Вашият браузър не се поддържа
Награден фенфик "Тъмният иконом. Заедно за векове."
Събудих се ! Аренет! СЕБЕ СИ. Вдигна глава, за да види колко е часът.
-Пет часа?! - измърморих сънливо.
Тя затвори очи. Лежах там около пет минути, но след това разбрах, че никога повече няма да заспя.
-Че-е-е-е-ерт, -Исках да се преобърна от дясната си страна, но вместо това паднах на пода с трясък.
Тогава изкрещях, защото ударих главата си в пода. Акела започна да лае, изсъска Кирил. Чух стъпки в посока към стаята си. Лежах на пода, без да искам да ставам.
Сънливият Сиел изтича в стаята.
-Какво има? -Зейна се.
-Сътресение, по дяволите. - обирах се.
-Падна ли? - въздъхна той, когато се приближи до трупа ми.
-Не, легнах рязко! -Отговорих.
-Стани, графът ми подаде ръка.
Сиел ми помогна да стана и ме настани на леглото.
-Удряш ли силно? - Той коленичи пред мен.
-Да, - разтрих синината.
-Легнете петнадесет минути, каза Фантомхив.
-Не искам! -Скачайки от леглото извиках.
-Каквото искате, той сви рамене.
-Разбрах. Благодаря ви, че ми съобщихте - след този разговор той дойде при мен.
-Аз си тръгвам - каза той. със страх.
-Къде? -Не разбрах.
-Няма да позволя да те нараня, това е всичко, което той отговори.
Тогава графът напусна стаята и ме заключи. Изтичах до нея.
-CIEL, ОСВОБОЖДАЙ МЕ! - извиках и ударих вратата с юмруци.
В отговор мълчание. изтича до прозореца. Фантомхив го нямаше. Няколко минути по-късно чух изстрел в гората.
Вълна от страх ме обзе. Ритнах с крака вратата (три години ходене по бойни изкуства се усещаха) и избягах на улицата. Взех кон и отидох там, където беше изстрелът.
Видях това, което не исках най-много. Сиел е ранен в ръката! Имаше и мъже. но те са убити.
-Сиел! - изтичах до него.
Сложих главата му в скута си. Той не помръдна. На земята до мен лежеше пистолет. Взех го в ръката си. поставете го в храма ми. Сълзи по бузите ми.
Само аз исках да натисна спусъка като. Сиел изби пистолета от ръцете ми. Погледнах го изненадано.
-Внимателно! “Той извика и ме отблъсна. Чу се изстрел. това е един от мъжете.
Паднах на колене и покрих лицето си с ръце и започнах да плача.
Сиел се приближи до нападателя и започна да го рита - Заради теб моята Лера плаче! - той го простреля в главата.
Изпаднах в истерия. Сиел изтича до мен и ме прегърна. Започнах да крещя истерично в горната част на гърлото си.
-Никога! Никога не правете това! - започнете да плачете.
Графът ме прегърна по-силно.
-Уплашен съм. Прошепнах.
Започна да ме гали по главата - Тихо. успокой се.
-Прибирай се. - Започнах да се треся.
-Хайде - той ме вдигна и ме постави на кон, след което седна отзад.
Карахме мълчаливо, но се чудех кои са тези хора.
-Сиел, кои са те? - попитах шепнешком.
-Не мога да ти кажа. - въздъхна той, гледайки пътеката, водеща към имението.
Пристигнахме. Слугите стояха на улицата развълнувани иконом.
-МИС! - изкрещя Сара и заедно със Себастиан хукна към нашата среща.
Вдигнах глава. Оцветени със сълзи очи.
Помогнаха ми да слезна от коня си.
-Себастиан, дай й хапчета за сън. Тя трябва да спи, заповяда графът.
Мъжът кимна. Той и Сара ме заведоха в стаята ми. Себастиан донесе хапче и чаша вода.
-Къде е Сиел? - попитах със слаб глас.
-В моя офис. Трябва да си починете - отговори Себастиан.
Изпих хапче и се почувствах слаб и уморен. Очите започнаха да се затварят.
-Спи добре, млада дама, каза Сара.
Последното нещо, което видях, бяха да седят до мен.
Отварям очи. тъмно. Виждам, че някой седи до мен.
-Ти се събуди, гласът на Сиел.
-Колко е часът? - попитах.
-Два часа сутринта - отговори той.
-Защо си буден? - притеснявах се.
-Очаквам да се събудиш, лунната светлина, която падна на лицето му, даде да се разбере, че графът се усмихва.
Капитан, шибано очевидно.
-Какво ще правим? - попитах.
-Разходете се из града, сви рамене Сиел.
-Сериозно? -Вдигнах едната си вежда.
-Сериозно не къде - отговори той.
И така пристигнахме в града. По улиците почти няма души.
-Къде отиваме? - попитах.
-Парк, графът ме повлече в неизвестна посока.
Стигнахме до едно красиво място. това беше паркът. Влюбените двойки седят на пейки, докато други хора просто се разхождат. Вървяхме три часа. Чат, шега, ярост.
-Значи се страхувате от гъделичкане? - попитах хитро усмихнат.
-И ти май не се страхуваш! - каза Сиел.
-Приключихте, графът се усмихна хитро.
-Не това. Прошепнах.
Започна да се приближава до мен. И в този момент започнах да викам и да бягам от него в парка. След пет минути бягане той ме настигна и започна да ме гъделичка. Разсмях се по цялата улица.
След това, след дълга разходка, се върнахме в имението. И там ни очакваше „изненада“.
- Прочетете манга на руски черен иконом Kuroshitsuji
- Тъмен свят "актьори и роли, историята на създаването на продължението
- Социалните мрежи разкриват тъмното минало на главния лекар на болница Ямал Падерина
- Тъмният шоколад е полезен за паметта
- Тъмната плака на зъбите, причини за появата