Станислав Белковски: Русия ще се присъедини към НАТО и ЕС дори при нашия живот

Всичко за днес

Война и военно-индустриалният комплекс

Мултимедия

Руският президент Владимир Путин трябва по някакъв начин да развие своята операция, за да принуди Запада да обича. Той се интересува от преговори със Запада и признаване като основен предмет на тези преговори. „Той иска да се върне в света на Ялта-Потсдам“, казва известният руски политолог Станислав Белковски. Всички се страхуват от Русия като хулиган, но не я зачитат като сила, предаваща положителни примери, но „Путин един ден ще си отиде и Русия все пак ще започне да се движи към Европа“, отбелязва с оптимизъм политологът.

Delfi.lt: Как бихте оценили ситуацията със Савченко? Защо цялата тази история се проточи и защо бойците на ГРУ бяха признати?

Станислав Белковски: Никой не е разпознал бойците на ГРУ. Няма официални изявления на Русия, че това са нейните военнослужещи и никога няма да има. И Савченко не беше заменен за бойци на ГРУ. Савченко беше козът на Путин в договарянето със Запада по въпроси, които го интересуват, по два въпроса: санкции и избори в Донбас. Савченко беше освободен толкова бързо на 25 май, не защото, разбира се, беше втората годишнина от избора на Петро Порошенко и, мисля, самият Порошенко би искал да избегне преувеличаването на тази тема. Сега в украинската политика няма нищо по-лошо от репутацията на човек, облагодетелстван от Путин.

И за срещата на върха на Г7, която започна на 26 май в Япония. Именно на срещата на върха беше обсъден въпросът за формата на санкциите. Не е тайна, че една трета от страните от ЕС са против удължаването на санкциите. Санкциите ще бъдат удължени, мисля, че натискът на Г-7 и Германия като ключова сила на ЕС ще изиграе роля, независимо от това, което мислят тайните симпатизанти на Русия, предимно страните от така наречения южен фланг на Европа - от Испания до Гърция. Но Русия може да се пазари за някакво смекчаване. Удължаването на санкцията с шест месеца, а не с година, вече се разглежда от Кремъл като плюс и положително и, вероятно, облекчаване на забраната за достъп на субектите на руския финансов пазар до западни източници на финансиране. Това е ключов въпрос за Русия.

Следователно Савченко беше карта в тази игра и изобщо не беше заменен за грушников Ерофеев и Александров, както е официално представено. Нямаше и легален обмен. Порошенко просто помилва Ерофеев и Александров и Путин - Савченко. Но тъй като нито Ерофеев и Александров, от една страна, нито Савченко, от друга, бяха признати за военнопленници, тогава всъщност не можеше да има официална размяна на военнопленници.

- Да се преместим от Савченко в Сирия и Украйна. Как завърши тази кампания и струва ли си да очакваме в това отношение от Русия засилен интерес към случващото се в Украйна?

- Путин трябва по някакъв начин да развие своята операция, за да принуди Запада да обича. Той не се интересува от Украйна или Сирия като такива; той се интересува от преговори със Запада и признаването на Путин като основна тема в тези преговори. Той иска да се върне в света на Ялта-Потсдам.

- Успява ли?

- Все още не. Той се опита да постигне това първо с помощта на Украйна. Не се получи. Той се опита да постигне това с помощта на Сирия. Това също все още не е излязло, въпреки помпозния концерт в Палмира. Между другото, все още не е ясно кой е гарантирал безопасността на този концерт, който се проведе точно в подножието на ISIS. Путин позволи на най-близките си приятели, световноизвестни художници, да отидат там, без да гарантира тяхната безопасност? Не. Това още веднъж подсказва, че има официална комуникация между Русия и ИДИЛ.

- Наскоро беше открита база на НАТО в Румъния, контингентът се увеличава в балтийските страни, седалището е създадено в шест държави. Как ще реагира Русия на това?

- Раздразнена и нервна, друг въпрос - какъв е нейният набор от възможности? Малко е. В края на краищата Русия не може да нахлуе в балтийските държави. Разбира се, Путин не е готов за открит конфликт с НАТО. Следователно той може да замъгли водите в непризнати територии като Нагорни Карабах и Приднестровието. Всичко това ще се случи. Колкото по-тясна е дейността на НАТО близо до руските граници, толкова повече Путин ще търси причини за конфронтация с НАТО в онези региони по света, където може да изпрати своите войски. Неговият основен и единствен коз са войските.

- Къде може да ги насочи?

