Създаване на света

Хаосът е в сърцето на Вселената. Хаосът е хранителна маса, строителен материал за създаването на всички неща. Хаосът е полуфабрикат от материя, както и продукт от нейното разпадане. Компресираната, кодирана информация, попадаща в хаос, е като зърно, засето в плодородна почва, покълващо, като по този начин създава мир.

Информационното ядро, подобно на магнит, привлича необходимите съставки от общата маса на хаоса. Масата, стремяща се към ядрото, създава определен ред, който е Долният свят, светът на Хадес. Тъй като всичко това се случва в една равнина, в координатите на две оси X и Y, такъв свят е двуизмерен, това е първият свят, той не е реален за нас, това е мъртъв свят, свят на компонентите. Задачата на двумерния свят е да синтезира необходимите елементи от хаоса, за да изгради жив свят.

Масата се движи по спирала, стремяща се към точката на пресичане на осите X и Y, до нулевата точка, щом масата в точката достигне критично ниво, възниква експлозия, която изхвърля необходимите компоненти от двумерно пространство в триизмерно. По-нататъшните действия вече обхващат не един, а повече самолети. Раждат се друга координатна ос, ос Z и друг свят. Това е обемен свят, в който се създава материална форма, тоест материята придобива онази най-малка, подредена форма, която всъщност отличава едното от другото.

Ако в двуизмерен свят масата се синтезира, клони към нула и нулевата точка е крайната точка по пътя на трансформация на хаоса, тогава в триизмерния свят движението започва от нулевата точка и се стреми към самолет. Движението се извършва по същия начин, по спирала, само в другата посока и не в една, а в няколко равнини. В този свят се осъществява формирането на материята, тоест реализира се идеята, която първоначално е заложена в информационното ядро. Задачата на този свят е да съживи проекта, заложен от Създателя, с най-малко отклонения и те са повече от вероятни.

Скоростта, с която преминава процесът на изграждане на света, е времето. Реалността е точката, в която процесът се намира в момента, при изпълнението на кодирана информация, посята в хаос. Скоростта, а оттам и времето в този процес, единицата не е постоянна, колкото по-далеч е движението на потока от началото, толкова по-ниска е неговата скорост и когато самолетът е построен, времето ще бъде равно на нула. Тук трябва да се отбележи, че човек е част от проекта и е директно в потока, тоест във времето и не може обективно да го определи.

Елементите, изпълнили своите функции, които са вградени в програмата, са хвърлени в хаос като ненужни, където, преминавайки през Чистилището, те отново могат да бъдат използвани в процеса на създаване на нова реалност.

Триизмерният свят е непостоянен, той е в движение, стремейки се към баланс, към хармония и достигайки го само на последния етап от пътя си.

Веднага след като самолетът е построен и времето спре, самолетът ще се срути във фигура и това ще се случи само ако се запази достатъчен потенциал и ако отклоненията от дадената програма са незначителни.

Фигурата е тетраедър, всяка равнина на която клони към точка, движението вече е по четири оси, синхронното движение на всички равнини не позволява самолетът да се върти около осите, което прави този свят стабилен. Такъв свят се нарича четириизмерен. Задачата на четиримерния свят е да формира програма, която създава реалност.

Когато всички равнини достигнат крайния път, тоест те се сливат в точка, като по този начин достигат абсолютна нула, тетраедърът ще се обърне отвътре и движението ще премине от точката обратно към равнината.