Композиция "Сюжетът и композицията на стихотворението" Mtsyri "

Стихотворението "Mtsyri" е романтично произведение. Сюжетът му е прост: това е историята на един млад кратък живот­тият младеж, послушник в грузински манастир. Доведен от тежко болен затворник в този месец­гадно, той е оставен на грижите на монасите рус­обезмаслен генерал. След като се възстанови след известно време, постепенно „свикна с пленничеството“, „беше кръстен от светия отец“ и „вече искаше да говори с монаха в разцвета на силите си“­обет ", когато той изведнъж реши да избяга при един от­стенни есенни нощи. Опитвайки се да се върне в родната си страна, от която е изваден като дете, Мцири се скита в гората три дни. След като убил леопард в битката, тежко ранен, Мцири бил намерен от монасите „в степта без чувства“ и върнат в манастира. Но сюжетът на поемата не е съставен от тези външни факти от живота на главите­неговия герой и неговите преживявания.

Преди няколко години,

Там, където се е слял, вдигат шум,

Прегърнати като две сестри,

Струи на Арагва и Кура,

Имаше манастир. Отзад планината

И сега пешеходец вижда

Свити стълбове на портата,

Както кулите, така и църковният свод;

Но не пуши под него

Кадилен тамян дим,

Не чувам пеенето в късния час

Молещи се монаси за нас.

Сега един старец е сив,

Съсипан охрана полумъртъв.

Малката 2-ра глава-строфа разказва за миналото на Мцири: как е стигнал до манастира, че е избягал и скоро е бил намерен умиращ.

Останалите 24 глави са монологът на изповедта на героя. Мцири говори за онези „тримата благословени­дни ", които той прекара в дивата природа,.

В центъра на поемата е образът на нещастен младеж,­изпаднали в непознат и чужд свят. Той не е преди­назначен за монашески живот. В 3-та, 4-та и 5-та глава младежът разказва за живота си в манастира и отваря душата си: оказва се, че примирението с робство е изглеждало, но всъщност той „е познавал само силата на мисълта, Едно - но пламенна страст: тя като червей "живееше в него", гризеше душата и с­изгорени. Тя сънува "него", наречен От клетките на задушен и мо­lithiv В онзи прекрасен свят на беди и битки,­има скали, където хората са свободни като орли. " Единст­неговото жизнено желание е да бъде свободен, да познава живота с всичките му радости и скърби, да обича, да страда.

В глави 6 и 7 беглецът разказва за това, което е видял „в дивата природа“. Светът на величествената кавказка природа, който се отвори пред младия мъж, рязко противоречи­стои с вида на мрачен манастир. Ето един герой на­толкова потънал в спомени, че забравя за себе си, не казва нищо за чувствата си. Думите, с които рисува природни картини, го характеризират като неразделна, огнена природа:

Хълмове, покрити с корона

Дървета, които са пораснали наоколо,

Шумолене от свежа тълпа,

Като братя в кръгов танц.

Виждал съм купища тъмни скали,

Когато потокът ги раздели,

И предположих мислите им.

Виждал съм планински вериги,

Странно като сънища,

Когато в часа на зората

Пушени като олтари,

Височините им в синьото небе,

И облак след облак,

Излизайки от тайната си ложа,

Изток ръководи бягането -

Като бял керван

Скитни птици от далечни страни!

В далечината видях през мъглата,

В снеговете, изгарящи като диамант,

Сивокосият, непоклатим Кавказ;

И беше на сърцето ми

Лесно, не знам защо.

От 8-ма глава започва историята на трите дни­без скитания. Последователността на събитията вече не се нарушава, читателят се движи стъпка по стъпка с героя, преживява с него. Mtsyri истории­той говори за среща с млада грузинка, за това как е загубил пътя си, за битка с леопард.

Глави 25 и 26 - Сбогом на Мцири и неговите­комуникация. Осъзнавайки по време на скитанията си, че „до родината си следващата­нека никога не се полага ", начинаещият е готов да се сети­вик. Тези три дни, които той прекара в дивата природа, станаха sa­моят ярък спомен в живота на млад мъж. Смъртта за него е да се отърве от манастира-затвора. Едно­единственото нещо, за което юнакът съжалява, е, че „трупът му е студен­неми и тъпи Няма да тлее в родната земя, Y приказка за горчиви мъки "няма да го повика между стените на глухите V­грива скръбен привлича към името на тъмния "него. Затова той моли старейшината да го погребе в градината, откъдето се вижда Кавказ. Още преди смъртта му мислите му са за Родината:

Оттам се вижда и Кавказ!

Може би той е от висотата си

Поздрави ме сбогом,

Ще дойде с хладен бриз.

И близо до мен преди края

Родният ще чуе звука отново!

И ще започна да мисля, че приятел

Или брат се навежда над мен,

Избърсва се с внимателна ръка

Студена пот от лицето на смъртта,

И това пее под тон

Той ми разказа за една сладка страна.

И с тази мисъл ще заспя,

И няма да псувам никого!

Всички характеристики на сюжета и композицията на стихотворението „Mtsyri“ позволяват на читателя да се съсредоточи­ла върху характера на главния герой.