- Където утре ще има някаква разправа между племената в Африка. Защо не? Но преди всичко той, разбира се, се интересува от постсъветското пространство. Най-близките спирки са Нагорни Карабах и Приднестровието и Южна Осетия - отново възниква въпросът за присъединяване към Русия. Възможно е този проект да бъде изпълнен.

- Обмисляте ли операция "Наследник" в Русия?

- Засега Дмитрий Медведев остава наследник. Друг е въпросът дали Путин иска да напусне президентския пост. И ако да, кога.

- Според социологическите проучвания руснаците подкрепят успеха на външната политика и го свързват с Путин, докато вътрешната политика остава на другите, заедно с недоволството от това.

Но ако Путин определи своите наследници, дори Медведев, дори Иванов, дори плешивата черта, хората ще гласуват за плешивата черта. Тъй като в Русия има исторически два основни сценария за смяна на властта. Това е династична приемственост от баща на син и от гледна точка на хората това позволява да се гласува за него като легитимен владетел, защото същността на президентските избори в Русия е референдум за доверието в правителството, което беше сформирано преди изборите. И вторият вариант е революцията. Нямаше трети вариант за смяна на властта през цялата му история.

- Колко е реална революцията в Русия, след като всички активни критици на режима са сведени до нищо?

- Възможно е?

- От субективна гледна точка на Владимир Путин вероятно е невъзможно, но може би някой смята, че е възможно. В крайна сметка всички ходим под Бог и дори президентът на Русия е само песъчинка от Господното сито. Сега Путин заминава на официално посещение в Гърция, включително посещение на Атон. И вече ни казаха, че той ще се движи с три бронирани лимузини. Може да си представим как Путин сега се притеснява за собствената си сигурност, което според мен е много странно за вярващия. Силата на молитвата трябва да ви спаси от смърт, а не бронирана лимузина.

- Каква е според вас ролята на САЩ в отношенията между европейците и Русия?

- Не е толкова голям, колкото мисли Москва, но е много важен. САЩ са лидерът на свободния свят и не мисля, че ЕС ще се бие със САЩ заради Русия. В същото време, въпреки широко разпространената митология, вярвам, че ролята на САЩ при Барак Обама е нараснала значително и не е паднала.

- Независимо от това, в Европа има натрупване на военния компонент.

- Това се случва, защото трябва по някакъв начин да отговорите на руската заплаха. Но в постсъветския период броят на войските на НАТО в Европа е намалял значително. И увеличението не е постоянна тенденция, а отговор на действията на Русия през 2014 г., анексирането на Крим и избухването на война в югоизточна Украйна и последвалата конфронтационна реторика.

- Как гледате на отношенията между Русия и Беларус в момента? Лукашенко сега предприема стъпки към европейците, ако му се вярва?

- Политическата стратегия на Лукашенко е абсолютно ясна, тя не се е променила през 22-те години на власт. Той търгува сам, балансира между Русия и ЕС с надеждата да извлече максимални ползи и от двете организации. Така той ще продължи да действа.

- "Искандер" ще бъде в Беларус?

- Не, не мисля, че ще го направят. Няма да има значителни стъпки, които ясно да показват, че Лукашенко е избрал някакъв лагер.

- Но това е опасно за Литва, която има граница с Беларус?

- Не мисля, че Лукашенко ще уреди война с Литва. Той няма експанзионистични планове. Той има по-скромни амбиции и поради тези амбиции не може да бъде нито с Русия напълно, защото тогава ще загуби власт, нито с ЕС.

- Какво да очакваме от предстоящата среща на върха на НАТО за Русия?

- Решения за разполагането на допълнителни войски на НАТО в Полша, балтийските държави, по периметъра на руската граница. Нищо добро, но, от друга страна, нищо лошо, защото не виждам опасност в това. Русия е измислила тази опасност за себе си. Не мисля, че разширяването на НАТО представлява заплаха за Русия. Привърженик съм на присъединяването на Русия към НАТО и прекратяването на конфронтацията с този съюз завинаги. Това можеше да се случи в миналото и дори при Путин. През 2002 г. той говори за това и не беше хитър. Тогава събитията се развиха в грешната посока. Русия не беше приета в НАТО поради обширната граница с Китай и невъзможността да се гарантира сигурността на тази граница от силите на алианса. Но ако извадим този въпрос от скобите, тогава трябва да приемем Русия в НАТО. Ако Путин си отиде, това ще бъде един от приоритетните въпроси за всяко следващо правителство. Дори за Медведев.

- Доколкото става ясно от думите ви, сега не трябва да се очакват фундаментални промени в Русия?

- Външно всичко изглежда абсолютно циментирано. Политическата система контролира изцяло властовите структури. Всеки опит за открит политически протест да излезе на улицата завършва със сериозна присъда в затвора. Няма истинска опозиция, изборите за Държавната дума са очевидно профанация.

