Тестова статистика Извинете

Причина: Той непрекъснато е в комплекс поради растежа си, винаги се измъчва, ако някой поне Му каже дума за това. Опитах се да говоря с Него, да Го успокоя по някакъв начин, но Той дори не иска да ме слуша. И какво да направя, защото аз самата, макар и не много, но по-ниска от Него. Казах му за това, обърнах се и мълчаливо си тръгнах.

След­ Без битки с Едуард, вие се разхождахте в парка и слушахте музика на слушалките си. Навън беше студено, земята валеше проливен дъжд, но на теб не ти пукаше. Вървяхте увити в наметало и шал. Капките от дъжд внимателно скриха линиите на сълзите по бузите ви. И като късмет, тъжната музика свиреше.
Вървяхте и преиграхте в главата си днешната кавга, осъзнавайки, че сте допуснали жестока грешка. Сега искахте да намерите човек и да се извините, но познавайки характера му и мислейки, че няма да чакате прошка, решихте дори да не се опитвате.
Неизвестно­ колко сте се скитали из парка, изсипани от дъжда, който сякаш нямаше край. Всички мокри навсякъде и измъчени от разкаяние.
Изведнъж дъждът сякаш спря. Свали слушалките си и погледна нагоре. Над теб имаше нечий черен чадър. Погледнахте назад и видяхте Елрик.
-Е, какво искаш? - измърмори недоволно. Исках да се разплака и да се хвърля на врата му, но ти се престори, че си недоволен.
-Аз ... исках да се извиня за поведението си. Бяхте права, когато казахте всичко ... Извинете, моля ...
Думите на Едуард те стряскаха. Вие му крещяхте, но Той моли за прошка! Едуард сведе очи, захапа долната си устна, като цяло изглеждаше така, сякаш от теб зависи дали ще живее или не.
-Ед ... - прошепна ти и когато човекът вдигна очи, прегърна го здраво и го целуна.
Наоколо беше влажно и студено и валеше силен дъжд. И стояхте под чадър и се целувахте, и нямахте нужда от целия свят. И дъждът внимателно ви скри от този студен и тъмен свят ...

Причина: Той има само животни в ума си! Той мисли само за котките, само за тях говори. Не, аз, разбира се, също обичам животните, опитах се да се примиря, но това е непоносимо! Изглежда, че котките са по-важни за Него от мен. Казах му директно на челото: „Или аз, или котки! Избирам! " Тогава, разбира се, съжалих, но това, което направих, не може да бъде обърнато.

Вървяхте по улицата, изгубени в мислите си. Много съжалявахте за Алфонс, обадихте се няколко пъти, но „абонатът не е достъпен“. Пронизително скърцане те изтръгна от мислите ти. Обърнахте глава към звука и видяхте малко коте.
Извадихте последния сандвич от раницата си и дадохте наденицата на котето. Той те погледна благодарно, ти продължи и погледна в кафене зад ъгъла.
Там си поръчахте чай и парче торта. Седяхте на маса близо до прозореца, пиете чай и гледате към улицата. Минаваха самотни хора и двойки, хванати за ръце. Пострадахте и се обърнахте от прозореца.
Вратата на кафенето се отвори, висулката звънна. Не сте му обърнали внимание. Изведнъж непознат седна на вашата маса. Погледнахте нагоре и видяхте ... Алфонс!
-Простете ми, моля! - тя хвана ръката ви и погледна в очите ви.
Изведнъж сакото му мяука и се появи лицето на самото коте, което си нахранил с наденица. Човекът пусна ръката ти и погледна встрани, очаквайки, че пак ще се закълнеш.

Но ти се засмя и като се наведе през масата, погали котето. Алфонс беше на загуба.
-Всичко е наред - прошепнахте му в ухото и го целунахте по бузата. Котето хълцаше разочаровано, обидено. Че всички са забравили за него и са се скрили в яке.

Причина: Той ме смята за нещо! Струва му се, че тъй като се срещаме, това означава, че аз съм напълно Негов и че вече не можеш да показваш чувствата си! И аз искам романтика, за да ми покаже поне веднъж, че ме обича. Изразих му го директно, но Той не прие думите ми сериозно. Тогава казах, че между нас всичко е приключило и че Той може да се търкаля във всичките четири посоки.!

