Стойността на целентератите

Трофични вериги.Като хищници консумират животни от други видове. Самите те се използват зле вхрана след­по причини: медузите са 98% вода и нямат хранителна стойност, коралите са защитени от скелет­ми формации, всички видове имат защитни органи - жилещи клетки. В Китай и Япония се ядат и събират някои медузи.

Симбиотични връзки.Всички целентерати се хранят със зоопланктон. Въпреки това, добре затоплена тропическа плитка­води - основните зони на разпространение на хидроидни полипи и корали са изключително бедни на зоопланктон. Следователно много медузи и меки морски анемони съдържат в тъканите симбиотични фотосинтетични едноклетъчни жълто-зелени водорасли - зооксантели и зелени водорасли - зоохлорела. Cnidaria осигуряват водорасли със защита и­Те консумират въглероден диоксид, а водораслите произвеждат органични съединения, които са хранителни за cnidaria. Хидроидни продукти­Обемът на фотосинтеза на симбиотични водорасли е въглехидратната малтоза, в коралите това е глицерин, който често е единственият източник на храна за коралите.

Други примери за симбиоза: тропически риби от рода Амфиприон намерете защита сред многото пипала на усамотените ак­мъничък и осигуряват на коралите остатъците от храната си. Стационарен анемони често прикрепен към активно плаващ хребет­фия, мекотели, ракообразни, предпазвайки ги и получавайки възможност да се заселят.

Медицинска стойност.Всички коелентерати могат да причинят тежки изгаряния, придружени от пареща болка,­болка в тялото и мускулите в продължение на няколко дни. Изгарянията не дават имунитет и в многократни случаи смъртта може да бъде­жилав.

Ролеобразуваща роля.Скелетите на изчезнали корали са образували седиментни скали - ордовикски, девонски, карбонови, пермски варовици. Те се използват за получаване на вар, като строителен материал, тор.

Рифообразуваща роля.Кораловите рифове са най-старите и най-големите структури в природата. Те са създадени за­десетки милиони години. Флората и фауната на кораловите рифове има около 2 милиона вида морски животни и раси­тения, следователно днес се разглеждат коралови рифове естествен еталон за биологични разнообразие, заедно с девствени гори. За да се запазят тези стандарти в рифовете, подводен резерват­прякори. Най-големият коралов риф на планетата е Големият бариерен риф, който се простира по североизточното крайбрежие на Австралия на повече от 2 хиляди км. Тази най-голяма природна структура е истинското царство на Иглоко­добитък, мекотели, червеи, ракообразни и риба. Атоли- ниски пръстеновидни образувания от коралови рифове, имат­други вцентъра на водната лагуна. Образува се в плитка вода.

Рифообразуващите корали имат мощен варовити скелет, утаяват се по бреговете на островите, граничещи с тях от всички страни, създават пречки пред навигацията.

Заплахи за кораловите рифове.Размерът на световните рифови корали е много по-малък, отколкото си мислим. Днес те заемат само 0,1% от цялата площ на световния океан. През последните десетилетия уникалната и крехка екосистема на рифовете бързо намалява поради замърсяването на водите, въздействието на риболова, развитието на туризма, изменението на климата и други фактори.

Морските коралови полипи са изключително чувствителни към промените в местообитанията и страдат сериозно от затопляне на водата, увеличавайки солеността и мътността. Значителният стрес, който изпитват полипите по време на такива промени в околната среда, се доказва от тяхното избледняване (избелване). Ако температурата на повърхностния слой на водата се повиши с поне 1C 0 над многогодишната норма (от +28. + 29C 0, обичайно за тропическите води) до +30. + 31C 0, тъй като коралите "изхвърлят" симбиотичните водорасли, съжителстващи с тях, губят привлекателното си оцветяване и стават по-малко жизнеспособни. Въпросът е, че симбиотичната асоциация корали-зооксантели е силно чувствителна към затопляне на водата. Когато температурата се повиши­ръж вода зооксантели освобождават вещества, токсични за полипи. Търсейки да се защитят, полипите прогонват зооксантели и умират от глад. Мъртвите скелети бързо обрастват с многоклетъчни зелени водорасли. Оцелели ко ларви­ролките (planulas) са много взискателни към свойствата на субстрата, върху който се уреждат за по-нататъшното си развитие. На мъртвите корали, обрасли със зелени водорасли, планилите не могат да се утвърдят, което допълнително намалява вероятността­възраждане на коралите.

