" чрез собственото си поведение и усилията си да интерпретират поведението на друг човек.

В обучението се използват редица специални упражнения, едно от тях е „сляпо доверие“, което успешно се използва за класове със студенти от педагогическия институт. Учениците са разделени на двойки. Едната от двойката става „сляпа“ (той е със завързани очи), другата става водач. Двойките се насърчават да ходят 10 минути на закрито и на открито. Партньорите не трябва да говорят едновременно, а разходката не трябва да се превръща в препятствие за „слепите“. Ръководството трябва да прояви максимална изобретателност, за да позволи на партньора си да изпита голямо разнообразие от ситуации, като например: да идентифицира обекти чрез докосване, да бъде малко сам, да тича на равна платформа, да чува различни звуци, да изпита промяна в температурите на въздуха. След 10 минути партньорите сменят местата си. Това упражнение ви дава възможност да изпитате собствената си безпомощност, доверие или недоверие към водача, отговорност за безопасността на другия, чувство за вина, ако не всичко върви гладко. След като всички двойки приключат упражнението, се провежда групова дискусия. В резултат на упражнения и дискусии се развива по-задълбочено разбиране на комуникационните методи, например разбиране как е препоръчително в началото да се изгради взаимодействие с човек, създавайки образ на партньор не въз основа на собствените му съображения, а в в съответствие с това, което самият партньор предлага, асимилирайки образа му по начина, по който иска да го види. Съгласието да приемете човек в ролята, която той предлага, подобрява отношенията, позволява ви да установите контакт и в бъдеще да формирате най-адекватното взаимодействие с него.

В класната стая се практикуват различни стилове на поведение, тяхната ефективност се проверява чрез реакцията на други членове на групата. Обратната връзка от други членове на групата помага на човек да разбере как го виждат другите, как реагират на поведението му и чрез тяхната реакция да разбере себе си. Методът на тренировъчна чувствителност помага да се развие способността за оптимално мотивиране и стимулиране на човек към дейност [103, 112, 128, 210, 339, 355].