Течен метан - "водният" свят на Титан

Кракенското море с площ от 400 000 квадратни километра е най-големият течен обект на Титан. То е почти пет пъти по-голямо от езерото Супериор, най-голямото езеро в Северна Америка. На този сателит метанът играе точно същата роля като водата на Земята. Там, където имаме облаци водна пара, на Титан има облаци метан с метанен дъжд. Там, където имаме езера и океани с вода, на това небесно тяло на езеро с течен метан.

И ако на Земята Слънцето загрява вода в езерата и океаните и запълва атмосферата с водни пари, на Луната на Сатурн Слънцето изпарява течен метан от езерата и насища атмосферата с него. По този начин водният цикъл се случва на Земята и нататък Титан - метанов цикъл. А дъждът тук ще бъде просто вълшебна гледка. Защото атмосферата е толкова плътна земно притегляне спътникът е толкова малък, че капки метан ще растат до сантиметър и ще падат бавно на повърхността, като снежинки, падащи на нашата планета.

Течен метан в Слънчевата система

Хиляди и хиляди тонове течен метан бавно валяха по повърхността, причинявайки преливане на реки и потоци. Те са издълбали дълбоки цепнатини в замръзналия пейзаж ... което изглежда толкова познато, защото наистина ни е познато. Той е наоколо.

Атмосферата на Титан оформя повърхността по същия начин, както земната атмосфера оформя повърхността на нашата планета. Титан е като примитивна Земя, замръзнала в дълбок студ. Сякаш погледнахме назад преди 4 милиарда години и видяхме нашата планета, преди животът да е възникнал на нея и да започне да се променя нашата атмосфера, оксигенират и го правят такъв, какъвто го виждаме днес.

Титан е толкова много като нас в много отношения. Има реки, езера, облаци и дъждове. Там има вода, макар и замръзнала до твърдостта на стоманата, има метан, макар и толкова студен, че се е превърнал в течност, която тече и оформя пейзажа като вода на Земята. За мен най-важното при Титан е, че сега имаме два земноподобни свята. Единият е в топлата част, на 150 милиона километра от Слънцето, а вторият е в дълбок студ, на един и половина милиарда километра от нашата звезда, в орбитата на друга планета и това би трябвало значително да увеличи вероятността да има и други Подобни на Земята планети в орбити около стотици милиарди звезди във нашата Вселена.