Стихове, които ви трогнаха за препитание

СТИХИ, КОИТО ВИ ВРЕДЯТ „НА ЖИВО“

- Кажи ми, плачат ли и чайките,
Когато морето ги предаде? -
Момичето попита момчето,
Когато през пролетта се проби лед.
Дърветата се клатушкаха от вятъра,
И той отговори на въпроса:
- Чайки се сриват върху скали,
Когато морето ги предаде
Години летяха като вятър,
Полетяхме, оставяйки следа.
И сега те вече не са деца,
Те навършиха осемнадесет.
О, хора, как обичаха,
Никой не познаваше такава любов!
Когато виелиците завиеха над тях,
Огънят на любовта ги стопли.
И тогава дойде денят на бялата сватба,
Студена ранна пролет,
Булка в бяла рокля
Дойдох в любимия си дом.
Тя просто прекрачи прага -
Обичан на вратата стоеше
И без да забележи никого,
Целуна друга нежно.
На света няма по-силна болка,
Тя прекрачи прага,
Очите й я изпълниха със сълзи,
Шепнещи устни: Как можехте?
Тя стоеше до скалата,
Изведнъж главата ми се завъртя,
Тя затвори очи с ръка,
От детството си спомних думите:
- Кажи ми, че и чайките плачат,
Когато морето ги предаде?
- Чайки се сриват върху скали,
Когато морето ги предаде

Не се страхувам от предателството - предателство.
Не се страхувам от притеснения - Мир.
Най-голямо възмущение
Трето бъде там, където трябва да са две.

Не се страхувам от упреци - Мълчание.
Гръмотевична като проклятие.
Дебнещо отчаяние,
Като магма в безшумен кратер.

Не искам унизително съжаление.
Няма бичуващо състрадание.
Любовта никога не остарява.
Убива - Неразбиране.

Не искам милост, никаква помощ,
Без спестяване на заклинание.
Не искам отстъпки, безпомощен.
Моля за едно разбиране

НЕ ИСКАЙТЕ БОГ ЗА ПАРИ

Не искайте пари от Бог,
Всеки ще бъде възнаграден само за труда си.
В просяшкия живот има гений,
Запалване на талант от нужда.

Не питай Бог, недей,
Не се сърдете на вашата молба,
В крайна сметка не само парите са награда,
И щастливите лица на децата.

Не питай Бог напразно,
Наоколо има толкова много бедни хора,
По-добър живот опитайте друг
На много хора им е още по-трудно.

Не питай Бог неистово,
Гледайки в гърба на някой, който е богат,
И ще познаете мъдрата истина-
Нищо няма да се върне.

Не молете Бог за богатство,
Ще вземе най-ценното,
По-добре е да разберете живота си,
От въпроса какво не си струва.

Не молете Бог за награда,
Не ходете с чанта при него,
Трябва да спечелите всичко в живота,
Не ревнува от никого.
Е. Аткина

Всичко трябва да се изживее в този свят,
Всичко трябва да бъде тествано и оценено.
Нещастие, болка, предателство, скръб, клюки -
Всичко трябва да се предава през сърцето.

Но най-важното е в тъмнината на луда епоха,
Каквото и да се случва в живота - устоявайте!
Бъдете чувствителни към скръбта, останете хора
И да не губим топлината на сърцата.

И нещо в този безсърдечен живот
Съдено ви е да поправите, промените,
В името на щастието, безкрайния живот
Съдено ви е да спасявате, да правите добро!

И може би някой ден ще разберете,
Че за някой донесоха щастие.
И въздъхнете с чиста съвест -
Не сте прекарали живота си напразно!

Всичко трябва да се изживее в този свят,
Всичко трябва да бъде тествано и оценено.
И чак тогава, ставане призори,
Можете да се смеете и да обичате


2010-08-18 21:50:05 - Светлана Анатолиевна Федотова
Научих се да живея просто, разумно,
Погледнете към небето и се молете на Бог,
И се скитат много преди вечерта,
За задоволяване на излишно безпокойство.

