Спортът като нова управленска парадигма. От управление на резултатите до управление на победата

Всъщност, към началото на третото хилядолетие, мениджмънтът подходи с разбиране за необходимостта от нова парадигма 1 на управлението. Стана ясно, че съществуващата парадигма престана да отговаря на съвременните изисквания, ръководството престана да „работи“. В тази връзка не може да не се съгласи с В.­. Маслов е, че „вероятно разработването на нова управленска парадигма, която отговаря на изискванията на нововъзникващото общество на знанието („ научно общество “) е най-важната задача за учените. В същото време не можем да говорим за отричане на всичко направено в управлението през предходните 100 години. Надграждайки миналото, трябва да се създаде нова наука за управлението, като се има предвид, че човек се е превърнал в най-важния елемент на организация, отворена сложна система ".

Към днешна дата въпросът за това каква е старата парадигма и каква трябва да бъде новата парадигма остава отворен. С цялото разнообразие от формулировки, претендиращи за ролята на „нова парадигма“ на управлението, те могат да се сведат до следните основни разпоредби: признаване на централната роля на човек, фокус върху качеството и удовлетворението.­потребители, демократизация на управлението, развитие на партньорства, разглеждане на предприятието като "отворена система", нарастващата роля на знанието и неговото управление, проблеми на глобализацията. Според нас всички тези разпоредби, включително декларативната разпоредба относно решаващата роля на дадено лице, не надхвърлят настоящата парадигма и принцип.­ципично, те не променят нищо в него. Да, условията, при които действа управлението, се променят сериозно, но самата управленска парадигма остава същата. Нека изясним тази теза, като въведем такива понятия като "управление на резултатите" и "управление на победата".

1 ПАРАДИГМА (от гръцката парадеигма - пример, извадка) във философията, социологията - първоначалната концептуална схема, моделът за поставяне на проблеми и тяхното решаване, изследователски методи, които доминират през определен исторически период в научната общност. Промяната на парадигмата представлява научна революция.
„Голям енциклопедичен речник“, 1998.

Общо нещо, което обединява всички същества­съществуващите теории за управление са ориентацията им към постигане на крайния резултат, който служи като отправна и крайна точка на всяка теория, критерий за полезност и следователно е верен­всяка нова теория. Управлението е прагматична наука: изпълнение на задача, увеличаване на пазарния дял, увеличаване на продажбите и печалбите - всички управленски дейности са насочени към получаване на определен резултат, всичко е подчинено на неговото постигане. Това наричаме парадигма за управление на резултатите.

В парадигмата за управление на резултатите, дори и най-„хуманните“ теории за управление в крайна сметка разглеждат „човешкия фактор“, човек само като средство за постигане на този резултат. И този резултат е разведен от човека на труда (служител), чужд за него, това е резултат на някой друг, това е резултатът, постигнат „за чичото“ за заплати (възнаграждение). Те се опитаха да премахнат разликата между резултата от труда и човек с помощта на „si­системи за участие на печалбата “и различни методи на нематериална мотивация за постигане на този резултат. Но това не може да бъде постигнато в рамките на парадигмата за управление на резултатите, в центъра на която е резултатът, а човекът действа само като средство за постигането му, един от „ресурсите“ на организацията.

Границата между управлението на резултатите и управлението на победите на пръв поглед е по-скоро краткотрайна. Победата също е резултат, но е и празник на тяхната Победа: заради нея хората са готови на много. И това е от основно значение. В парадигмата на управлението на победата човекът и неговата победа са в центъра и резултатът е само средство за постигане на победа.

Победата се ражда в състезание. Съвременният мениджмънт на практика игнорира такъв колосален и решаващ ресурс на управление като конкуренцията. Тук използваме термина състезание, първо, като по-обща концепция в сравнение с конкуренцията - поне на руски, и второ, като спортна концепция, която носи етичните принципи на "честната игра" - честната игра), което е важно в модерна икономика. В икономическата теория се разглеждат въпроси на конкуренцията, в маркетинга се изследва външната конкурентна среда и конкуренцията като метод на управление, като движеща сила за развитието на икономиката като цяло, предприятие на пазара, подразделения на предприятие и физически лица не се изучава нито в управлението, нито в други социално-икономически науки.

