Поема от Пастернак Б.Л.
"Усмихва се, намалява"

"Усмихва се, намалява"

Усмихнат, намаляващ
Яснота на маслодайната седмица,
Бяха заснежени до костите
Шейната са пълни, очи, изядени.

Често следобед буца сняг,
От размразена пудра
Месец в синьо с бягане
Нами беше хвърлен като топка.

Студът лежеше като бонбони
Зад бузата и прилепнал към небето,
И двамата бяхме в камила,
И двамата караха ски.

Ските бяха червен кон
Облицована с коса отдолу,
И бяха ударени от слънцето
Покривът на заснеженото, синьо имение.

Въртенето ни попречи да бягаме,
Стълбовете ни попречиха да бягаме,
Капки евангелско масло

Проникна в атриума.

Разстоянието изчезна и от препятствия
На място за почивка
Поляците се въртяха. В братството
Две сенки паднаха върху снега.

От увит в покривка
B пух, плътно облечен в пух
Здрачът се пропълзя от бърза котка,
Котка в задимени следи.

Разсмяхме се, защото
Снегът разсмя очите и веждите,
Какво лазурно, като гълъб с поща,
Донесе ни здраве в клюна си.

Вижте също Борис Пастернак - стихове (Pasternak B.L.):

Урал за първи път
Без акушерска помощ, в тъмнината, без памет, блъскащи се ръце през нощта.

УРАЛНИ ПОЕМИ
1. СТАНЦИЯ Сякаш всичко, което окото вижда, Преди копривата, Преди .