Когато репите шумолят в дерето
И има куп яркочервена планинска пепел,
Съставям смешни стихове
За живота нетраен, нетраен и красив.

Връщам се. Облизва дланта ми
Пухкава котка, мърка по-нежно,
И светва ярък огън
На кулата на езерото дъскорезница.

Само от време на време тишината пресича
Викът на щъркел, летящ към покрива.
И ако почукате на вратата ми,
Предполагам, че дори няма да чуя.

2010-08-18 21:55:11 - Инна Александровна Круглова
Автор Beranger Превод от Д. Ленски

Зима, виелица и на големи люспи
Сняг вали при силен вятър.
На входа на храма, сам, в парцали,
Старата просяка стои
И чака милостиня,
Тя е тук с пръчката си,
И лятото, и зимата, сляп.
Дай милостиня на нея!

Трябва ли да ви кажа, тази старица
Как е живяла преди двадесет години!
Тя беше мечта на поет,
И слава на нея изплетен венец.

Когато пееше на сцената,
Парис беше във възторг от нея.
Тя нямаше съперници
Дай милостиня на нея!

Понякога след презентацията
Няма начин за нея от тълпата.
И младостта в възхищение
Загърмя браво след нея.
Благородниците търсели шанс
Бъдете сред нейните гости;
Талантът и интелигентността бяха уважавани в нея.
Дай милостиня на нея!

По това време на празник и щастие
Тя имаше дом; не къща дворец,
И в тази къща на чувствеността
Хиляди сърца изнемощяха.
Какви буйни похвали
Подкани я кръг от гостите си
С късмет всички са приятели с нас,
С мъка - тези приятели не са там.
Дай милостиня на нея!

Светата воля на провидението
Художникът се разболя,
Загуби гласа и зрението си
И се скита по света сам.
По-рано бедните не се страхуват
Ела при нея за милостиня,
Тя те моли да се срамуваш
Дай милостиня на нея!

А, кой с такава доброта
Помагах на съседите си по нещастие,
Като този просяк с кука,
Когато купидон я погали.
Тя загуби всичко в живота си.
ОТНОСНО! Така че на стари години
Тя не мрънкаше на търговията,
Дай милостиня на нея!

2010-08-19 11:46:18 - Анна Павловна Амбарцумова
Защо нашите майки стават сиви?
От нашите болести и несгоди.
Често ги обиждаме неподходящо,
И си отива като тази година след година.
Вчера й казах нещо остро,
Трепереше, свиваше се на топка.
И тя си тръгна, мачкайки кърпичка в ръцете си,
Е, не можах да я върна.
Утре, вдругиден или след това
Ще говоря с нейното сърце до сърце,
Само утре може да е късно.
Не връщайте нашите любими майки.
Не отлагайте разговора `за утре`!
Говорете по-често „от сърце до сърце“.
Отдавайте сенилни капризи!
Удължете живота на НАШИТЕ МАМИ!

На кого да се обадя? На кого да пиша? Всичко е напразно.
В празен апартамент отеква звук.
В ъглите, като паяжина, неусетно
Самотата се прокрадва - ПАЙК.

Изведнъж разбираш отчаяно и странно,
Че сте сами! Сам сред сенките
И какво е в спомените от вчера
Ще трябва да се скитате много дни.

До нова среща няма да има близък път
Изхвърлете миналото си по-скоро.
Случва се цял живот да не е достатъчен
Да разбереш с душата си, че това е твое!

Чуйте всички, които познават тъгата!
НЕ ЗАГУБАВАЙТЕ ВЛЮБИТЕЛИТЕ си НИКОГА!
Любимите не напускат дома,
Те ни оставят завинаги.

Говорете мили думи,
Не пестете от усмивки на съседите си,
Хората избледняват като трева,
Оставяйки живота ненавреме.
Не търсете точния момент,
Обадете се на някого в забързаното ежедневие,
Може би утре ще има абонат,
Завинаги за съжаление не е достъпен.
Не трупайте купчина добри чувства,
За да ги запишете по-късно в некролога.
Всеки, който ни е скъп, нека го знае,
Всеки ден колко ни е скъп.
Хората избледняват като трева
Как да извадите минута от вчера?
Кажете всички мили думи,
И създайте спомен, докато сте още живи


Не губете живота си за дребни оплаквания,
Празни кавги, горещи до бяло,
Запазете спокойствие само на външен вид,
И по дреболии изгаряте до пепел.

