Стиховете на Тютчев, които са лесни за научаване 16 реда

Спомням си златното време

Спомням си златното време,
Спомням си сладкия край на сърцето си.
Денят се смрачаваше; бяхме двама;
Отдолу, в сянка, Дунав шумолеше.
И на хълма, където, избелване,
Руините на замъка изглеждат дълги,
Стояхте, малка фее,
Облегната върху мъхест гранит,
Докосване на бебешки крак
Останките от вековната купчина;
И слънцето се поколеба, сбогувайки се
С хълм и замък и ти.
И вятърът тихо мимоходом
Играх с дрехите ти
И от дивите ябълкови дървета цвят по цвят
На раменете на младите свеси.


Обичам бурята в началото на май,
Когато пролетта, първият гръм,
Сякаш се блъска и играе,
Гръмове в синьото небе.
Ролките на младите гърмят,
Тук дъждът пръсна, прахът лети,
Висяха дъждовни перли,
И слънцето позлати нишките.
От планината тече пъргав поток,
В гората птичият шум няма да мълчи,
И шумът на гората, и шумът на планината-
Всичко отеква весело, за да гърми.
Казвате: вятърничав Хебе,
Хранене на орела на Зевс,
Вряща чаша от небето,
Смее се, разля се на земята.


Срещнах те - и всичко е старо
Остаряло сърце се съживи;
Спомних си златното време -
И сърцето ми се чувстваше толкова топло ...
Като късна есен понякога
Има дни, има часове,
Когато изведнъж духа пролетта
И нещо ще се раздвижи в нас.
Като след век раздяла,
Гледам те като в сън,
И сега звуците станаха по-силни,
Тези, които не се спряха в мен ...
Има повече от една памет,
Тогава животът отново заговори, -
И същия чар в теб,
И същата любов в душата ми.

Зимата не е без причина ядосана,

Времето му отмина-
Пролетта чука на прозореца
И кара от двора.
И всичко се суетеше,
Всичко е скучно Зимата навън-
И чучулигите в небето
Вече вдигна звъненето.
Зимата все още е заета
И мрънка на Пролетта.
Тя се смее в очите й
И само вдига повече шум.
Злата вещица полудя
И, улавяне на снега,
Пусни, бягайки,
В красиво дете.
Пролетта и мъката не са достатъчни:
Измити в снега
И само стана руж
Оспорвайки врага.


Вече слънцето е гореща топка
Земята се търкулна от главата си,
И спокоен вечерен огън
Морската вълна преглътна.
Вече изгряха ярки звезди
И гравитиращ над нас
Небесният свод беше издигнат
С мокрите си глави.
Въздушната река е по-пълна
Тече между небето и земята,
Гърдите дишат по-лесно и по-свободно,
Освободен от жегата.
И сладка тръпка като джет,
Природата течеше по вените,
Като горещите й крака
Докоснати изворни води.


Неверно преодоляване на бездната,
Плувецът е достигнал заветните брегове;
И на кея, след като завърши пустинята,
Той отново среща веселост.
Може ли тогава вашата совалка да е мощна
Ентусиазирани с цветя няма да избледнеят.
Под блясъка и луксозната им зеленина
Следите няма да скрият тъмни бури и води.
И режеш със смелост и слава
Моретата са необятни на тяхно кормило, -
И днес, о приятелю, спокойно, величествено
Вие летите в кея със сигурен триумф.
Побързайте към брега - и приятелство в пазвата
Поклон, певец, наведе глава-
Да клон от дървото на Аполон
Ще видя домашния му любимец.


Бездейният шпионин на природата,
Обичам, като съм забравил всичко наоколо,
Внимавайте за ланцетната лястовица
Над вечерното езерце.
Затова се втурна и потъмня -
И е страшно да изгладите стъклото
Не го хванах от извънземен елемент
Крило на мълния.
И отново същата смелост
И същият тъмен поток, -
Не е ли това вдъхновението
И човешкото аз?
Не съм ли, оскъден кораб,
Смея на забранения път,
Елементи извънземни, отвъд,
Опитвам се да загребвам капка?

Хареса ли ви? Споделете новината с приятелите си!:)