Как живеят децата в приютите

Дълги години работех в сиропиталище. През годините много деца с различни съдби преминаха през институцията, родителите на някой починаха и след попълване на необходимите документи бяха изпратени в сиропиталище или под грижите на роднини.

В момента държавата ни провежда политика за намаляване на такива институции за деца и настаняване на деца в приемни семейства. За това са разработени механизми за стимулиране на осиновителите и настойниците. Разбира се, добре е, когато нещастното дете най-накрая намери нормално семейство, нормални условия на живот. Но в същото време има такива приемни родители, които се водят точно до материални стимули и тогава все още не е известно къде децата са по-добри, в такова семейство или в сиропиталище.

Но трябва да се отбележи, че без значение какви са родителите, децата ги очакват с нетърпение, за тях майката все още е най-добрата, най-красивата, най-добрата. И такава майка ще дойде да посети детето, от нея километър носи изпарения и дори няма да донесе бонбони.

Много деца отиват в приюта няколко пъти и се чувстват там като у дома си. Понякога те сами идват и искат да бъдат взети.

Противно на преобладаващото мнение, че децата в приютите са недохранени и зле облечени, искам да кажа, че това не е вярно. Разбира се, може да има такива институции, но със сигурност знам, че това не е така в нашия милионен град. Децата се хранят много добре и се извършва много строг контрол за спазване на хранителните норми. Детското меню е много разнообразно, всеки ден плодове, сокове, сладкиши. Готвачите са много вкусни. Но отново много деца не са свикнали с такава диета, не знаят какво са котлети, кнедли, отказват да ядат месо и мечтаят за китайска юфка.