За теб биеха камбаните на любовта,
Не ги оставяйте да измират,
По това време министрите пееха песни,
Казахте на приятел: „Обичам!“

В семейния живот всичко може да се случи,
Трябва да се научите да бъдете толерантни,
И помнете - любовта ТАМ няма да се стопи,
Където искате да се скриете един друг

От цялото вълнение, стрес и шок
Съдбата, която всеки има своя,
Моят съвет към вас е да не губите енергията си,
Нека семейството ви се превърне във вашата крепост.

Заповед (Превод от М. ЛОЗИНСКИ)

Контролирайте се сред обърканата тълпа,
Да те проклина за объркването на всички,
Вярвайте в себе си срещу Вселената,
И прости на маловерците греха им;
Не позволявайте на часа да дойде, изчакайте, без да се изморите,
Нека лъжците лъжат, не се снизхождайте към тях;
Умейте да прощавате и изглежда не прощавате,
По-щедри и по-мъдри от другите.

Знаете как да мечтаете, без да ставате роби на сънуването,
И да мислим без обожествяване на мислите;
Срещайте еднакво успеха и злоупотребите,
Не забравяйки, че гласът им е фалшив;
Мълчи, когато думата ти е
Осакатява мамят, за да хване глупаци,
Когато целият живот е съсипан, и отново
Трябва да пресъздадете всичко от основите.

Знаете как да сложите, в радостна надежда,
Всичко, което съм трупал с мъка, е заложено,
Загуби всичко и стани просяк, както преди,
И никога не съжалявайте за това;
Умейте да насилвате сърцето, нервите, тялото
Поднасяме ви, когато сте в гърдите си
Всичко отдавна е празно, всичко е изгоряло.
И само Уил казва: „Върви!“

Останете прости да говорите с кралете,
Останете честни, когато говорите с тълпата;
Бъдете директни и твърди с врагове и приятели,
Нека всеки, в своя час, да смята с вас;
Дайте смисъл на всеки момент,
Часове и дни безмилостно бягане,--
Тогава ще вземете целия свят като притежание,
Тогава сине мой, ти ще бъдеш Човек!

Ако можеш (превод на А. ГРИБАНОВ)

Умейте, без да трепвате сред общата суматоха,
Да прехвърли човешката омраза
И не за да съди, а в ужасни моменти
Останете верни на пътя си.
Знаете как да не се дразните от чакането,
Не отмъщавайте за злото, не лъжете в отговор на лъжата,
Не се утешава от изричното или тайната
Съзнание, колко си добър.

Знаете как да поддържате мечтата си послушна,
Почитайте ума, но не се затваряйте в него,
Не забравяйте този успех и неуспех --
Две лежащи маски на едно лице.
Оставете истината, изстрадана от вас,
Ще бъде в обятията на негодник,
Нека светът се срине, да може да се приготви за битка,
Вдигнете меча си и се бийте до края.

Управлявайте го, когато играта го заслужава,
Завържете съдбата с едно хвърляне на заровете,
И след като загубите, приемете удара спокойно
И без излишни думи, започнете от нули.
Управлявайте, за да принудите износеното тяло
Сервирайте след срока, без да забавяте.
Нека нервите, сърцето - всичко се превърна в камък,
Ще се втурне, ако Уил пришпори.

Разхождайки се с тълпата, знайте как да не се слеете с нея,
Останете направо обслужващи крале.
Не позволявайте на никого да говори по-силно,
От гласа на истината в ушите ти.
Управлявайте, за да изживеете всеки свой момент в слава
Далечна цел, светеща от висините.
Ако можете, а Земята е ваша по право,
И по-важното е, че си Човек, сине мой!

2011-04-11 18:59:40 - Нина Степановна Малнева
Благодаря ви много за поезията.