Цифрова библиотека

Психози - тежко психично разстройство, проявяващо се изцяло или предимно чрез рязко неадекватно отражение на заобикалящата действителност с нарушение на поведението, промяна в различни аспекти на умствената дейност, което се проявява чрез нарушение на поведението и поява на ненормални пси­феномени на похода (халюцинации, заблуди, психомоторни, афективни разстройства, объркване и др.).

Разграничаване на остри и хронични психози. Остри психози протичат главно по вида на острите екзогенни реакции. Възможността за остро начало на ендогенни психози остава противоречива. Смята се, че в повечето случаи това е екзогенна провокация на ендогенно заболяване. Хронични психози характеризира се с дългосрочен, най-често прогресиращ ход, с формиране на психически дефект, предимно в мисленето и емоционално-личната сфера.

Спешна медицинска помощ изискват остри (включително внезапно развити) психични разстройства (заблуди, халюцинации, психомоторна възбуда и др.), придружени от неправилна оценка и тълкуване на случващото се, абсурдни действия, когато действията на пациента станат опасни за него и другите. Такива пациенти трябва да бъдат лекувани от психиатри, а специализираните психиатрични екипи са назначени в състоянието на големите спешни медицински пунктове, за да им осигурят спешна помощ. Въпреки това, в слабо населен (селски) район, психиатри и психиатрични екипи отсъстват и фелдшерът на фелдшерско-акушерската станция често е първият, който се среща с такива пациенти. Освен това понякога му се налага да предоставя спешна психиатрична помощ за развитието на психични разстройства при пациенти със заболявания на вътрешните органи (например висока температура, пневмония, миокарден инфаркт и др.).

Спешните терапевтични мерки и хоспитализацията са показани само за тези пациенти, чието състояние представлява заплаха за тях и други. На първо място, спешната медицинска помощ се предоставя при наличие на вълнение и агресивност, суицидно поведение на пациента, състояние на променено съзнание, когато пациентът отказва да приема храна и течности, неспособността му да се грижи за себе си, както и в развитието на тежки странични ефекти на психофармакотерапията.

Правила за общуване с пациенти с остри психични разстройства

Острите психични разстройства се откриват предимно по време на разговор с пациент, по време на който се определя тактиката на управление на пациента. Основните задачи на такъв разговор:

  • установяване на първоначален контакт;
  • изграждане на доверителни отношения между доставчика на здравни услуги и пациента;
  • определяне на диагнозата на синдромно ниво;
  • разработване на план за медицинско обслужване и по-нататъшни тактики.

Правилната психотерапевтична тактика, провеждана от медицинския персонал по отношение на пациент с остра психоза, понякога може да замести лекарствата или във всеки случай да бъде изключително важно допълнение към тях.

Има няколко условия, към които да се придържате:

  • когато говорите с напрегнат заблуден пациент, не правете никакви бележки с него;
  • да не се разсейва от други пациенти;
  • в никакъв случай не показвайте на пациента страха си от него;
  • дръжте се любезно към пациента, като избягвате всякаква грубост или фамилиарност, които могат да предизвикат дразнене; по-добре е да се обърнете към него на „вие“ и да спазвате „дистанция“, която не обижда пациента;
  • не започвайте разговор с въпроси за болестта, по-добре е да зададете няколко официални или „успокояващи“ въпроса, да говорите „за това, за това“;
  • демонстрирайте на пациента своето желание и желание да му помогнете;
  • не го спорете и не разубеждавайте; не бива обаче небрежно да се съгласявате с всичките му твърдения, камо ли да предлагате възможни отговори на въпроси от заблуден характер;
  • не обсъждайте с другите в присъствието на пациента състоянието му;
  • не губете „психиатрична бдителност“ за нито една минута, тъй като поведението на пациента може да се промени драстично във всеки един момент (около него не трябва да има предмети, които са подходящи за атака или самонараняване; не трябва да му се позволява да се приближава до прозореца, и т.н.).

В допълнение към изучаването на психичното състояние на пациента е необходимо да се оцени неговият соматичен и неврологичен статус, за да не се пропусне соматоневрологична патология (включително черепно-мозъчна травма, други наранявания и заболявания). Това ще помогне за потвърждаване на психиатричната диагноза (например, идентифициране на физическо изтощение при депресия) и правилно изграждане на план за спешно лечение.

Трябва да се помни, че всяко остро психотично състояние, придружено от дезорганизирано поведение, вълнение или склонност към самоубийство, може да представлява заплаха не само за пациента, но и за другите. Това изисква организационни мерки за осигуряване на безопасността както на пациента, така и на медицинския персонал.

