Сърдечна биопсия

Голяма помощ при интравиталната оценка на морфологичните промени в сърцето се предоставя чрез изследване на биопсия. Може да се състои от субепикардиална (получена с перкутанна и интраоперативна биопсия) и субендокардиални части на миокарда.

Началото на сърдечната биопсия датира от 18-ти век, когато Санкториус за пръв път прави сърдечна пункция в експеримент. През 1953 г. G. Casten, J. Marsh вече докладва за поредица от пункционни биопсии на сърцето, извършени при 65 кучета, а 5 години по-късно M. Weinberg извършва биопсия на миокарда и перикарда чрез торакотомия под локална анестезия при 5 пациенти с неясна сърдечни заболявания. У нас Ю. И. Бредикис (1960) в многобройни експерименти доказва относителната безопасност на пункционната биопсия и през 1973 г. В. И. Францев и сътр. описва успешна интраоперативна биопсия при деца с фиброеластоза.

Скоро обаче имаше съобщения, описващи опасни усложнения при перкутанна и интраоперативна биопсия [Sliirey E. et al., 1972]. Недоволството от резултатите от тези видове биопсии и необходимостта от морфологично in vivo изследване на промените в субендокардиалните части на миокарда подтиква изследователите да търсят други методи за биопсия. За първи път за такива цели S. Konno, S. Sakakibara през 1962 г. предлагат биотом. Въвеждането на биотом в сърдечната кухина е по-нежен и щадящ метод, той изключва наранявания на коронарните съдове, белодробни усложнения; освен това изследването се извършва под строг рентгенов контрол, а не сляпо, както при перкутанна биопсия.

"Заболявания на сърцето и кръвоносните съдове при деца", Н. А. Белокон