Сравнение на понятията

1. Техниката се използва за изследване на мисленето на пациентите, процесите на анализ и синтез. Използва се много дълго време, особено­но е бил широко използван в школата на акад. В.М. Бехтерева.

2. Експериментаторът е снабден от комплекта, който е имал­Има 8-10 двойки думи, които трябва да бъдат сравнени (вижте примерния празен). L.S. Павловская дава 100 такива двойки; достатъчно е да приложите само част от този набор. Трябва да се отбележи, че комплектът съдържа понятия с различна степен на обобщеност, както и напълно несравними понятия. Това са несравнимите понятия за окото­понякога са много показателни за откриването на раси­структура на мисленето.

3. Пациентът е помолен да каже „как те си приличат и как се различават“. Запишете всичките му отговори изцяло. Опит­наставникът трябва да настоява пациентът първо да посочи приликите между понятията и едва след това разликата. Ако пациентът не разбере веднага задачата, е възможно да се комбинира­хубаво е да сравните всяка лесна двойка думи.

Предлагане на първия (в този списък "река - птица")­двойка, експериментаторът внимателно наблюдава ми­mikoy и поведението на пациента. Ако пациентът изрази изненада­чувство, объркване или просто мълчание, което му е трудно, той веднага получава обяснение: „Има такива двойки обекти (или разбиране­tiy), които са несравними. В този случай трябва да отговорите­tit: "Те не могат да се сравняват." Ако пациентът веднага започне да облекчава­да нишка тази двойка - отговорът му е записан, но след това те все пак дават обяснение относно "несравнимите" двойки. В бъдеще подобни обяснения вече не се дават, а просто отговорът се записва­болни ли сте за всеки чифт.

4. Когато се оценяват отговорите на пациентите, трябва да се вземе предвид дали те успяват да идентифицират значителни признаци на прилики и разлики в разбирането­тий. Неспособност да се идентифицират признаци на сходство, както и значителни­признаци на разлика показват слабостта на обобщенията на пациента, неговата склонност към специфично мислене.

В изследването на Т.К. Мелешко, обект на анализ не беше логическата структура на процеса на сравнение, а съставът на характеристиките, които бяха използвани за сравняване на обекти. По дан­ним Т.К. Мелешко, шизофренични пациенти сравняват обекта­вие, използвайки много разнообразни, необичайни знаци­мили, докато здравите хора правят сравнения по банални, "стандартни" знаци.

Второто нещо, за което трябва да внимавате, е да задържите­Следва ли пациентът дадения план за сравнение или неговата мисъл се „изплъзва“ някъде встрани и преценките му са лишени от логическа последователност?.

Така например, пациент с шизофрения в подостро състояние­nii дава следното грубо и граматично сравнение на дъжда и снега: „Сняг - това се нарича всички микрони и точки на съответствие­ки, който може да бъде замразен, и дъжд, който е направен от вода, и може да бъде в тясно сътрудничество. " Друг пациент сравнява дъжда и снега по следния начин: „Дъждът е капчици вода, а снегът е слана, снегът е сняг и водата е вода, каква разлика може да има - това е перфектно­различни неща. Сняг пада и водата пада, снегът пада и дъждът също вали. "

В изследванията на В.И. Перепелкин и СВ. Присадка на храма­дават се примери за сравнения, типични за пациенти с шизофра­Ниа, епилепсия, за олигофрени и т.н. Тази техника може удобно да се комбинира с фармакологични тестове и да записва изявленията на пациентите с помощта на магнетофон.

ПРОВЕРСНО СЪОТНОШЕНИЕ, МЕТАФОРА И ФРАЗА

1. Техниката се използва за изследване на мисленето на пациентите. Той разкрива разбиране на фигуративното значение, способността да се изолира основната идея във фраза със специфично съдържание, както и диференциацията, целенасочеността на преценките на пациентите. Време­от Б.В. Зейгарник. (Методът за обяснение на значението на поговорките се използва от психиатрите отдавна, но специален експериментален метод на­думи и фрази са разработени от B.V. Zeigarnik).

2. За провеждане на експеримента са ви необходими таблети с текстове на метафори, пословици и фрази.

Една част от фразите е такава, че значението им съответства на посланика­vitsam, а останалите фрази са само външно в състава на думи като­минават покрай пословици, но нямат нищо общо с тях по смисъл. Така например, ако сред пословиците има „Не се качвайте в шейната си“, тогава сред фразите ще има такива като „Не е нужно да предприемате бизнес, който не познавате“ и това: „През зимата се возят на шейна, а през лятото карат количка” ... Първата фраза съответства по значение на поговорката, а втората е само външно подобна на нея, но не съдържа никаква обща идея с поговорката. По този начин има около 2 пъти повече фрази, отколкото поговорки. Че­същото съотношение на метафори и фрази.

3. Експериментаторът излага на масата отляво на пациента поговорки или метафори една под друга, в колона. След това експериментаторът дава на пациента смесен пакет от раздели­лица с фрази и оферти:

„Поставете до всяка поговорка съответната фраза по значение.“ В същото време експериментаторът предупреждава пациента, че „не всички пословици ще намерят подходящи фрази и много фрази не отговарят на никоя поговорка“.

След като пациентът изпълни тази задача, експериментът­таторът го пита в какво вижда сходството на фразите и­vic, каква е общата им идея.