Субкултурни идентификации на съвременната младеж: особености и фактори на външния вид Текстът на научната статия по специалността "Социология"

Статията анализира характеристиките на субкултурната идентификация на съвременната младеж, изтъква факторите, влияещи върху процеса на възникване на субкултурни идентичности на младежта.

Характеристики на субкултурното удостоверяване на съвременната младеж

В статията са анализирани характеристиките на субкултурната автентикация на съвременната младеж, разграничени са фактори, влияещи върху процеса на поява на субкултурна идентичност на младите хора.

Текст на научната работа по темата "Субкултурните идентификации на съвременната младеж: особености и фактори на външния вид"

Субкултурни идентификации на съвременната младеж: особености и фактори на външния вид

Статията анализира характеристиките на субкултурната идентификация на съвременната младеж, изтъква факторите, влияещи върху процеса на възникване на субкултурни идентичности на младежта.

Ключови думи: младежка субкултура, норми, ценности, социализация, отчуждение

Евгений О. Василчук Характеристики на субкултурното удостоверяване на съвременната младеж

В статията са анализирани характеристиките на субкултурната автентикация на съвременната младеж, разграничени са фактори, влияещи върху процеса на поява на субкултурна идентичност на младите хора.

Ключови думи: младежка субкултура, норми, ценности, социализация, отчуждение

За да запазят собствената си индивидуалност, младите хора създават множество субкултурни формации със специфичен набор от норми и ценности, което дава възможност да се намерят необходимите средства за идентификация, които се формират в млада възраст в процеса на социализация. В дисертационно изследване-

Терминът „младежка субкултура“ се разбира като частична културна подсистема в системата на „официалната“, основната култура на обществото, която определя начина на живот, ценностната йерархия и манталитета на нейните носители. Развивайки тази идея, тя стига до заключението, че младежката субкултура е езотерична, ескапистка, урбанистична култура, създадена от младите хора за себе си и е „елитна“ култура, насочена към включване на младите хора в обществото1.

И. Ковшова, анализирайки връзката между официалната култура и субкултурите, смята, че феноменът на субкултурите трябва да се разбира като суверенни интегрални формации в рамките на доминиращата култура, които се различават в собствения си ценностен комплекс, обичаи, норми, но в същото време са директен генетичен продукт на официалната култура. По нейно мнение субкултурите са подсистеми на специфична културна система3.

Според Р. Февралева основният фактор, влияещ върху привлекателността на младите хора към субкултурни прояви на собствената им идентичност, е стремежът да придобият външни, формални характеристики, които им позволяват да се откроят от общото безлично-

масата на населението на мегаполиса. Въпреки декларирането от представителите на субкултурата на техните предпочитания към определени идеологически, религиозни, политически концепции, те по правило нямат изчерпателна информация за тях и външни естетически прояви като облекло, прическа, музика, места за комуникация, и т.н., действат като обединяващ фактор. т. 4

В процеса на своето развитие субкултурните формации са в състояние активно да произвеждат норми, стереотипи на поведение и ценности, които явно противоречат на официалната култура, нейното съдържание и форми, придобивайки контракултурни, а в някои случаи и антикултурни форми на собствената си проява . Следователно И. Чупахина отбелязва, че субкултурните ориентации се актуализират в поведенчески стереотипи, в езикови конструкции, в настроения, в доминиращи мотивации, особености на мисленето и са фиксирани в нормите, правилата, ценностите, оценките и поведенческите модели, характерни за неговите носители. Обикновено субкултурата е доста лоялна и не претендира да унищожи „голямата култура“, която е причинила появата й, въпреки че нейните носители доста често предизвикват негативни реакции от нейна страна5.

Разглеждайки процеса на формиране на субкултурни конструкции в системата на основната култура, Н. Слюсаревски предлага схема за субкултура6, която той дешифрира по този начин:

- процедурни знания: умения, способности, методи за изпълнение, методи, т.е. знания, необходими за изпълнение на набор от роли, предоставени на дадено лице от определена субкултура;

- потребности и наклонности като основа за мотивиране на активността на индивида7.

От особено значение в младежките субкултури са символите и атрибутите, които включват места за срещи, характерни детайли на външния вид, символика, конкретни думи и изрази, конвенционални знаци, които на външно ниво отличават едно субкултурно образование от останалите. Всяка младежка субкултура се характеризира със свой специфичен набор от атрибути и самата комбинация от няколко атрибута показва принадлежността на младия човек към определена субкултурна тенденция.

Като символи обикновено се използват специфичните символи на различни рок групи, групи, обществени сдружения и политически движения. Особеността на общите младежки качества се крие в необходимостта да се идентифицира разликата от възрастните и всеки отделен възрастов състав на младежта се опитва да формира своя собствена младежка мода.

Важен фактор за консолидация и идентификация в младежката субкултура е езикът на общуване, който включва идеология, манталитет, общ мироглед и символика (език, жестове, атрибути) и е средство за излъчване на субкултурната традиция и предаване на информация, изграждане на специален-

Субкултурни идентификации на съвременната младеж: особености и фактори на външния вид

нова комуникационна система. Като се има предвид значението на жаргона при формирането на младежка субкултура, е необходимо да се спрем на своеобразно езиково поведение, което отговаря на правилата, установени от представители на определена младежка субкултура. С. Кожевникова е склонна да разглежда жаргона като тип език, който се използва в неформални ситуации в рамките на определена субкултурна единица, за да направи езика на групата неразбираем за другите и да различи представителите на нейната група на фона на останалите на обществото, като по този начин изпълнява функцията на идентификация. С помощта на жаргон според нея информацията става разбираема само за определени хора и им осигурява взаимно разбиране.

ценности, сфери на потребление, език, знаково-символна система, ритуали и собствена митология.

Ролята на младежките субкултури се засилва особено през периодите на социално развитие, свързани с кризата на традиционните институции за социализация, помагащи на младите хора да се интегрират в обществото, като придобиват определен статут, от който са лишени. Когато младите хора придобият пълноправен статут в обществото, младежки групи от субкултурен тип се разпадат, след като са изпълнили своята социализационна функция, или се трансформират в други неформални общности от типа развлечения и развлечения.

5 Чупахина IV Типология на субкултурите // Култура на народите от Черноморския регион. 2005. No 68. с. 38.

6 Слюсаревски Н. Н. Субкултурата като обект на изследване // Социология: теория, методи, маркетинг. 2002. No 3. С. 124.

7 Пак там. S. 124-127.

8 Кожевникова С. И. Език на общуване в младежката субкултура // 5-ти Лазаревски четения "Лица на традиционната култура": материали на междунар. научна. конф. Челябинск, 25-26 февруари 2011: в 14 ч./Челяб. държава акад. култура и изкуства; изд. проф. Н. Г. Апухтина. Челябинск, 2011. Част 2. стр. 236.

9 Иванова Н. С. Език на младежта и нейната субкултурна природа // Изв. Урал. държава не-това. Сер. 1. Проблеми на образованието, науката и културата. 2007. Бр. 21, стр. 128.