Снежанка - руска народна приказка

Всеки бизнес в света върви, всичко е казано в приказка. Имало едно време дядо и жена. Имаха изобилие от всичко - крава, овца и котка на печката, но нямаше деца. Бяха много тъжни, всички тъгуваха. Веднъж през зимата бял сняг падна до коленете. Децата на съседите се изсипаха на улицата - да се возят на шейни, да хвърлят снежни топки и започнаха да ваят снежна жена. Дядото ги погледна през прозореца, погледна и каза на жената:

- Че, жена, седиш замислена, гледаш чужди момчета, хайде и ние, ще се разхождаме в напреднала възраст, ослепяваме и сме снежна жена.

И старицата, вярно, също се търкаля в весел час. - Е, хайде, дядо, на улицата. Но за какво трябва да извайваме жена? Нека извайваме дъщеря ни Снегурочка.

Нека старците отидат в градината и нека извайваме снежната дъщеря. Изваяхме дъщеря си, вмъкнахме две сини мъниста вместо очи, направихме две трапчинки по бузите и направихме уста от алена панделка. Където снежната дъщеря Снегурочка е толкова добра! Дядото и жената я гледат - няма да видят достатъчно, възхищават се - няма да спрат да гледат. И устата на Снежанката се усмихва, косата се къдри.

Снегурочка се размърда с ръце-крака, премести се от мястото си и мина през градината до хижата.

Дядото и жената сякаш са си загубили ума - израснали са до мястото.

- Дядо, - вика жената, - да, това е нашата дъщеря, скъпа Снегурочко! И се втурна в хижата. Това беше радостта!

Снежната девойка се разраства много бързо. Всеки ден - Снежанката е все по-красива. Дядото и жената няма да я видят достатъчно, няма да дишат. А Снежанката е като бяла снежинка, очите й са като сини мъниста, руса плитка до кръста. Само Снежанката няма руж, а в устните й дори няма кръв. А Снегурушка е толкова добра!

Тук дойде пролетта, ясно, набъбнаха пъпки, полетяха пчели в полето, чучулига започна да пее. Всички момчета са доволни, момичетата пеят пролетни песни. И Снежанката се отегчи, стана тъжна, тя гледа през прозореца, рони сълзи.

Така че лятото дойде червено, цветя цъфнаха в градините, хляб узрява в полетата.

Снежанката се мръщи повече от преди, всичко се крие от слънцето, всичко би било на сянка и в студа, а още по-добре под дъжда.

Дядо и жена всички ахнат:

- Здрава ли си, дъще? - Здрава съм, бабо.

Но тя самата се крие в ъгъла, не иска да излиза навън. Веднъж момичетата се събирали в гората за плодове - за малини, боровинки, ала ягоди.

Те започнаха да викат Снежанката с тях:

- Хайде да, хайде, Снегурочка. - Хайде да, хайде, приятелю. Снежанката не желае да отиде в гората, Снежанката не желае да отиде под слънцето. И тогава дядото и жената казват:

- Върви, върви, Снегурочка, върви, върви, скъпа, забавлявай се с приятелите си.

Снегурочка взе кутия, отиде в гората с приятелите си. Приятелки се разхождат из гората, тъкат венци, водят хороводни танци, пеят песни. И Снежанката намери хладен поток, сяда близо до него, гледа във водата, навлажнява пръстите си в бърза вода, играе си с капки, като перли.

Така че вечерта дойде. Момичетата играха, сложиха венци на главите си, запалиха огън от дървесни дървета, започнаха да прескачат огъня. Нежелание да скочи Снежанка. Да, приятелките се залепиха за нея. Снежната мома се приближи до огъня. Стои, трепери, по лицето му няма кръв, русата плитка се е разпаднала. Приятелките извикаха:

- Скочи, скочи, Снежанка!

Снежанката изтича и скочи.

То шумолеше над огъня, изпъшка жално и Снежанката я нямаше.

Бяла пара се простираше над огъня, свивайки се в облак, облак полетя в небето.