В случай на обаждане до мястото на пребиваване, ако пациентът се е заключил в стая или апартамент, вратите на тази стая се отварят само със съгласието на роднините. Ако роднините не дадат съгласие за принудителен достъп до пациента, въпреки явно патологичното, според тяхното описание, поведението му, този факт се записва в медицинската документация и активно повикване се прехвърля на районния психиатър в невропсихиатричния диспансер. След получаване на съгласие вратите се отварят от роднините на пациента или по тяхно искане от други лица, включително представители на полицията и пожарникарите. Полицейските служители са длъжни да оказват помощ на медицинските работници, осигурявайки безопасни условия за достъп до пациента и, ако е необходимо, за неговия преглед и хоспитализация. При отваряне на апартаменти на самотни пациенти трябва да присъства присъствието на полицаи, както и представители на жилищно-комуналните служби за последващо запечатване на вратите. Домашни любимци на хоспитализирани самотни пациенти се предават на полицаи или жилищно-комунални служби­услуги, а самият факт на прехвърлянето се удостоверява с акт.

В случай на повикване на работното място пациентът се преглежда в помещенията на медицинския център, а при негово отсъствие - в административните помещения, където пациентът е лишен от възможността да окаже въоръжена съпротива.

Ако пациент избяга при вида на медицински работници, преследването му на улицата е неприемливо, за да се избегнат пътни инциденти. За факта на бягството на пациента незабавно се информира отговорният лекар на линейката (EMS), който трябва да уведоми полицията за инцидента.

Въпреки факта, че квалифицирана оценка на тежестта на симптомите може да бъде дадена само от психиатър, при необходимост се извършват спешни терапевтични мерки от други клиницисти, включително фелдшер.

Спешна помощ при остри психиатрични разстройства

Общата стратегия за предоставяне на спешна помощ на пациент с психично разстройство е да се осигури безопасността на самия пациент (което означава предотвратяване на самоубийство или самонараняване), както и предотвратяване на евентуални вреди на другите и медицинския персонал (предотвратяване на агресия).

Спешната помощ при остри психиатрични разстройства включва:

  • физическа задръжка (фиксиране на пациента);
  • доставка до среща с психиатър и, ако е необходимо, до болница.

Ако пациентът се нуждае от помощ и хоспитализация, трябва да се получи съгласието на пациента. В същото време някои остри психопатологични състояния в някои случаи предполагат необходимостта от предоставяне на медицинска помощ, включително хоспитализация, без съгласието на пациента.

В съответствие със закона на Руската федерация от 02.07.92 г. № 3185-1 (изменен на 22.08.04 г.) "За психиатричната помощ и гаранциите за правата на гражданите по време на нейното предоставяне", хоспитализация на пациент в психиатрична болница без негово съгласие или без съгласието на законния му представител може да се извърши, ако лечението или прегледът на пациента е възможно само в стационарни условия, а самото психично разстройство е тежко и причинява:

1) непосредствената му опасност за себе си или за другите;

2) неговата безпомощност, тоест неспособността му да задоволи независимо основните жизнени нужди;

3) значителна вреда за здравето му поради влошаване на психическото му състояние, ако лицето остане без психиатрична помощ ".

Първоначалното психиатрично изследване и решаването на въпроса за хоспитализация на пациент в психиатрична болница е изключителната компетентност на психиатър. Съответно, пациент, който се нуждае от спешна психиатрична помощ, трябва незабавно да бъде прегледан от психиатър и при липса на такава възможност да бъде доставен от линейка до невропсихиатрична дисертация.­пантера. В случай на задължителна хоспитализация медицинският персонал трябва незабавно да уведоми близките на пациента.

Лекарствено изпичане. Основната задача на медикаментозната терапия на доболничния етап не е лечението на самото заболяване, а лекарствената „подготовка“ на пациента, позволяваща му да спечели време преди консултация с психиатър или хоспитализация в психиатрична болница. Основният принцип на оказване на помощ при остри психопатологични състояния е синдромологичен и дори симптоматичен подход.

Адекватното използване на психофармакологични агенти позволява бърз контрол на всички синдроми. Трябва да се помни, че дори при ефективна терапия подобрението може да бъде нестабилно и поведението на пациента по всяко време може да стане непредсказуемо. Съответно, когато е посочено, временното механично фиксиране не трябва да се пренебрегва. Формите и времето на прилагане на мерки за физическа фиксация на пациента се записват в медицинската документация.