т­ Тръгнахме по улицата, ритайки камък, който случайно се появи в краката ви. Толкова много мислихте, че не забелязахте как пада нощта. Но дори това не ви накара да се обърнете към къщата. Вие просто се скитахте по пустите улици и мислихте за случилото се.
„Не, добре, беше необходимо да се съгласим да се срещнем с Него! Е, аз съм глупак! Той е просто идиот, егоист и ... и ... Липсва ми ... По дяволите, Той ме накара да свикна с Него! Мразя! ".
В главата ми проблясваха скорошни спомени. Вашият разговор, вашите крясъци и псувни, Неговото безразличие ... също Го плеснаха в лицето! Изведнъж осъзнахте, че ви липсва. И дори да е непоносим егоист и собственик, но вие Го обичате. Самотна сълза се търкулна по бузата ми.
Ти ритна горкия камък с всички сили, биейки пръстите на краката си.
Изведнъж някой ти затвори очите. Докоснахте дланите си и веднага разпознахте собственика им. Обръщайки се, видяхте, че Енви държи букет цветя между зъбите си. Ти неволно се усмихна, но веднага се намръщи.
-Защо дойде? Аз, според мен, се изясних ... - недоволно казахте. Човекът ти подари букет. Помислихте си какво би било по-добре да правите с него: сложете завист на главата му или бийте с него момчето до смърт.
-Е, не се сърди, скъпа! Сгреших! - ухили се по обичайния си начин, каза Завист и те придърпа към себе си за кръста, - Обещавам, сега всичко ще бъде различно.
-Честно, честно­ а? - разтопено, попитахте, опитвайки се да премахнете цветята, за да не ги набръчкате.
-Честно казано!-­ - отговори човекът, гледайки те право в очите. Ти се изчерви от този поглед. Завистта, като забеляза това, те придърпа по-близо до себе си и те целуна. Властна и нежна едновременно.
Стояхте и се целувахте и разбирахте, че сега всичко определено ще бъде различно, сега той ще бъде нежен и грижовен.

Причина: Пуши като парен влак! Опитах се да го накарам да се откаже от пушенето, но Той просто го отмята, като „всичко е наред“. Но ако Той се чувства толкова добре, тогава за мен е точно обратното: започнах да кашлям и като цяло станах пасивен пушач! В името на здравето си, скърцайки със сърце, му казах, че се разделяме.

Ти беше наранен и наранен, че трябваше да Го напуснеш. Да, писнало ви е от тази гадна цигарена миризма, дим, но това не е толкова важно. Скарахте се, че сте взели толкова необмислено решение, че сте разбили сърцето Му.
За да се разсеете по някакъв начин, решихте да отидете в стрелбището. Често идвахте там с Джийн, Той ви научи как да стреляте, за да можете да се отстоявате. Скоро надмина своя учител и нокаутира десет от десет.
Сега в стрелбището нямаше никой, ежедневието, все пак всички бяха на работа. И дори ви устройва: не можете да се сдържите. Имахте свой пистолет и куршуми, така че нямаше никакви ограничения. Стояхте и умело стреляхте по цели, от които скоро почти нищо не остана, само дупки. Започнахте да се успокоявате едва след като изтече вторият клип. Започнах да презареждам пистолета и в този момент силни мъжки ръце легнаха на кръста ти.
-Само не стреляй ... - прошепна ти мъжът в ухото. Не го познахте, миризмата беше непозната.
-Кой си ти? ”Попита, свали слушалките и се завъртя. Каква беше изненадата ти, когато видя Жан пред себе си - Хавок? Аз ... не те познах! ”Ти подуши бившия си приятел. Да, миризмата на цигари все още беше там, но е почти невъзможно да я помиришете.
-Мила­ Аз, извинете, моля, отказах се да пуша! Честно! ”Джин погледна умолително в очите ти, не забравяйки да вземе пистолета и пълния щифт от ръцете ти. Той отлично познаваше вашия характер и навици и изобщо не се усмихваше, за да ходи с дупка в крака или ръката си.
Току-що се засмяхте на този опит да напуснете целостта на покривните тъкани. Тя го прегърна силно, с нос, заровен в рамото му. Да, няма да можете веднага да се откажете от пушенето, но ще му помогнете ли с това? Заради вас той е готов на всичко, повярвайте ми.