През първата половина на 1998 г. в тропическите морета на Южното полукълбо водата се затопля значително и коралите се обезцветяват.­лисица. През втората половина на годината стана малко по-студено, но само част от полипите се възстановиха, останалите умряха. Това събитие е докладвано от експерти от 50 страни по света.

1997-1998 г. се оказва трагичен за кораловите рифове в повечето тропически райони на Световния океан. На­след това повишаването на температурата на водата в централните и западните райони на Тихия океан, причинено от изключително силно­Феноменът El Niño, доведе до масивно избелване на корали.

Топлинният капацитет на океана е много висок и силно нагряване на водата се наблюдава само в най-плитките райони на рифовете - в атолни лагуни, приливни зони и др. На дълбочина отоплението не застрашава коралите, но има по-малко светлина и това е огър.­намалява фотосинтезата на зооксантели. По този начин кораловите рифове са принудени да съществуват в тясно пространство между Сцила (топлина) и Харибда (тъмнина).

През 2000 г. биолози от САЩ изследваха рифовете край бреговете на Белиз (Карибско море), които бяха силно повредени от Ел Пиньо през 1997-1998 г. Те не откриха признаци за възстановяване на корали. Съживяванията на кораловите рифове, наблюдавани от други специалисти, са само разпръснати събития, настъпили там, където не е имало непреодолими фактори: възстановяване на коралите.

Коралите и кораловите рифове съществуват на нашата планета от милиони години. През това време те успешно се справиха с намаляване на нивото на океана с повече от сто метра по време на периоди на заледяване, с изключително бързо покачване на морското равнище по време на топене на лед, със значително по-висока температура на водата, отколкото сега през междуледниковите периоди. Ohi вероятно ще се възстанови сега. Но колко бързо и колко пълно ще се възстановят, ако затоплянето е продължително и глобално?

Северноатлантически корали.Уникални системи от коралови рифове в студените води на северния Атлантик Sfor­са установени преди 5000 години в периферията на континенталния шелф, на границите между плитката и голямата дълбочина на континенталния склон. Тук са разположени най-важните места за размножаване и растеж на много видове океанска фауна.

През последните години съществуването на северноатлантически коралови рифове е застрашено от интензивен риболов­в. Риболовните кораби с траловете си буквално ораха дъното на Северния Атлантик в продължение на много километри западно от брега­рифове в Ирландия, Шотландия и Норвегия. Образуването на бразди се причинява от факта, че за да се държат и влачат дънни риболовни инструменти, е необходимо да се монтират метални плочи към тях, които не им позволяват да плуват.

Прераждане на кораловите рифове.Биолози от Австралийския институт по морска наука във Фримантъл предложиха метод за възстановяване на умиращите коралови рифове. През 1997 г. те наблюдават масивна епидемия от полипи по време на експеримент в Коралов залив (западното крайбрежие на страната). Учените извадиха малки коралови ларви от водата с кофи и ги поставиха в плаващи клетки, закотвени над повредените зони на рифа. Узрелите ларви на плитки места бяха спуснати на дъното и наблюдавани за тяхното развитие, предпазвайки ги от хищници с помощта на мрежести заслони. Опитът показва, че по този начин можем­но да растат до 24 хиляди млади коралови полипи на 1 m 2 от дъното, докато в естествени условия броят им е средно само около 27 екземпляра/m 2 .

Националната администрация за океани и атмосфера на САЩ получи от НАСА правото да използва за свои цели няколко спътника, които всеки ден прелитат над Големия бариерен риф. Изображения на Соломонов и Корало­морето ще идва от спътници в Интернет, а оттам в Австралийския институт по морски науки и морския парк Големия бариерен риф, което ще помогне за наблюдение на процесите, които застрашават полипите.