Същността и значението на фискалната политика, нейните цели и задачи

Бюджетната и финансова политика на държавата е съвкупност от мерки в областта на организирането на бюджетните отношения с цел осигуряване на средства за изпълнение на нейните функции [2, с. 104].

Основните цели на фискалната политика са:

1) Финансова стабилност, която се проявява в:

- липса на публичен дълг,

- твърда национална валута,

- в комбинация от икономически интереси на държавата и всички членове на обществото;

2) Осигуряване на пълно и устойчиво изпълнение на финансовите задължения на всички нива на управление;

3) Разработване на стимулиращи елементи на бюджетната политика;

4) Значително намаляване на дълговата тежест върху икономиката;

5) Създаване на ефективна система на междубюджетни отношения, основана на ясно разграничаване на разходите между нивата на бюджетната система, повишаване степента на автономност на данъчните правомощия и прозрачни процедури за разпределяне на финансова подкрепа на регионите;

7) Уреждане на задълженията на държавата [2, с. 104].

В съответствие с предвидените цели се формират задачи, които определят стратегическите насоки и насоки на бюджетната и финансовата политика. Като правило това са:

- концентрация на финансови ресурси върху решаване на приоритетни въпроси;

- намаляване на данъчната тежест върху икономиката;

- рационализиране на държавните задължения;

- създаване на ефективна система за междубюджетни отношения и управление на публичните финанси [3].

Фискалната политика е сърцевината на икономическата политика на държавата и отразява всички нейни финансови взаимоотношения с публичните институции и гражданите.

Благодарение на първата има концентрация на средства в ръцете на държавата и тяхното използване с цел задоволяване на националните нужди. Това се случва чрез преразпределение на финансовите ресурси между различни разделения на общественото производство (индустрии, територии и др.), Нива на управление, слоеве на обществото. Границите на функцията за разпределение са много широки, тъй като почти всички участници в процеса на възпроизвеждане влизат в бюджетни отношения.

За да изпълнява функции, държавата разработва бюджетен механизъм, който представлява съвкупност от форми за организиране на бюджетните отношения, методи за мобилизиране и използване на средства от държавния фонд. Бюджетният механизъм включва бюджетната система на страната, административните органи, правни основания под формата на закони и подзаконови актове на върховните ръководни органи на страната, система за документиране и отчитане и други подробности, необходими за конкретни дейности за изпълнение на приходните и разходните части на бюджет. Използването на бюджетния механизъм за регулиране на икономиката се осъществява чрез маневриране на средствата, които са на разположение на държавата.

В зависимост от икономическото съдържание на различните групи бюджетни отношения в структурата на бюджетния механизъм има три връзки:

- механизъм за мобилизиране на средства в бюджетната система на страната;

- механизъм за изразходване на бюджетни средства;

- механизъм за междубюджетно разпределение и преразпределение на финансовите ресурси.

В зависимост от особеностите на управлението на бюджетните отношения в бюджетния механизъм се разграничават следните блокове:

- бюджетен контрол и др.

Фискалната политика на държава с пазарна икономика по правило се формира на базата на три варианта.

Първият вариант изхожда от факта, че е необходимо да се осигури балансът на държавния бюджет, тоест държавният бюджет трябва да бъде без дефицит. В същото време всеки годишен бюджет трябва да бъде балансиран. Използването на тази опция обаче ограничава възможностите за бюджетно регулиране като неразделна част от държавното влияние върху икономическите процеси.

На практика използването на принципа на балансирания бюджет може да допринесе за задълбочаване на икономическите противоречия. По този начин, в контекста на икономически спад поради намаляване на нивото на производство и доходи, проблемът с бюджетното финансиране се изостря. Това е така, защото данъчните приходи показват тенденции към намаляване. В такава ситуация властите трябва или да повишат данъците, или да намалят държавните разходи, или да прибегнат до комбинация от двете. В резултат на тяхното действие съвкупното търсене ще намалее, което неминуемо ще доведе до по-нататъшно влошаване на икономическата ситуация. Осигуряването на балансиран бюджет чрез финансиране на неговия дефицит чрез парични емисии от изолиращ характер би довело само до номинално увеличение на данъчните и други бюджетни приходи. Те биха били „изядени“ от инфлационно увеличение на цените. И реалният доход на държавата щеше да намалее и в резултат на това финансовите затруднения на икономиката като цяло се влошиха.

Втората версия на фискалната политика на държавата също се основава на принципа на бюджетен баланс, но не в рамките на една година (както в първата версия), а за някакъв определен период от време, например по време на икономическия цикъл. Когато се използва този концептуален подход, държавната бюджетна и финансова политика е свързана с политиката на антикризисно регулиране. По този начин, за да разшири пазарното търсене при спад, правителството предприема мерки за намаляване на данъците и същевременно увеличаване на бюджетните инвестиционни разходи. Съзнателно разширявайки бюджетния дефицит, властите използват инфлационни методи. В условията на растеж, те, напротив, повишават данъците и намаляват бюджетните разходи (предимно за инвестиции), като по този начин предотвратяват инвестициите да надхвърлят ефективното търсене. Този подход има и своите недостатъци, тъй като продължителността и интензивността на възходи и спадове, като правило, не съвпадат. А това от своя страна пречи на оптималната координация на фискалната политика на държавата и антикризисното регулиране.

В третата версия на фискалната политика нейната роля е да постигне баланс на икономиката като цяло, а не само на бюджета (както в концепцията, използвана в първия и втория вариант). Според третия подход макроикономическата стабилност може да се комбинира с различни състояния на бюджетно финансиране, тоест тя може да бъде придружена както от дефицит, така и от бюджетен излишък. Тук фискалната стабилност се разглежда само като второстепенна функция на икономическата динамика.

Тази интерпретация се основава на факта, че макроикономическата стабилност означава устойчив икономически растеж, който е придружен от автоматично увеличение на данъчните приходи. И като следствие настъпва самоликвидация на бюджетни дефицити. Според принципите на третия вариант, ако възникнат дефицити, те могат да бъдат елиминирани чрез повишаване на данъците или привличане на заеми. В този случай обаче дългът ще се увеличи. Но в контекста на напредналото натрупване на кредитни ресурси за финансиране на бюджета може да се поддържа макроикономическа стабилност.

В развитите пазарни икономики днес преобладава използването на втория и третия вариант за фискална политика. Това означава, че повечето държави провеждат политика на допускане на финансов дефицит. И така, в много западни страни от 70-те години на миналия век. провежда се политика за насочване (от английското „target“ - цел). Същността му се свежда до установяване на максимално допустимия размер на бюджетните дефицити по отношение на брутния вътрешен продукт.

По този начин бюджетната и финансовата политика на държавата е съвкупност от мерки в областта на организирането на бюджетните отношения, за да й се осигурят средства за изпълнение на нейните функции.