Спортната посока на управление в бизнеса - спорт - произтича от факта, че бизнесът и спортът имат много общо, а използването на спортни аналогии е полезно за решаване на проблеми в бизнеса. Спортът в много отношения действа като модел на поведение в бизнеса и ако си спомняте, че думата „парадигма“ буквално означава „пример, модел, взет за доказателство или сравнение“, то спортът, базиран на използването на спортни аналогии в бизнеса, принципите на конкуренцията и победата в бизнеса, се превръща в нова управленска парадигма на XXI век.

Организирайте състезание, използвайте по-широко състезателните системи до създаването на паралелни структури. Изградете система от победи - големи и малки в икономиката, в организацията на бизнеса, в предприятието. Много малки победи се добавят към една голяма! Това ще бъде управлението на победите, в което човек играе централна роля и което е невъзможно, без да се фокусира върху качеството и задоволяването на нуждите на потребителите, демократизиране на управлението, развиване на партньорства, разглеждане на предприятието като "отворена система", увеличаване на ролята на знанията и управлението им, като се вземат предвид проблемите на глобализацията и др. d.

Примери за практическо управление на печалбите вече съществуват в бизнес практиката. По-рано споменати ­Р. Евангелиста, ръководител на отдел на "Дженерал Моторс" в Детройт с годишен оборот от 45 милиона долара, използвайки опита си като треньор, прилага спортни подходи към организацията на бизнеса и ". За не повече от 14 месеца екипът ми от служители в General Motors постигна изключителен успех с впечатляващо повишаване на производителността, икономичността и качеството и значително намаляване на риска. Ние далеч надминахме предишните си постижения. Подобрена е производителността с 52%, първоначалното качество се е увеличило с 40%, разходите за ремонт и подмяна са намалени наполовина, а оперативните разходи с 25%; и всичко това, като същевременно намалява нуждата от персонал с 33%. ". Обърнете внимание, че посочените цифри са получени от основния резултат, общата победа на отбора (или по-точно на отбора) на отдела.

Друг пример. Млад американец­Джак Стек, главен изпълнителен директор на фалиращата SRC Holdings Inc. през 1983 г., използва принципите на спортното състезание, играта на спорта в бизнеса, за да трансформира почти фалирала компания във високоефективно и печелившо предприятие.

През 1992 г. Джак Стек публикува книгата Great Game of Business, в която разказва за успешния си опит. Американският икономист Пол Хокен пише в рецензия на книга: „Това е брилянтна история на най-радикалните­Това е направил един бизнесмен през този век. След като прочетете „Голямата игра“, няма да можете да работите или да управлявате бизнеса си по стария начин. Списание Business Week през 2002 г. посочи Голямата игра на бизнеса като една от 25-те идеи за променящ се свят. През годините „Голямата игра на бизнеса“ спечели световно признание и помогна на стотици компании, включително Capital One, Southwest Airlines, Harley-Davidson и Roadway.

Така нареченият коучинг (T. Leonard, J. Whitmore) става все по-широко разпространен в бизнес средата като аналогия за работата на спортен треньор, принципите на „Вътрешната игра“ (T. Gallwey, 1974) като аналогия за работата на спортист, а различни спортни аналогии се използват все повече в ежедневието и бизнес практиката.

Търсенето на спортни методи в бизнеса нараства. И така, компанията Lane4, основана преди десет години от Olympia­шампион по плуване Адриан Мурхаус, кръстен на четвъртата писта, на която през 1988 г. Мурхаус спечели Олимпийските игри в Сеул. След завършване на спортната си кариера, през 1992 г. започва да прилага спортни техники в бизнес структури. Сега пазарът на тези услуги в Англия се разраства бързо и Lane4 има оборот от над 5 милиона лири, а три клона вече са отворени в чужбина.

Горните разсъждения и примери ни убеждават, че ако спортната революция в управлението все още не е започнала, тя скоро ще започне. Управлението на резултатите, основано на „бюрокрация, йерархия и автокрация“ е мъртво, спортът - управление на победите - трябва да го замени, да събуди ентусиазъм, инициативност, да разкрие креативност и нови възможности за самореализация на работещ човек в бизнеса.