- Наскоро имаше тържество на 9 май, комунистите отново извадиха портрети на Сталин ...

- Кремъл е този, който активно ги насърчава да изтеглят Сталин.

- До каква степен руснаците успяха да се адаптират към сложната икономическа ситуация?

- Защо до пролетта?

- Защото ще бъде много тежка зима. Нека просто кажем, че руснаците по-скоро не са очаквали, че ще бъде толкова зле. Официалната пропаганда след анексирането на Крим твърди, че временните затруднения са възможни, но няма да бъдат толкова дълбоки и краткотрайни. Оказа се, че са дълбоки и краткотрайни. И се оказва точно сега.

- Ще задържи ли Русия Крим?

- Мисля, че в средносрочен план определено ще го запази. Но е ясно, че нито една постсъветска държава няма да последва примера на Русия. В този смисъл с анексията на Крим Путин сложи край на интеграционните проекти около Русия.

- Кой е основният въпрос за Русия в сегашната ситуация?

- За Русия или за Путин?

- За Русия и за Путин.

- За Русия основният въпрос остава изходът от международната изолация, който е възможен само след напускането на Путин. А за Путин е важно да се върне в света на Ялта-Потсдам и да принуди Запада към преговори. Западът няма да се съгласи с това.

- Защо тогава да се стремим към това?

- Путин не мисли така, но той е президент на Русия. Той мисли, че може да го направи. Той не разбира, че западната политика не се гради върху индивидуални амбиции. Никой няма да се върне в света на Ялта-Подстам, предвид нейната скромна роля. Всички се страхуват от Русия като побойник, но не я уважават като сила, която излъчва положителни примери.

- Ще се промени ли позицията на Европа?

- Може би. В Европа има няколко южни държави, които подкрепят облекчаването на санкциите срещу Русия и смятат, че икономическите щети от тези санкции за Европа са по-значителни от необходимостта от натиск върху Русия. В Германия има сили, които подкрепят удължаването на санкциите и ограничаването на Путин. Същата позиция е на САЩ. Затова мисля, че въпреки съпротивата на южния фланг, гледната точка на Обама-Меркел ще надделее. Но дори санкциите да бъдат отменени, това няма да даде на Русия нищо, защото Русия напълно се отказа от идеята за вътрешно развитие. Русия няма идея как да се развива. Цялата идеология днес се свежда до експлоатацията на горивно-енергийния комплекс както преди и с надеждата, че цените ще останат високи или поне средни. Русия претърпя шистовата революция, алтернативната енергия и изобщо не участва в диверсификацията на собствената си икономика. Не виждам никакъв ресурс в Русия за прехода към ново политическо и икономическо измерение. Това е държава от третия свят и болен човек на Европа и тя се обрече на тази съдба дълго и последователно, включително целия спектър от действия през пролетта на 2014 г. - анексирането на Крим и избухването на войната в Украйна.

- Трябва ли да очакваме по-нататъшно изостряне между НАТО и Русия?

- Да. Надявам се, че това няма да доведе до война, но обострянето ще продължи. Защото Русия искаше да сплаши НАТО и тя също го сплаши. Но Русия няма да може да отговори на НАТО, защото слуховете, че руският военно-промишлен комплекс е достигнал невиждани висоти, са силно преувеличени. Всичко това са останки, остатъци от съветското наследство. В постсъветския период не е имало значителни развития. Основно се крадат парите, които се отпускат за разработване на нови оръжия. Линията на министъра на отбраната Анатолий Сердюков за закупуване на чужди оръжия далеч не беше случайна.

- Станислав, моля, кажете ни нещо оптимистично за балтийските страни в заключение.

- Оптимизмът се крие във факта, че един ден Путин ще напусне, а Русия все пак ще започне да се движи към Европа. Виждам Русия в ЕС и НАТО. Сега семантичните приоритети са в посока от Европа, но това не е за дълго. Русия не може да си позволи това поради липсата на ресурси. Мисля, че дори по време на нашия живот Русия ще бъде в НАТО и ЕС.

- До каква степен руснаците все още са в състояние да възприемат телевизионната пропаганда, която им се налага в главите?

- Съвсем способен. И не само руснаци. Тоталната пропаганда има свои собствени закони за влияние върху човешката психика. И не само в Русия. Друго нещо е, че в Америка и Европа не е така. Но руснаците вярват в телевизията и в разговор със средностатистическия руснак можете да чуете възпроизведените страховити митове, формирани и излъчвани от Канал Първи и Втори.