Съставям смешни стихотворения

Стиховете ми са леки като бълхи,
Повярвайте ми: моите стихове не са така,
По същество
Или по-скоро не толкова лошо


(От книгата "Мрачна река", автор Шишков)


Исках да бъда вечнозелена,
Но природата се провали,
Отначало листата позеленяха,
Наскоро дори пожълтя,
И сега зимата е бяла!

Да бъде в хармония с природата,
Няма нужда да бързате с времето -
Планината винаги е спокойна
И ни учи да не трепваме.

Кой познаваше живота,
Той стана мъдър,
Но знанието е безкрайно.
Нов век ще дойде на мястото му,
На живо и здравей,
човече!

* * *
"Има ли вечна любов?" -
- попита дъщеря мама.
Мама ще трябва да каже:
„Нищо на света не трае вечно“.
Не е ли по-добре мама да мълчи
И не давайте отговор на дъщеря ми.
Нека вярва във вечната любов
И в живота на невежа ще дойде.
Наивността на дъщерята.
С невежество ще дойде до короната.
Нека вярва във вечната любов:
Все пак има прозрение в света,

Има дори изключение.

Как върбата се наведе над реката,
По същия начин се наведе над детето,
Порасна - пусни го,
Благослови и Бог да му е на помощ.

А нашият живот е забавен филм,
Трагедия с комедия - една.
Сценарият е измислен от режисьора,
Аз съм в този живот, според сценария - актьор!

Цял живот чакаме нещо на собственото си представяне,
И като дъжд от небето, животът оставя капка по капка.
Колко късно осъзнах как да се радвам на живота,
Важно е огнището, кой е вашият приятел, кой е врагът.

Природата ни е дарила възхищение безплатно,
И слънцето, и топлината, времената на очарование,
Както осъзнах късно, няма нужда да се притеснявам,
Не обиждайте хората, усмихвайте се по-често!

Често мислим за,
Който ни дава вълнение,
И този, който е разпознаваем,
Често забравяме.

Красотата се е разтворила
И младежът омагьоса,
Но изведнъж тя отминава,
Кол вижда, че го е харесал.

И ако мине покрай него,
Момата отново е пуснала заклинанието.
Така че защо в личния живот
Правим го нелогично?